Летни синодални вълнения

Седмица след като ръководството на Българската православна църква ревизира решението си от 2007 г., с което архонството като църковна практика бе отхвърлено и заклеймено и го обяви за "боголюбиво", става ясно, че шумотевицата е целяла да отклони вниманието от болезнената тема за досиетата на нашите духовници. От Комисията по досиетата съобщиха, че не цари ентусиазъм за предаване на списъци за проверка на лицата, заемали длъжности в епархиите. Няма и отговор на напомнителното писмо, изпратено от преизбрания шеф на комисията Евтим Костадинов до висшия клир още преди месец. (До този момент официално са обявени агентите в настоятелствата само на Врачанска епархия, която проявила самоинициатива да предаде списъците.) Фактът, че и Светият синод


отложи обявяването на становище


по принадлежността на 11 от 15-те митрополити за есента, показва, че църквата има механизми за решаване на щекотливите въпроси, свързани с нейното бъдеще, но не иска това да става под прожекторите и най-вече с обществен натиск. Точно затова се смята, че скандалното решение в подкрепа на архонтството е част от по-сложната игра, свързана с разместване на властови пластове във висшия клир.
Например в официалното съобщение на БПЦ се твърди, че има взето решение, но не е ясно дали то е валидно, защото срещу архонтите се обявиха трима митрополити - Неврокопският Натанаил, Варненският и Великопреславски Кирил и Ловчанският  Гавриил. Все още свое становище не са оповестили българският патриарх Максим, митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф и Русенският митрополит Неофит, които са в болнични. Освен това твърде подозрително най-уязвим от данданията се оказа Пловдивският митрополит Николай. Ще припомним, че точно той започна атаката за

прочистване на църквата ни от агенти

още през миналата година. Тогава той написа писмо до Комисията по досиетата, в което поиска да му бъдат посочени свещениците - агенти на ДС, в неговата епархия. Ето как той обясни това: „Същинската причина за искането ми е, че не мога да позволя в редиците на Христовото войнство да има лица, които са нарушили клетвата пред Бога да пазят неговото стадо и са извършили тежко прегрешение да предадат християнин на гонение и преследване от светската власт. От друга страна, съм длъжен да помогна на онези свещенослужители, които по стечение на обстоятелствата и въпреки волята си са попаднали в примката на „лукавия”, за да се отърсят от зависимостите.”
А когато станаха известни имената на митрополитите агенти, пак той поиска прошка от името на съгрешилите

и заяви, че пречистването в БПЦ вече е започнало

Точно за тези си действия той се оказа  мишена и както се вижда не бе пропусната още първата възможност да бъде поставен на мястото му.
Веднага ще отбележим, че решението да се дава отличието „архонт” на православните миряни, дори с  условието "начинът на придобиване на средствата за дарение не трябва да противоречи на християнския морал и на добрите нрави, проповядвани от БПЦ", няма как да бъде прието и със сигурност ще бъде отхвърлено и пак заклеймено, както стана предишния път. Преди всичко, защото „архонтството е чуждо на православната традиция в родната ни църква",  както правилно отбеляза един от владиците, обявили се против решението. Няма да пропуснем и 29-ото апостолско правило, което гласи: "Епископ, презвитер или дякон, който е получил това си достойнство за пари, нека бъде низвергнат и (сам) той и оня, който го е ръкоположил, и нека бъде напълно изключен от общение като: Симон влъхва от мене, Петра."
С тези думи апостол Петър заклеймява търговията с църковни длъжности като тежък грях, наречен на името на Симон Влъхва. За съжаление  в устава на БПЦ не фигурират правила и процедури, които да

регламентират действията на християните

които съставляват утвърдения в православната традиция каноничен  Дарителски или Основателски институт. Но това е нещо, което може и трябва да бъде поправено. И към него трябва да бъдат насочени усилията на висшия клир, вместо да утвърждават съмнителната от всякаква канонична гледна точка правна фигура на архонството.
Съвсем бегло ще поясним по този повод смисъла на дарителството, утвърдило се в традицията и характеризиращо благочестив християнин, който строи или възстановява храмове, параклиси и пр., но който е  признат от църквата и на него му се признават права и предимства като например


да избира свещеника

и останалите свещенослужители и църковнослужители за служение в основания от него храм и да ги предложи на съответния митрополит за благословия и утвърждение в служение. Очевидно има нужда от свикването на църковен събор, който има право да изменя и допълва устава на БПЦ.
Накрая ще отбележим и това, което се пропуска от спорещите и най-вече от тези, които сега се опитват да се намесят в делата на църквата уж с добри намерения, но зад тях надничат определени политици, които днес става ясно, че са пряко свързани с криминалния преход. Факт е, че въпросът

