Мрежата на Георги Първанов

Когато вляво започне да се вдига пушилка, единствената грешка би била да се правят сравнения с разпадналия се Съюз на демократичните сили. Напротив, шумотевицата е сигурен знак, че повече дивотии трябва да се очакват в имащите претенции да са десни партии, отколкото в левицата. Само един преглед на последните събития в политическия живот ни показва колко разединени дори във флирта помежду си са десните партии.

Какво обаче се случва вляво след изявата на президента Георги Първанов през уикенда, на която обяви, че създава мрежа от дискусионни клубове вътре в партията. Известно е, че лидерите на БСП видимо са демонстрирали неприязън към всеки, който под благовидна и най-вече уставна форма започва да създава фракции, клубове и структури. Крайният резултат е, че мътещият водите или напуска и създава толкова незначителна партийка, че скоро потъва в забрава (проф. Н. Василев и АСП, Ал. Томов и Евролевицата или Минчо Минчев и неговата Марксистка платформа, прераснала в партия след време), или с времето се укротява и се подчинява на мнозинството и на наложеното от актуалния партиен председател ръководство.

За разлика от тях Първанов е авторитетна и трудно заобиколима фигура в левицата, чийто електорат по-скоро се гордее с агентурното му минало и лобизмът му за определени икономически кръгове със спорен привкус. За съжаление обаче експрезидентът не направи решителна крачка, с която да впечатли, а остана в лоното на познатата ни негова популистка фразеология, която бяхме почнали да забравяме.

Думите му бяха типичен миш-маш

от обща политикономическа оценка на ситуацията в страната, който съвсем естествено разми предполагаемия негов прицел в лицето на Сергей Станишев.

"Ние виждаме целеполагане на 100 мерки в рамките на 100 дни", каза той по отношение на управляващите, но къде е политиката, визията, стратегията?“, попита той. Първанов поясни, че мерките в програмата на кабинета "Орешарски" са нелоши, но я няма перспективата отвъд 100-те дни, отвъд четиригодишния мандат... Бихме опонирали веднага, че времената за комунистическо благоденствие след 20 години, както обещаваха по време на режима на Тато, отдавна са минали, но няма да го направим, защото този начин на говорене може да е разбираем и приемлив за по-възрастните членове на БСП. Но като опасно голословни ще приемем думите му, че „нямаме изградени механизми за изработване на работеща политика, тя се прави в тесни апаратни кабинети, нужен е широк експертен потенциал“. Добре би било той да ни каже кои са тези

пренебрегнати експерти с огромен потенциал

че не само левицата, но и обществеността да разбере, че има проблем, от спешното решаване на който всички ще спечелим. Защото той очевидно се отнася до управлението на страната. Няма да се спираме и на поредното негово самохвалство, свързано с народното благополучие, докато той е бил президент. Нито пък ще правим паралел със сегашното тотално отричане от страна на протестиращите на целия преход, за който се твърди, че е бил криминален. Ще кажем обаче направо, че възраждането на провалилия се негов проект АБВ под нова форма, но с почти същите артисти, не ни вдъхновява. Намирисва на поредния опит на изпадналите в паника кукловоди да запазят статуквото си чрез стрелба напосоки – ту вдясно, ту вляво. Известно е, че благодарение на политическото инженерство досега успяваха да създадат харизматични продукти, които им помагаха да разширят икономическото си влияние. Сега те са изправени пред нови предизвикателства, които обаче се нуждаят и от нови хора.

Фактът, че вдясно се разчита на Меглена Кунева, въпреки фаталните й провали, а вляво периодически се реанимира Първанов, показва, че има дефицит на въображение. А може би манипулаторите на прехода тупат топката с тях, докато овладеят уличните протести, като създадат чрез тях послушни нови лидери...

Изобщо не вярваме, че Първанов ще се върне на лидерския пост в БСП. Той показа по време на партийната предконгресна кампания, когато оспорва лидерството на Станишев, че

не е достоен за поста

и най-вече, че времето му си е отишло безвъзвратно. Но със сигурност ще му повярваме, ако целта на неговото начинание е да успокои страстите на негодуващите заради лошия живот червени пенсионери. Макар че всъщност те не би трябвало да разчитат на него, защото името му е синоним на олигархично управление.

Това, което ще се случи най-вероятно, ще е поредното вътрешнопартийно настъпване по кокалчетата, но нищо повече – Станишев е лидер на Партията на европейските социалисти, а Първанов е единственият български президент в новите ни времена с десетгодишен стаж. Ако трябва да навлезем в по-дълбоки дебри, не трябва да пренебрегваме традиционната приемственост в Столетницата, циментирана с майсторско мимикриране – ние сме социалисти, защото всъщност сме комунисти, а по-късно  превърнали се в капиталисти, умело прикриващи метаморфозата си с левичарска фразеология.

Но ако трябва да останем само в конкретността, смело можем да твърдим, че мрежата от клубове на Първанов цели единствено да тушира вътрешнопартийните негативи за БСП от подложеното на невиждан досега натиск тяхно правителство. А Станишев и Първанов, въпреки личната си неприязън, ще продължават да демонстрират когато и където трябва партийна привързаност помежду си, от която десницата може само да се поучи.