Общо показвания

събота, 9 януари 2016 г.

Реквием за политическия гьонсуратлък



Комичният опит да бъде присвоена дългогодишната политическа идентичност на една партия показва единствено в колко нелепо безпомощна може да се превърне войстващата парвенющина, родена от случайното отъркване във властта. Сценката става още по-забавна от обкръжението на бивши дейци от “тихия фронт”и мимолетни политически джуджета, получили своите мигове медийна известност. Всички до един, силно стресирани от шута, който отново ги връща в грубата реалност, от която са смятали, че са се измъкнали завинаги. Колко жалка и смешна е изненадата сега да открият, че пребиваването на върха е било временно и че “тази пионка е дотук”.

Ще отбележим, че не за първи път има такива опити в четвърт вековния преход. Започна се с боричкания вдясно, изникването на “мравки”, Боянските ливади, свалянето на първото дясно правителство, появата на Иван Костов като лидер с решението му да обяви всичко, с изключение на трите букви СДС, че е било ченгеджийница и истинската десница започва от него. Видяхме как приключи тази самонадеяност. Можем да си послужим и с много други примери, но героите им толкова бързо бяха изхвърлени, че вече никой не ги помни.

В конкретния случай с един изключен председател на партия, стремежът да се присвои чужда пронатовска и европейска ориентираност показва единствено маниакалност, която не може да се осъществи практически дори само заради историческите факти (недопускането на руските самолети по време на войната в бивша Югославия, членството в НАТО и Евросъюза, решението да се извадят досиетата на ДС, измъкването от задънената улица с кабинета “Орешарски” и т.н.). А стремежът да бъдат приписани на същата тази партия проруска и антитурска ориентираност е нескопосна манипулация. И това вече се вижда от отношението на традиционните политически субекти, които бързат да се дистанцират, за да не ги включат в арията на клеветата.

Няма да коментираме, че евтините предатели са лесна чужда плячка. Тях никой не ги обича. Има обаче нещо, което не трябва да се забравя. И то е, че личните амбиции няма как да се реализират с поредното политическо менте, родило се от натрапчивото преповтаряне на кухи мантри. Няма кой да повярва на самопровъзгласили се “борци срещу статуквото”, които до вчера са били именно в същото, срещу което уж сега изведнъж се изправят. Всъщност едва ли етническият електорат ще иска да има нещо общо с натирен келеперджия, който сега с гузния глас на посипващия се с пепел, иска да се включи в оредяващия хор срещу “проклятието на България"