с агентите в расо е болезнен

за нашето духовенство. Но това не е единственият драматичен момент в дългата история на нашата църква. Затова и когато там заври и закипи по един или друг повод, трябва да бъдем много внимателни и да си припомним най-вече добрите дела, ставали в нея като например спасяването на българските евреи. Ще припомним също и светкавичната реакция на българския екзарх Стефан и митрополит на Софийска епархия след взривяването на българския политически елит при атентата на църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г. Ще напомним, че над 120 свещеници бяха избити без съд и присъда след 9 септември 1944 г. и тяхното дело няма как да бъде забравено.
Могат да бъдат посочени стотици други примери на достойно поведение на нашите духовни водачи. Всеки опит за вмешателство в делата на църквата обаче е обречен на неуспех, както стана с продължилия повече от десетилетие разкол. По подобен начин с катарзис се очаква да завършат и сегашните брожения. Това не означава, че миряните трябва да стоят безучастни. Но винаги трябва да се гледа с известно подозрение на тези, които вдигат най-много врява, защото зад повечето от тях наднича сянката на Октопода.

Нови драми в СДС

С оставката си от поста заместник-председател на СДС бившият кмет на Плевен Найден Зеленогорски официално стартира кампанията на диригентите на криминалния преход за силово разрушаване на синята партия. Целта им е да бъде възстановена Синята коалиция, която доказа през последната година и половина в парламента, че е верен съюзник на БСП. Може и да не е сигурно, че Зеленогорски ще отведе от партията голям брой членове и симпатизанти (тъй като в Плевен сините от 400 са намалели на 200), но самият факт, че трябва да се стартира нова процедура по избирането на заместник-шеф на СДС, е достатъчен,

за да отклони излишно внимание и ресурс

Още миналия петък, когато депутатът Ваньо Шарков декларира във фоайето на Народното събрание, че като кандидат за лидер ще се бори за възстановяването на Синята коалиция, както и от последвалите му изказвания в Разград и Варна, стана ясно, че се сформира ясен приятелски кръг, който си има както програма максимум, така и програма минимум. Няма да се спираме на голямата им цел, но ще отбележим най-малката – тя е да не бъде допуснат СДС в следващия парламент. Тоест бумерангът, хвърлен към ДСБ с решението на сините за самостоятелно явяване на изборите, да се върне и стовари върху главата на синия лъв. Същевременно другата цел е Синята коалиция да бъде реанимирана пак с помощта на напусналите „Раковски” 134 и да бъде вкарана в следващия парламент, за да може да продължи червено-синята мъгла.

Сценарият заразбиването на СДС

има и други компоненти. Например оказа се, че над 2000 партийни членове (от общо 10 000) не са си плащали своевременно членския внос и са загубили правата за гласуване. Съгласно чл. 9 всеки партиец може да избира и да бъде избиран като кандидат на СДС за президентски, парламентарни и местни избори по реда, предвиден в този устав, да упражнява правото си на глас при работата в органите и структурите на СДС, да изказва свободно своето мнение, да получава писмени отговори на отправени от него писмени въпроси в срокове, предвидени в правилник за приложение на устава, да бъде поканен да участва лично, когато се обсъжда партийното му положение и дейност; да получава помощ от партията, когато е заплашван, преследван, злепоставян и оклеветяван за политически убеждения и действия, които не противоречат на законите на страната, на целите и принципите на партията, но и

който не плаща членски внос в продължение на шест месеца

губи всички горепосочени права. А според чл. 11, т. 3 за напуснал СДС се смята всеки, който не е плащал членски внос 12 месеца. Допълнителна интрига се появи и във факта, че свищовската организация, в която членува кандидатът за лидер Шарков, е платила членския си внос на 14 юни, а е трябвало да бъде внесен на 1 юни. Преди това не са плащали точно една година (последните две тримесечия на миналата година и първите две на тази), което автоматически ги изхвърля от гласуването. Шарков пък попада допълнително под ударите на чл. 9 и губи правото да бъде избиран. В подобно състояние са организации в голям град като Пловдив, които също не са се отчели.

Ръководството на СДС бе в цугцванг

Защото всяко решение може да бъде атакувано в съда от всеки провалил се кандидат за лидер. И да се повтори ситуацията с избора на Мартин Димитров, който беше блокиран от съда и трябваше да ходи при бившия шеф Пламен Юруков да му разписва документите.

Късно следобед вчера Контролният съвет реши да помилва всички, за да няма скандали поне до края изборите за председател, защото след тях не е сигурно дали няма да има намеса на съда. Така ръководството на „Раковски” избягва ловко от бурята, която би се разразила със съвсем законосъобразното

служебно отстраняване на Шарков

Причината за евентуалната шумотевица е в прогнозата, че докторът се смята за сигурен за балотажа на 16 юли. От останалите четирима кандидати отпада Лъчезар Тошев, който има политическа визия, но няма реална подкрепа. Всеки от другите трима има шансове. Проблемът обаче е в това, че вчерашното „помилване” на близо 2000 неплащали редовно членския си внос винаги може да се използва от загубилия изборите като мотив за обжалването им в съда. Едни дела биха се проточили достатъчно дълго във времето, че да може да се държи в шах синята партия. Това ще даде достатъчно време на радетелите на Синята коалиция да привлекат в реанимирането є достатъчен брой сини гласове. За участници в този сценарий вече са привлечени повечето депутати, бившият лидер (но все още съпредседател на коалицията) Мартин Димитров, евродепутатката Надежда Нейнски. Всички до един знаят как да печелят. Те са мотивирани допълнително от факта, че

тяхното бъдеще вече не може да се свързва със СДС

и трябва да демонстрират не само на думи, но и с дела лоялността си към ДСБ, станала вече основна партия в Синята коалиция.

