“Все за нещо ще намери да се начумери: ту му млякото горещо, ту пък
друго нещо.” Сякаш Чичо Стоян е писал любимото на поколения български
деца стихче за председателя на ВКС Лозан Панов. От миналата седмица,
когато есемес закачката между премиер и шеф на висша съдебна институция
започна да се превръща в Троянска война, ни стана ясно, че тя няма да
приключи току-така. И за да продължи, Панов реши да не участва повече в
заседанията на съдебното правителство, докато не бъде разкрит издайника.
Ще кажем направо - редно би било той да направи и следващата стъпка –
да напусне поста си и съвета в знак на протест. Та дано това активира
протестърите, които засега не гледат сериозно на мухата превърната в
слон. А може като напусне да накара всички да въздъхнат с облекчение, че
са се отървали от този сърдитко.
Не е прав Панов обаче като казва, че колегите му са достигнали дъното на
общественото доверие. Ако има някой, който се опитва да направи от ВСС
комична институция, занимаваща се с детски игрички и така да я превърне в
посмешище, това е самият Панов. Ще потрият доволно ръце и мрачните
сенки на прехода, които надничат над рамото му. Евтините им номера нямат
край. Целта им е да дискредитират съдебната власт. И с това отслабят
държавността. Маши за това са се намирали през целия преход. От онзи, който разправяше "егати държавата, след като аз съм и вицепремиер" до ирландската пастирка от "Дондуков" 2. На тях
специално, както и на протежетата им, ще разкажем следния виц. Жената в
едно семейство забелязала, че кокошката се е омърлушила и попитала мъжа
си дали не е време да я заколят. Той тутакси отговорил – мислиш ли, че
така ще я развеселим! Няма да обясняваме кой на кого прави мечешка
услуга с този фарс. Само ще кажем, че хората не закусват карфички, бързо
разбират кой колко струва. И никак вече не обичат да бъдат
заблуждавани, още по-малко да ги разкарват като маймуни по площадите, за
да се види не след дълго, че с циркаджии реформи не се правят.
