Самоизява бумеранг

Вотът на недоверие към правителството, дебатът по който се очаква да бъде през следващата седмица, комбиниран с други очаквани събития в политическия живот, има една цел – да стимулира залинелите протести и да сплоти разпадащата се партия ГЕРБ. Нито едното, нито другото няма да се случи. И причината няма да са участниците в този излишен спектакъл,

а в закрепения от конституцията и законите ред. Дори математически (хипотетично и с гласовете на АТАКА) бившите управляващи

не могат да съберат необходимите 121 гласа

за да се стигне до предсрочни избори. Защото левицата и ДПС вече декларираха, че са твърдо зад кабинета. Всъщност това, което дава сила на сегашните управляващи, е придържането към основните нормативни актове. Конституционният съд призна състоялите се парламентарни избори за легитимни. Според правилата на демокрацията това означава, че кабинетът е получил правото за четиригодишен мандат и всички, които го оспорват, ще имат възможност да

променят политическата ситуация след изтичането му. Оставяме настрана бързите мерки, които правителството предприема в социалната политика и които карат недоволните от бездействието на предишните управляващи да не се подвеждат и участват в дестабилизирането му. За съжаление, вместо да се държи като конструктивна опозиция, ГЕРБ прибягва до опасната за сигурността на държавата

тактика на саботажи

Първо депутатите им дълго време отсъстваха от пленарната зала, а след като се върнаха, отказаха да участват в ръководствата на комисиите, след това започнаха опити да бламират заседанията, сега предстои вот на недоверие – резултатът е загубено ценно време за законотворчество, скъпо платено с пари на данъкоплатците

И това не може да не се вижда от тях, недоволството им допълнително ще разруши първоначално наложения харизматичен образ на обявилата се за гражданска партия, но провалила се като такава, и затова безславно и предсрочно свалена от власт след протести през февруари. Допълнително имиджът на герберите пада и от авторитарния, но лековат подход на вземане на решенията. Не може да се гледа сериозно на партия, която гърми от първия ден, че ще сваля правителството с всякакви средства, но дълго време само шуми, накрая взема решение за вот срещу цялостната политика и часове по-късно

го заменя с частично бламиране

на сектор и на всичкото отгоре публично си признава

глуповато, че не знаели за бетониране на кабинета за шест месеца, ако вотът бил цялостен. Ще оставим настрана обществената реакция за това поведение, която заподозря ГЕРБ, че нямали интерес вече от скорошни избори и затова решили да закрепят кабинета. Подобна смяна на позицията дразни и протестиращите. Ще припомним как те се възпламениха в първия ден на есенната сесия заради герберите, докарани пред парламента. Видя се също, че и ухажването на Реформаторския блок от страна на ГЕРБ

удря на камък. И носи изгоди само за изпадналите от парламента, но иначе с измамно самочувствие на водещи политически сили, десни партийки.

Като резултат излиза, че действията на бившите все са в техен ущърб. И все по-ясно става, че ГЕРБ отчаяно се опитва да се спаси, но няма не само политически капацитет, но и ресурс, за да го направи. Напъните им се изразяват само с

вдигането на пушилка

към която кабинетът вече привикна, а и тя няма този ефект сред обществото, чиито очаквания вече са други. Личи си, че бившите управляващи все още се изживяват като ментори, очакват да ги приемат в попската къща, а не виждат, че вече не ги искат в селото, както е казал народът.

Популизмът им не само че не се приема, но вече предизвиква обществено недоволство. За да не бъдем голословни, веднага ще посочим като типичен пример на демагогия темата на вота – да се докаже, че инвестиционното проектиране на правителството е пълен провал и затова министерството е излишно. Няма да се спираме на факта, че министерството все още е в процес на създаване, тепърва ще се сформират екипи, то на практика не работи, няма да коментираме и необходимостта от такава институция, защото съществува в почти всички страни членки на Евросъюза. Но не можем да не отбележим милиционерския подход. От ГЕРБ щели да въртят дискусията около две назначения – по първото предложение за министър и по сегашното. Предмет на атака ще са разследвания, свързани с биографиите на двамата. Това вероятно има значение, но едва ли тези, които ще останат в историята на прехода с назначените стотици калинки на висши държавни постове, имат моралното право

да поставят под съмнение

каквито и да било назначения на сегашните управляващи. В ГЕРБ може и да пропускат покрай ушите това, но трябва да им се обърне внимание на този факт, който ще се превърне в основно оръжие в ответната контраатака. Каквито и аргументи да се изложат срещу кабинета, те ще потънат в морето от кадрови недомислия на бившите управляващи. Ако предположим, че управляващите ще разчитат на други политически или институционални решения, които да им помогнат за засилване на суматохата, те пак ще сбъркат. Просто не е възможно да се възползват от тях, протестиращите вече не страдат от къса памет. Има и някои добри новини. Вотът може да се окаже добър урок за всички, които все още не са научили, че играта може да се води единствено по правилата на демокрацията. Онзиденшната договорка между премиера и президента за обща декларация срещу геноцида в Сирия показва как трябва да се действа. Никой не трябва да си мисли, че само с усилията на управляващите може да се изведе страната от икономическата криза. И че ролята на опозицията е да помага на давещите се да се удавят по-бързо. Тази философия работи единствено в полза на тези, които превърнаха прехода в криминален. В крайна сметка е възможно само да си останем с добрите новини, а на практика нищо да не се случи. Но гражданите все повече разбират, че така не може да продължава. И че нормалността в политическия живот е необходимост, а не е само политическа дъвка, която се размахва като лозунг с едната ръка, а с другата се бърка в джоба им.