Усилията им обаче могат да се окажат напразни. Проблемът за всички, които се опитат да възстановят чрез коалицията статуквото на криминалния преход, е в това, че дори и да се забави официалният избор на нов председател на партията, тя си има вече легитимен временен шеф, който изнесе битката, за да се стигне до решението за самостоятелно явяване на изборите на СДС. Тоест напълно е възможно групата на напусналите да се окаже многократно по-малка от тези, които с ентусиазъм през последния месец се връщат в СДС. А те се връщат не за друго, а защото

сините приключиха с култа към личността

на старите влъхви, които в продължение на години използваха партията като трамплин за осъществяване на личните си интереси.

Днес точно те са тези, които тръбят, че СДС се бил превърнал в присъдружна организация на управляващата партия и се ръководел от корпоративни интереси. Няма да се спираме сега на това кой и защо точно по времето на синьото управление даде възможност на големи корпорации да навлязат трайно в страната. Днес кой знае защо обаче те биват наричани монополисти, а собствениците им ­ олигарси. Вероятно се разчита на късата памет и най-вече на играта на тъмно. Истината е, че хората са паметливи и умеят да помнят. Както и да наказват по време на избори. И сега въпреки щетите, нанесени през годините, СДС има близо 240 000 привърженици. Техният брой през последния месец се е увеличил най-вече заради отстраняването на старите играчи, маргинализирали партията.

Оттеглянето на Мартин Димитров и Найден Зеленогорски пък много наподобява напускането на ДСБ от елита му. Действията им само демаскират техните създатели. И вдъхват сили и увереност на всички, които остават верни на синята идея.

Червени миражи в сянката на Tато

С впечатляващо единодушие в БСП направиха поредната стъпка към татовизацията на партията. Само с 4 гласа против въпреки ожесточения дебат съботният пленум на БСП даде възможност областните шефове да бъдат посочвани от „Позитано” 20. Освен това 25-те съвета и комисиите към Изпълнителното бюро на БСП бяха попълнени с добре познати стари влъхви. Показателни са имената на Румен Овчаров, който оглави съвета за икономическа и експертна политика, и на Младен Червеняков, който ще председателства структурата, отговаряща за съдебната власт и борбата с корупцията. Само ще отбележим, че преди седмици името на Червеняков бе свързано с това на сръбския трафикант Сретен Йосич. Като капак на очевидното вкостеняване на Столетницата лидерът на партията поиска да се изготви програма за управление на страната през първите 100 дни, след като червените победят  на изборите догодина. Няма да разказваме отново онзи виц за сложения на котлона тиган и все още неуловената риба. Не за друго, а защото е очевидно опитът да се превърне БСП в секта, която живее само в собствените си миражи. Неслучайно известни фигури в партията подхвърляха в събота реплики за феодализма и публично призоваваха да се съживи бай Тошо. Само че думите им увисваха, а пък липсата на изразено с действия противопоставяне ги превръщаше не само в сеирджии, но и в съучастници в съботния цирк.

Вярно е, че лидерът на партията направи поредната демонстрация на сила, като отстрани от водещи позиции поредната група, дръзнала да се съюзи с бившия президент Георги Първанов, (който води няколкомесечна кампания срещу Станишев за председателския пост.) Същевременно, като типичен бащица, новият стар председател възнагради с постове всички, които му помагаха. С решението за спускането с парашути на областните шефове той си подготви следващото ниво на обграждане със свои хора. А пък с писането на управленски програми ловко хвърли прах в очите на електората, създавайки в него измамното впечатление, че едва ли не победата им е в кърпа вързана. Това надуване на мускули от страна на Станишев може и да е съвсем преднамерено и целта му е

да държи в поза партер


всички негови вътрешни опоненти, които сега са се снишили и чакат да се провали на изборите догодина. Ако това е така, той има сериозни мотиви за подобно поведение. Въпросът е доколко сериозно те се възприемат. А това е, което най-много демотивира както партийците, така и симпатизантите. Няма как по друг начин да си обясним и очертаващия се провал на подписката за референдум за АЕЦ „Белене” До нейното финализиране има само месец, а са събрани само 180 хиляди от трябващите 500 хиляди. При това 15 процента от събраните данни били непълни. Това обрича тази подписка на провал. Само ще припомним как преди месеци, когато водеха кампанията за лидерския пост, Първанов и Станишев се надпреварваха да откриват въпросната подписка. И вместо неуспехът на това начинание да е предмет на отрезвяващи оценки и последващи реалистични стъпки, без да им мигне окото, социалистите вече мислят как да управляват.

