Общо показвания

събота, 16 януари 2016 г.

Веселото самоубийство на Радан



Ако у нас се основе Клуб на жизнерадостните политически самоубийци, то лидерът на ДСБ Радан Кънев ще бъде един от учредителите му. Няма да се спираме на безхаберното му словоблудство в първия работен ден на парламента, попълнено с “варвари” и “зелки”. Или пък на достойните за вазовите “чичовци” наукообразни разсъждения за партийния модел на Саркози, който смята да приложи във фантазирано ново дясно формирование. Нито ще коментираме ще коментираме евтините интрижки по отношение на лидерството на другите партии. Ясно е, че за Кънев необходимостта да се продължи реформата на съдебната система е излишно губене на време. Странно е да говори за безобразия, а да няма сетивност към случващото се в обществото, каквато би била елементарната съпричастност към трагедията с 18-годишния младеж във Враца. На лидера на ДСБ и съпартийците му псевдоопозиционери и през ум не им минава, че с бойкота на реформата стават съучастници на вярващите в безнаказаността си наглеци. Кънев, подобно на наставника си Иван Костов, предпочита да се опиянява от ставащите все по нелепи отдавна остарели мантри пред естественото за всеки демократ поведение на състрадателност, последвана от рационални действия, какнито се очакват от един политик, за да приключи криминалния преход. За бившия преподавател по марксистка политикономия подобно поведение може и да не е случайно, но за зависимият негов млад последовател, това е шанс да маскира поемането на лична отговорност.
Разбира се, месианската му роля да върти света само на думи би могла да ни забавлява известно време. Логично е, след като глупаво обяви, че напуска управляващата коалиция, сега да опитва да се измъкне с новия проект. Видяхме навремето как приключи Синята коалиция, сега същата динена кора Кънев подлага и на Реформаторския блок.
Само че този път номерът няма да мине. Неговите колеги стриктно изпълняват дарвиновия постулат за оцеляване на приспособяващите се индивиди. Те нямат никакво намерение да го следват.
Кънев е като онзи герой решил да сложи край на живота си. Когато се запалил обаче, се сетил, че ще го боли и скочил в близкия водоем, за да загаси огъня. Той обаче забравил, че не умее да плува и се удавил. Каквото и да направи оттук нататък лидерът на ДСБ, то ще е обречено на провал.
И ако трябва да продължим с черния хумор той ще бъде достоен за онази награда, която се връчва на хора, осигурили дългосрочното оцеляване на политическата класа, премахвайки се от генофонда и по извънредно глупав начин.