Опасното безочие на един бивш лидер

Един самозван бивш лидер все още не си дава сметка в каква каша забърка страната ни и в немалка степен заплаши националната й сигурност. Улисан в собствената си самовлюбеност той и неколцината негови съратници-отцепници дори не забелязаха смъртта на двете бежанки и осакатяващите измръзвания на други десетина, преминали в див студ границата ни с Турция. Вместо да се сепнат, да осмислят трагедията, да си дадат сметка, че е можело много да направят и след като не са направили да напуснат бързо политиката. За съжаление поради липса на морал и с характерна безочливост те продължават да провокират напрежение между две не само съседни, но и членки на НАТО страни. И това не е всичко, защото една от невидимите техни цели е да провокират етнически конфликт, какъвто е нямало от “Голямата екскурзия” по времето на Тато. А това е достатъчен повод компетентните органи да реагират. За да не се окаже, че в родния парламент законно избуява проислямистка клетка.

Ситуацията през последната седмица се утежни допълнително след като в събота сръбският вицепремиер Ивица Дачич обяви, че до десет дни ще избухне бежанска криза на Балканите. Причината е решението на Австрия да ограничи приема на бежанци. По този повод той твърдо заяви, че страната му няма да позволи този проблем да се решава чрез оставането на мигрантите в региона. Властите във Виена от своя страна са организирали среща на 24-ти февруари между министрите на външните и вътрешните работи на страните, които сформират т.нар Балкански маршрут за мигрантите.
Гърция, другата гранична на България страна е заплашена от Евросъюза с процедура, ако до три месеца не овладее контрола на границите си.
На този фон реакцията на нашите управляващи политици не е еднозначна. Причината е, че както можем да станем газоразпределителен център заради стратегическото си положение на Балканите, така можем да бъдем обект нападки от всички страни, както не веднъж се е случвало в историята ни. Затова политиката ни към нашите съседи трябва да бъде добронамерена, както страната ни показа като се въздържа в гласуването на наказателната процедура срещу Гърция на Евросъюза. 
Също така, вместо от вътрешното ведомство голословно да твърдят, че по-добре от това границата ни не може да се пази, да се продължи по енергично със строителството на оградата, както и да се засилят контактите на създадените групи за решаване на проблеми с южните ни съседи. Ако трябва това да се осъществи и на по-високо ниво. Но преди всичко трябва безкомпромисно да се покаже на отцепниците, създали поредната партия менте и които се опитват да застрашат етническия мир, че в суверенна страна като нашата, това няма да се толерира, нито пък ще бъде разменна монета в отношенията ни с други държави.

Смърт с лице на трафикант

Трагичната смърт на двете бежанки от Афганистан и тежките измръзвания на още десетина други, преминали нелегално границата ни, развенча някои спекулации. Първо, че едва ли не повечето са терористи или в най-добрия случай са бягащи от бедността. Второ - че нашите граничари са намерили начин допълнително да припечелват като стават съучастници с каналджиите и ако някой не си плати, стрелят на месо. Няма да преразказваме усилията, хвърлени от тях, както и от лекарските екипи за спасяването на бегълците. Ще спестим и разказите на жените за жестокостите на талибаните.

Ще отбележим обаче, че това не е първата смърт от измръзване по нашите граници. Всяка зима загиват бежанци в планинските погранични райони на страната ни със Сърбия. Няма съмнение, че тези хора са решени на всичко, за да се доберат до по-сигурните европейски страни.И са готови да платят цената на незаконното придвижване. Затова напливът от бежанци е един от основните политически проблеми на Европа. Границите трудно се пазят, включително и на нашата страна, където строителството на стената не е завършило.

Положителна новина за европейската сигурност са мерките на нашите институции по регистрирането и отсяването на съмнителните мигранти с последвало тяхното депортиране. Но очевидно това не е достатъчно, защото третият извод, който налага трагичния инцидент е, че каналджиите успяват да се измъкнат и малцина са заловините при епизодичните акции на МВР, най-вече в столицата. Всички страдат за нелепата смърт на двете млади жени. Но въпросът трафикантите ще получат ли заслуженото остава висящ. А той е този, който своевременно трябва да се реши.