И това не е всичко, вижда се в пленарната зала колко

беззъби са социалистите


в опитите да получат предимство и евентуално оглавят екопротестите. Те дори не забелязват, че на Орлов мост най-малко се интересуват от червения цвят.

Най-лошата новина за тях е, че съвсем очаквано като бивш премиер Станишев се превръща в лесна дъвка за управляващите, които нямат проблеми да му напомнят какво е вършено по време на тяхното управление и защо са били спрени повечето евросубсидии.

Има и други нерадостни новини за БСП, които предстоят. Според последните сведения от Партията на европейските социалисти (ПЕС), чийто временен председател е Станишев, утвърждаването му на този пост през есента е съмнително.

Това се дължало на желанието на френските социалисти, които спечелиха убедително президентските и парламентарните избори, да получат този пост. За основен кандидат за него се смята бившата спътница в живота на президента Оланд Сеголен Роаял, която не успя да влезе в парламента. Това обаче не намалява нейната популярност. Зад кандидатурата на Станишев все още е Мартин Шулц, но очертаващото се водачество на френските социалисти заради голямата им победа може да промени позицията на Шулц. В момента левите в Европа имат нужда от победители, а не от победени, за да може да печелят повече популярност не само над  консерваторите, но и над възраждащите се заради икономическата криза националистически движения. Така че някак неуместно звучат шеговитите поздрави, отправени от бившия към настоящия премиер чрез Европейската централна банка. Защото този, който в действителност се очаква да получи „поздрави” от Европа , ще е  Станишев

Всъщност


кадровото разчистване и настаняване на свои хора


от страна на Станишев може да е свързано и с тази нерадостна прогноза за него. До голяма степен победата на бившия премиер за лидерския пост на партията се дължи на този най-висок пост, заеман в Европа от български социалист. Неутвърждаването му със сигурност ще активира неговите опоненти да предприемат контраофанзива още преди да са видели резултатите от изборите догодина. Никак не е без значение кои ще са депутатите от БСП. След съботното тоталитарно решение излиза, че Станишев в крайна сметка ще има думата при подреждането им. Това обаче изведнъж може да се окаже, че не е така. И крехкото единство, демонстрирано през зъби на конгреса (с няколкото самоотвода на противници на Станишев), да се пропука. По време на последния пленум се видя, че нито Георги Първанов, нито Румен Петков, нито останалите от бившите големи играчи ще си мълчат. Според последните сведения  от техния лагер те при подходящи условия се канели да


възродят проекта АБВ


но като вътрешнопартийно движение, което да излиза със свои позиции не само по партийни въпроси, а и по актуалните вътрешнополитически теми. Това щяло до става под предлог за активиране на творческата дейност в партията. Хората на бившия президент внимателно щели да преценят кога да дадат рестарт на инициативата си. Когато Първанов казва, че „има риск да се създаде впечатление за чрезвичайност и по-особено отношение към някои организации”, подтекстът на това послание е


гответе се за бунт и чакайте знак от мене


Въпросът е, че едва ли сбирщината от бивши агенти на тайните служби и дежурни номенклатурчици, представляващи ядрото на Първановия кръг, могат да бъдат онази алтернатива, която да изведе БСП от блатото.

По-вероятно реваншизмът да накара социалистите за дълго да останат в опозиция, освен ако други партии не им подадат ръка при щастливо стечение на обстоятелствата след следващите избори. Но само с очакването крушата сама да падне няма как социалистите да се върнат отново във властта. Освен това, ако в БСП методите от времето на култа все още минават, то избирателите (особено младите, които се вижда, че искат сами да определят как да се управлява страната), едва ли ще се подведат да гласуват за хора, които вече са се провалили.