За каруцата и коня

Разразилата се пушилка с новите учебни програми на просветното министерство и последвалата (по искане на премиера ) оставка на министъра на образованието са нагледен пример на народната мъдрост защо каруцата не бива да се слага пред коня. Видя се също, че не може да се работи на парче и като стане гафът, той да се поправя с нови прибързани решения, които да задълбочат кашата. 
Децата не могат да наваксват - това, което ще получат, докато растат в училището, ще е за цял живот. Има си нормативни документи, по които се работи – за съдържанието на учебниците, за учебната среда, за учителското съсловие. Ще напомним, че има и закони, които трябва да се спазват. Като например Законът за нормативните актове, който задължава винаги да се прави оценка на въздействието. Т.е.преди да се предприеме каквото и да било, то трябва да бъде не само добре подготвено, но и добре обсъдено и проверено в реална среда.
В противен случай, скандалът рано или късно избухва. Общественият натиск става значителен и политиците са тези, които първи се поддават на суматохата. Цената обаче не се плаща от тях, а от децата, учителите и родителите. И съвсем логично възниква въпросът  след като народните представители са избрани, за да защитават обществения интерес, защо не са го направили, когато е трябвало, а единствено, за да върнат обратно дявола в бутилката.
Всъщност, това, което трябва да направят е така да усъвършенстват приетия вече закон, че да може той наистина да проработи и да не дава повод за прехвърляне на топката и създаване на благоприятна за демагогия среда във вреда децата.
Има и още нещо. Продължилите с месеци боричкания в Реформаторския блок, кой да смени техния министър също не вдъхват оптимизъм. Те само засилват съмненията, че целта е “усвояването” на отпуснатите за първи път  от Евросъюза повече от милиард лева за образование. Затова новият министър трябва да обявява публично всеки един лев от тези пари къде ще отиде. Но преди това трябва да бъдат загърбени политическите спекулации и най-вече нездравото псевдопатриотарство, за да се направят базисни учебни програми, върху които през годините само да се надгражда, без да се създават условия за нови сътресения.

Сърдиткото на Темида

“Все за нещо ще намери да се начумери: ту му млякото горещо, ту пък друго нещо.” Сякаш Чичо Стоян е писал любимото на поколения български деца стихче за председателя на ВКС Лозан Панов. От миналата седмица, когато есемес закачката между премиер и шеф на висша съдебна институция започна да се превръща в Троянска война, ни стана ясно, че тя няма да приключи току-така. И за да продължи, Панов реши да не участва повече в заседанията на съдебното правителство, докато не бъде разкрит издайника. Ще кажем направо - редно би било той да направи и следващата стъпка – да напусне поста си и съвета в знак на протест. Та дано това активира протестърите, които засега не гледат сериозно на мухата превърната в слон. А може като напусне да накара всички да въздъхнат с облекчение, че са се отървали от този сърдитко.
Не е прав Панов обаче като казва, че колегите му са достигнали дъното на общественото доверие. Ако има някой, който се опитва да направи от ВСС комична институция, занимаваща се с детски игрички и така да я превърне в посмешище, това е самият Панов. Ще потрият доволно ръце и мрачните сенки на прехода, които надничат над рамото му. Евтините им номера нямат край. Целта им е да дискредитират съдебната власт. И с това отслабят държавността. Маши за това са се намирали през целия преход. От онзи, който разправяше "егати държавата, след като аз съм и вицепремиер" до ирландската пастирка от "Дондуков" 2. На тях специално, както и на протежетата им, ще разкажем следния виц. Жената в едно семейство забелязала, че кокошката се е омърлушила и попитала мъжа си дали не е време да я заколят. Той тутакси отговорил – мислиш ли, че така ще я развеселим! Няма да обясняваме кой на кого прави мечешка услуга с този фарс. Само ще кажем, че хората не закусват карфички, бързо разбират кой колко струва. И никак вече не обичат да бъдат заблуждавани, още по-малко да ги разкарват като маймуни по площадите, за да се види не след дълго, че с циркаджии реформи не се правят.

Веселото самоубийство на Радан

Ако у нас се основе Клуб на жизнерадостните политически самоубийци, то лидерът на ДСБ Радан Кънев ще бъде един от учредителите му. Няма да се спираме на безхаберното му словоблудство в първия работен ден на парламента, попълнено с “варвари” и “зелки”. Или пък на достойните за вазовите “чичовци” наукообразни разсъждения за партийния модел на Саркози, който смята да приложи във фантазирано ново дясно формирование. Нито ще коментираме ще коментираме евтините интрижки по отношение на лидерството на другите партии. Ясно е, че за Кънев необходимостта да се продължи реформата на съдебната система е излишно губене на време. Странно е да говори за безобразия, а да няма сетивност към случващото се в обществото, каквато би била елементарната съпричастност към трагедията с 18-годишния младеж във Враца. На лидера на ДСБ и съпартийците му псевдоопозиционери и през ум не им минава, че с бойкота на реформата стават съучастници на вярващите в безнаказаността си наглеци. Кънев, подобно на наставника си Иван Костов, предпочита да се опиянява от ставащите все по нелепи отдавна остарели мантри пред естественото за всеки демократ поведение на състрадателност, последвана от рационални действия, какнито се очакват от един политик, за да приключи криминалния преход. За бившия преподавател по марксистка политикономия подобно поведение може и да не е случайно, но за зависимият негов млад последовател, това е шанс да маскира поемането на лична отговорност.

Разбира се, месианската му роля да върти света само на думи би могла да ни забавлява известно време. Логично е, след като глупаво обяви, че напуска управляващата коалиция, сега да опитва да се измъкне с новия проект. Видяхме навремето как приключи Синята коалиция, сега същата динена кора Кънев подлага и на Реформаторския блок.

Само че този път номерът няма да мине. Неговите колеги стриктно изпълняват дарвиновия постулат за оцеляване на приспособяващите се индивиди. Те нямат никакво намерение да го следват.