Провалът на Мавъртинчо

Бившият председател на СДС Мартин Димитров за пореден път доказа, че не е бил достоен за поста. Той се изцепи по една телевизия вчера, че синият депутат Ваньо Шарков имал голям шанс да оглави партията, ако Цветан Цветанов си гледа МВР и ГЕРБ.
Първо, Димитров направи мечешка услуга на Шарков, затваряйки го в определени политически рамки. Разбира се, това не е случайно. Бившият лидер няма нужда от това радетел за връщането на формата Синя коалиция да стане шеф на СДС. Защото от ДСБ ще преговарят и ще се пазарят с Шарков, а Мартин ще бъде забравен, както много пъти се е случвало в сините редици.
Второ, не може да не ни напуши смях заради набъркването на вътрешния министър в седесарските интриги. На всички е ясно как Мартин, вместо да възроди СДС, го закопа, а самият той се превърна в Мавъртинчо. И в продължение на година и половина обслужваше в парламента интересите на БСП срещу сродната народна партия.Изобщо няма да коментираме и точно по какъв начин стана това обвързване на Мартин, което образно бе представено чрез онзи виц за Киркор и Гарабед за рибката, която влязла в задника на единия, а другият отговорил: „Плувай, плувай, не е рибка!”. Но ще си послужим отново с думите на един психотерапевт, създател на ДСБ, че има едни хора, които отдавна са си плюли на физиономиите и в морално отношение няма какво да губят.Всъщност, ако му стискаше на Мартин, можеше да се яви отново като кандидат за лидерския пост. На него, разбира се, може да му се иска, но няма как да го направи, защото тези, които дърпат конците, искат друго. На тях не им трябват нито старите влъхви, нито младите им протежета. Те самите са силно уплашени, защото пипалата на Октопода биват изрязвани противно на очакванията и тайните договорки.Има и още нещо. В действителност и сините нямат нужда от политици като Мартин. Погрешно е да се мисли, че те могат да си останат редови членове. Причината е, че те до такава степен са се самозабравили, а вредата от техните действия ще е винаги повече от ползата. Дори може да се предполага, че те изобщо няма да помагат на партията си. Затова и не бихме се учудили, ако след предизвестената загуба на реваншистите за Синя коалиция на предстоящия избор за нов председател на СДС научим, че те са се подслонили под нов политически покрив, както го направи младият елит на ДСБ.Или както е казал народът - всички да разберат защо на лъжата краката са къси. Рано или късно куклите ги местят, сменят с нови или просто захвърлят.
Радостната новина е, че и едните (изпълнителите) и другите (тези, които дърпат конците) си отиват. Не защото вкупом непотребни станаха. А защото твърде дълго ни лъгаха. А новото поколение пък, както се вижда през последните дни, изобщо няма намерение да се съобразява с тях.

СДС пред ново изпитание

Предстоящият на 8 юли избор на нов председател на СДС ще потвърди или отхвърли приетия от сините преди месец курс към самостоятелно явяване на парламентарните избори догодина. На пръв поглед тези, които ще търсят реванш и ще се опитат да възстановят Синята коалиция, са улеснени след като в понеделник (18.06), крайният срок за регистрация, водещи крила в синята партия предпочетоха демократичния избор пред договорките под масата за обща обединителна фигура. В резултат на това се появиха в последния момент още двама кандидати - карловският кмет д-р Емил Кабаиванов и Иван Сотиров, ексдепутат в 37-то и 40-то Народно събрание и зам.-кмет по сигурността по време на предишния мандат на кмета Йорданка Фандъкова. Така срещу д-р Ваньо Шарков, (който поначало бе против разпада на коалицията с ДСБ), се изправят четирима – Румен Христов, Емил Кабаиванов, Иван Сотиров и Лъчезар Тошев, които държат сините да водят онази политика от зората на демокрацията, заради която бе създаден СДС.

Откровено ще отбележим, че техният проблем е същият като в онази притча, в която както си вървели в съгласие четирима души - турчин, персиец, арабин и грък, отнякъде се сдобили с един динар. Този динар станал причина да се скарат помежду си, защото, получавайки го те започнали да решават как да го похарчат. Персиецът казал:„Хайде да купим ангур!“Арабинът поискал да се купи ейнаб. Турчинът поискал да се купи узум. Накрая пък гъркът настоял с динара да се купи стафил. Толкова се скарали четиримата помежду си, че се стигнало почти до бой. Всичко обаче щяло до се избегне, ако те знаели че говорят за едно и също - думите "ангур", "ейнаб", "узум" и "стафил" означавали грозде, което всички те искали да купят, но всеки мислел за това на собствения си език.

Затова от една страна фактът, че има четирима, които искат едно и също, но не могат да го проумеят, улеснява кръгът, подкрепящ Шарков. Но пък със сигурност показва че сегашното ръководство дава възможност на редовите си членове да изберат този, който най-харесват. Специално трябва да се подчертае, че

изборът на нов председател на СДС е мажоритарен

и много трудно може да бъде повлиян с директиви отгоре. Това че още в деня, в който станаха ясни всички кандидати, плевенската организация, контролирана от бившия син кмет Найден Зеленогорски излезе с деларация, че застава зад Шарков, е пушилка, която може да се възприеме само като психологически натиск към редовите членове. Но те толкова пъти са лъгани, че едва ли се впечатляват от подобни декларации. Същото може да се каже и за призивът, направен от бившия лидер Мартин Димитров в блога му, в който той заявява, че убедено ще подкрепи Шарков, защото бил най-разпознаваем от кандидатите, докато останалите имало опасност да не се запознаят с избирателите до изборите. Освен това той бил човекът, който щял да се представи авторитетно при евентуален дебат със Сергей Станишев.

И двете твърдения на Димитров не са верни, а хуморът неуместен. Само ще отбележим, че и четиримата кандидати са участници в демократичните процеси още от началото на 90-те години на миналия век. Няма да се спираме на биографични подробности, те не е трудно да се проверят. Има и достатъчно снимков материал, удостоверяващ например присъствието на Лъчезар Тошев на първите екологични протести. А Румен Христов имаше възможност да бъде опознат от седесарите по време на обиколките му като кандидат за лидер на партията при предишния избор, както и в качеството му на кандидат президент на Синята коалиция.

Що се отнася до това, че Шарков щял да води успешен дебат със Станишев, ще попитаме защо не го води в продължение на последната година и половина, когато

Синята Коалиция беше главният съюзник на БСП

в пленарната зала в парламента. И това се отрази на изборния резултат на миналите местни и президентски избори.

Също така изобщо не е сигурно, че Шарков ще е единият сигурен, който ще стигне до балотаж. Вярно е, че зад него ще застанат структури от Велико Търново, Свищов, Плевен, Разград, Монтана, Видин, Враца, Сливен, както и от други места. Но не трябва да се забравя, че най-голямата структура е в София – близо 2000 (от общо над 10 000) членове. Пловдив, Варна, Бургас и Благоевград са против Шарков. Трябва да се има предвид и че в градовете, където структурите уж са зад него, може да се получи съвсем друг резултат заради мажоритарния избор.

Най-същественото предимство на четиримата кандидати, които несъмнено искат да възродят СДС е, че те със сигурност ще изпълняват онази декларация, приета малко след раздялата с ДСБ. Същественото в нея е, че сините никога повече няма да допуснат да са лидерска партия и вместо еднолични решения ще предлагат експертни становища, вместо „тайни срещи на елити“ – открити дискусии, вместо „скрити договорки“ – публични позиции и вместо „популистки обещания“ – ясни и категорични ангажименти и отговорности.

Затова и редовите партийци като идат да гласуват, трябва да бъдат наясно, че от страната на Шарков стои статуквото, умело дирижирано от кукловодите на криминалния преход, а от другата страна са тези, които искат да върнат доверието на изгубените близо два и половина милиона избиратели.

СДС – в търсене не единството

Близо месец след официалния крах на Синята коалиция и подаването на оставка от Мартин Димитров водещите групи в СДС не са се разбрали кой ще е следващия лидер на партията. Последният срок за номиниране на кандидати изтича днес. Изборът ще се състои на 8 юли, при балотаж – една седмица по-късно. Могат да гласуват всички партийци, плащали редовно членския си внос. В момента те са около 10 000. До последния ден трима кандидати бяха регистрирани на „Раковски” 134 – Румен Христов, Ваньо Шарков и Лъчезар Тошев. До късно вечерта в неделя се обсъждаха и други кандидатури. Целта била по думите на участници в преговорите, да се издигне убедителна фигура, която да спечели още на първия тур. Освен трите имена, спрягат се още и тези на временния председател на партията Борис Марков и на Иван Сотиров. Обсъжда се и още една известна фигура, която има подкрепата на областните организации на Пловдив и на Бургас, но от СДС-София имат резерви.

В дъното на този избор за нов шеф не е само решението за самостоятелно явяване на следващия парламентарен вот и последвалата оставка на Мартин, но и декларираната от СДС решителност да скъса с червено-синята мъгла, шествала близо година и половина в Народното събрание. Сините се върнаха към добрата стара традиция техният основен враг да бъде БСП.

Суматохата, която предизвика разпадът на Синята коалиция отекна силно както в техните партньори от ДСБ, за които стана съмнително минаването на четири процентовата бариера, но и в БСП,

които се надяваха да я използват като таран срещу ГЕРБ

Не случайно социалистите правеха всичко възможно за да запазят тази дружба в парламента и да изострят отношенията на сините с управляващата сродна народна партия. Освен това от Столетницата се надяваха че на следващия вот Синята колация ще може да отцепи достатъчно гласове от управляващите, за да даде шанс на БСП да се върне в управлението на страната. Левият уклон на десницата обаче им изигра лоша шега и това се видя от плачевния резултат на миналогодишните президентски и местни избори.

Затова и най-важният въпрос за СДС е да се намери подходящия лидер, който така да преструктурира партията политически и кадрово, че да

върне доверието на близо два и половината милиона избиратели

отдръпнали се от тях през последните близо 15 години.