Кънев е като онзи герой решил да сложи край на живота си. Когато се запалил обаче, се сетил, че ще го боли и скочил в близкия водоем, за да загаси огъня. Той обаче забравил, че не умее да плува и се удавил. Каквото и да направи оттук нататък лидерът на ДСБ, то ще е обречено на провал.

И ако трябва да продължим с черния хумор той ще бъде достоен за онази награда, която се връчва на хора, осигурили дългосрочното оцеляване на политическата класа, премахвайки се от генофонда и по извънредно глупав начин.

Реквием за политическия гьонсуратлък

Комичният опит да бъде присвоена дългогодишната политическа идентичност на една партия показва единствено в колко нелепо безпомощна може да се превърне войстващата парвенющина, родена от случайното отъркване във властта. Сценката става още по-забавна от обкръжението на бивши дейци от “тихия фронт”и мимолетни политически джуджета, получили своите мигове медийна известност. Всички до един, силно стресирани от шута, който отново ги връща в грубата реалност, от която са смятали, че са се измъкнали завинаги. Колко жалка и смешна е изненадата сега да открият, че пребиваването на върха е било временно и че “тази пионка е дотук”.

Ще отбележим, че не за първи път има такива опити в четвърт вековния преход. Започна се с боричкания вдясно, изникването на “мравки”, Боянските ливади, свалянето на първото дясно правителство, появата на Иван Костов като лидер с решението му да обяви всичко, с изключение на трите букви СДС, че е било ченгеджийница и истинската десница започва от него. Видяхме как приключи тази самонадеяност. Можем да си послужим и с много други примери, но героите им толкова бързо бяха изхвърлени, че вече никой не ги помни.

В конкретния случай с един изключен председател на партия, стремежът да се присвои чужда пронатовска и европейска ориентираност показва единствено маниакалност, която не може да се осъществи практически дори само заради историческите факти (недопускането на руските самолети по време на войната в бивша Югославия, членството в НАТО и Евросъюза, решението да се извадят досиетата на ДС, измъкването от задънената улица с кабинета “Орешарски” и т.н.). А стремежът да бъдат приписани на същата тази партия проруска и антитурска ориентираност е нескопосна манипулация. И това вече се вижда от отношението на традиционните политически субекти, които бързат да се дистанцират, за да не ги включат в арията на клеветата.

Няма да коментираме, че евтините предатели са лесна чужда плячка. Тях никой не ги обича. Има обаче нещо, което не трябва да се забравя. И то е, че личните амбиции няма как да се реализират с поредното политическо менте, родило се от натрапчивото преповтаряне на кухи мантри. Няма кой да повярва на самопровъзгласили се “борци срещу статуквото”, които до вчера са били именно в същото, срещу което уж сега изведнъж се изправят. Всъщност едва ли етническият електорат ще иска да има нещо общо с натирен келеперджия, който сега с гузния глас на посипващия се с пепел, иска да се включи в оредяващия хор срещу “проклятието на България"

Стари хватки, нови клопки

Сянката на Иван Костов отново надникна зад фантасмагоричното предложение на неговия възпитаник Радан Кънев да бъде разпуснат кабинета и да бъде сформиран нов в рамките на този парламент. Ще припомним, че навремето точно Костов посъветва Филип Димитров да поиска вот на доверие за първото демократично правителство (1991 – 1992 г). И го загуби, въпреки предупрежденията да не го прави. Днес никой от Реформаторския блок не се върза на този номер. Така блокът остава в управлението, а една от партиите му (ДСБ) отива в опозиция. Вместо авантюристичната изцепка на Кънев, останалите реформатори предлагат на ГЕРБ  анекс към коалиционното споразумение и времеви график за изпълнението му. Според предварителни заявки идеята е всеки министър в рамките на 6-месечен срок да каже, кои точно закони ще внесе, какви промени ще има в тези закони и много важно – ще се влючи ли в намирането на парламентарна подкрепа за тях. Друг е въпросът дали тези предложения ще бъдат приети.

Що се отнася до Кънев, тепърва ще става ясно защо предлага преформулиране на управляващите с хватката нов кабинет. Публично твърди, че целта е да се утвърди десният реформаторски характер на правителството, чрез отстраняването на АБВ от коалицията.  Абсурдността на това изхвърляне е очевидна. Светът, в който живее Кънев, е много далеч от реалността. Няма как партия, която не може да влезе самостоятелно в парламента, да поставя условия.  

Има и още нещо – зад синия "идеализъм" на Кънев се промъква познатото ни рекетьорство на политическия милиционер от Драгалевци, който дава знак, че е готов да озапти протежето си, ако получи нещо в замяна. Но и този негов номер вече се изтърка и няма да мине.

Изводът е, че никой няма нужда нито от меда, нито от жилото му. Нито от учителя, нито от ученика.

Всъщност странностите на Кънев вече никого не изненадват. Сега той сам падна в тяхната клопка и ще бъде изолиран от останалите лидери в РБ, което те отдавна трябваше да направят.