Но не бива да се забравя, че на „Позитано” 20 няма с лека ръка да преглътнат загубата на такъв верен съюзник, какъвто им бе Синята коалиция. И ще направят всичко възможно тя да бъде възстановена. Те вече има и свой кандидат за лидер в лицето на Ваньо Шарков. Неговата кандидатура формално бе издигната от Сливен, макар че той е депутат от Велико Търново. Шарков бе един от главните противници на самостоятелното явяване на сините. Зад него е и Мартин Димитров, както и повечето депутати от СДС. Сред поддръжниците на коалицията е имало известно колебание дали в битката да не влезе отново Димитров, но впоследствие са решили да играят с Шарков. В действителност зад него не стоят много структури. Публично го подкрепят от Велико Търново и Сливен. Но със сигурност зад него ще застане и водената от Найден Зеленогорски плевенска организация. Част от структурите на Враца, Монтана и Видин също ще го подкрепят. Той вероятно ще получи и скрит вот, организиран от депутатите, които са против самостоятелното явяване на СДС на изборите. Така че се очаква сериозна битка. Най-малкото, което се цели, е да се

стигне до ново разцепление в сините редици

И в крайна сметка не само ДСБ, но и СДС да не влезе в следващия парламент.

Другите две кандидатури са на хора, които твърдо са подкрепили идеята за самостоятелно явяване на сините на изборите догодина. Румен Христов може да спечели въпреки загубите, които претърпя като кандидат за лидер и президент. Но за да се случи това той трябва да получи подкрепата на възлови организации. До момента това не е известно, защото се очаква в последния момент да се регистрират и други кандидати. Ако това не стане, най-вероятно следващия лидер на сините ще е Христов.

Кандидатурата на Лъчезар Тошев е изненадваща. Той е в сините редици от създаването на съюза. Известен е с прокарването на редица антикомунвистически закони, както и с дейността си в ПАСЕ (Парламентарна асамблея на Съвета на Европа). Неговите фенове твърдят, че това е новият Филип Димитров. И твърдят, че само заради носталгичността по онези свързани с бурни емоции времена, той можел да привлече много избиратели. Само че днес времето е друго. Младите, от които се очаква мощна подкрепа, предпочитат да гласуват за партии, които ще им дадат възможност за бърза кариера. Те се ориентират бързо в това кой ще е печелившия и не се ръководят от емоции при избора си. Освен това в момента зад Тошев стоят много малко организации.

Затова най-интересни са тези кандидати, които днес ще се включат в битката. Единият е Иван Сотиров, бивш депутат в 37-то и 40-то Народно събрание, зам.кмет по сигурността в предишния мандат на столичния кмет Йорданка Фандъкова. Сотиров бе един от най-върлите противници на заигравката на сините с БСП.

Временният шеф на сините Борис Марков е друга скрита кандидатура. Той твърди, че не иска да е лидер и предпочита да се занимава повече с организационна работа. Но нищо чудно

в крайна сметка да бъде убеден да се кандидатира

Това може да се случи ако бъде отхвърлена неговата тайна кандидатура за лидер на партията. Човекът „Х”, както го наричат в момента в СДС, все още се обсъжда дали би бил достатъчно убедителен лидер на партията. Това, което е показал до момента е, че може да печели битки, доказа го и на последните местни избори.

Истината е, че колкото повече са кандидатите за лидер от отбора, който държи на самостоятелното явяване на изборите, толкова по-трудно ще спечелят срещу Шарков. Той вече е обявил, че ако стане лидер на СДС не само че ще запази формата Синя коалиция, но ще я разшири и с други партии.

Затова е много важно на синия връх да бъде постигнато съгласие и да бъдат туширани всички разногласия, както го направиха когато решиха Борис Марков да е временен председател. Единството досега е било най-дефицитното нещо за СДС. На липсата му винаги са разчитали и от ляво и отдясно. Днес сините са на крачка от връщането към славното си минало. Дали ще успеят да бъдат най-малкото участник в политическия процес, с който се съобразяват, зависи единствено от тях. Имат шанс, който не бива да пропиляват дори само защото страната ни няма нужда от червени управници.  

Разплитането на ДС паяжината

Комисията за разкриване на бивши агенти на Държавна сигурност обяви вчера принадлежността на поредната група университетски преподаватели от три висши учебни заведения и на началници от Министерството на труда и социалната политика. Като мине шокът от това, че винаги се появяват известни имена, остава удовлетворението, че с тези решения се прекъсват зависимости и възможности за тайна манипулация от страна на кукловодите на криминалния преход. Поради тази причина няма да се спираме на значението на комисията, както и на огромната по обем дейност, свършена по време на предишния и мандат. Но не може да останем безучастни към това, което й предстои да свърши и най-вече към онези законови промени, които трябва да бъдат гласувани от народните избраници, за да може да продължи процесът на осветяване на един от най-мрачните репресивни органи на режима на Тодор Живков. Няма как да пропуснем и новия (или по точно, попълнен) състав на комисията. Не за друго, а защото мнозинството с решението си да остави ключови фигури (председателят Евтим Костадинов и Екатерина Бончева) да продължат работата си, показва не само уважение към вече създадената традиция, но и усет за това, че те са хората, които ще си свършат работата и няма да се подадат на никакъв натиск. Известно е, че комисията бе подложена на мощна атака след разкриването на бившия президент Георги Първанов като агент „Гоце”. Не по-малко скандали възникнаха и с осветяването на посланиците агенти, както и на висшия клир. От друга страна, управляващите дадоха и ясен знак, че няма да се спрат, докато цялата истина за ДС не излезе наяве. В тази посока са и стъпките, които те предприемат. Очаква се най-късно до средата на другата седмица да бъдат приети промени, които да дадат възможност да бъдат разкрити кредитните милионери. Така са наречени хората, които в един определен период в началото на прехода се възползваха от инфлацията и нестабилността на банковата система и практически успяха да присвоят големи количества пари.

С разкриването им ще се види

 какъв точно дял имат бившите тайни служби



в този процес. Забележително е също, че по време на гласуването при първото четене бе постигнат безпрецедентен консенсус от всички парламентарно представени сили и нямаше нито един против. Според Янаки Стоилов от БСП добре би било лицата, които по списъка на БНБ попадат в тази категория, да бъдат служебно проверени дали притежават имущество в размерите, предвидени в закона за незаконното имущество. Това на практика означава, че в момента, в който тези промени станат факт и лицата бъдат оповестени, то те могат да попаднат и под ударите на новия закон за конфискация на незаконно придобито имущество.
В състава на комисията за първи път влезе репресиран. Това е представителят на ДПС Айруш Хаджи, който е патил достатъчно от бившия режим по време на възродителния процес. Преди това със законови промени бе дадена тази възможност, липсата на която предизвикваше недоволството на неправителствени организации. Присъствието на репресиран обаче не означава, че той се ползва с повече права от останалите членове на комисията. При всички случаи това е  добър ход, защото се обезсмислят нападките, свързани с индивидуалното участите в комисията на колеги по съдба на Хаджи. На тези скандали няма да се спираме засега, тъй като те са безсмислени и от тях полза имат единствено тези, които


все още се опитват да дърпат конците



на обществено-политическия живот
Една от интересните новини, свързани с комисията, е трансформирането на нейните членове в държавни служители. С това ще се нивелират и опитите да се прехвърлят документите на Комисията в държавния архив. Той просто ще стане негова неотменна част, но ще се стопанисва съгласно порядките на действащия закон. От друга страна, по думите на Бончева това ще доведе до някои структурни промени. Ще се  обособи изследователско-издателско звено, ще се разшири читалнята. Това ще даде възможност Комисията да прерасне в Институт за националната памет. Такива структури има навсякъде в бившия соцлагер. Разбира се, това не може да се случи преди края на втория мандат и преди да е събран целият архив. Все още се очакват архивни единици от Националната разузнавателна служба - част от архива за щатните служители.

Има известен проблем и с получаването на архива на служба „Военна информация”. От тях в Комисията са получени част от секретните сътрудници и проверяваните лица. Но новият шеф на службата Веселин Иванов е дал уверения, че ще изпълни задълженията си по закона.
Ще се продължи с огласяването на ръководните кадри във вузовете, паралелно с тях ще се изнасят данни и за участниците в местните избори (само ще отбележим, че в тази проверка попадат над 50 000 души), след митрополитите ще бъдат оповестени и поповете доносници.
Особен интерес за обществото ще бъдат проверките на синдикалните организации и


организациите на работодателите



Не по-малко важни за дейността на комисията ще са и готвените промени, с които да се разшири обхватът на комисията, като след кредитните милионери се предлага бъдат проверени  и онези шефове, участвали в работническо-мениджърската приватизация, образно наричана по нейно време разбойническо-мениджърска.
Със сигурност един внесен проектозакон на сините за лустрация на бивши агенти ще разбуни духовете в Народното събрание. Но, от друга страна, трябва да се имат предвид думите на Евгени Силянов, един бивш български дипломат, станал политически имигрант, че дипломатите, които са възпитани в доктрината Брежнев, т. е. в омраза към Запада и прочие, не биха могли да бъдат най-добрите адвокати на българската европейска и атлантическа интеграция. Напротив, те биха се надявали нещата да се обърнат, защото при старата система те лично биха били по-добре. Това означава, че лустрацията, която на практика вече се прилага във външното ни ведомство би следвало да засегне целия държавен сектор. Няма значение дали ще бъде извършена по тих начин, но тя трябва да се случи, за да не се окаже, че някои държавни служители, продължават да служат на интереси, които са в противоречие с новата външнополитическа

ориентация на страната към НАТО и Евросъюза



Има тънки и деликатни моменти от човешките съдби, които на този етап  няма как  да бъдат съобщени. Те се отнасят предимно за нарочените от ДС за „обекти”, които всъщност са жертвите. Такъв списък обаче е необходим и той най-вероятно ще бъде един от първите, които ще бъдат изложени в готвения музей, чийто проект вече е готов. Открит остава и един от най-тъмните въпроси – този за репресивния апарат, техните работни досиета също са важна част не само от историята, но и от действителността. Тъй като сред тях до голяма степен са кукловодите, които всячески спираха демократизирането на страната и в същото време капитализираха тайните и зависимостите, с които разполагаха.