Президентът да не се ослушва

Добре би било президентът Росен Плевнелиев да използва полученото вдъхновение от аудиенцията при британската кралица за прагматични, отнасящи се до интересите на страната цели. Много е лесно да се правят оценки от висотата на президентската институция по едно или друго събитие, когато на всички е ясно, че те нямат реална стойност. Затова, вместо да се прави на голям демократ, какъвто в действителност не е, държавният ни глава да изпълни поне веднъж правомощията си и да се прояви като обединител. 
Видя се, че парламентарно представените партии са като орел, рак и щука по отношение на кризата в Украйна и последвалото присъединяване на Крим към Русия. Но в Украйна живеят 250 хиляди етнически българи, чиито интереси страната ни е длъжна да защити преди да подкрепи единна еврооценка по случващото се. Няма защо някои политици да си крият главите като щрауси - енергийно сме зависими от Русия и с това също трябва да се съобразим. Но като страна с малка армия сме особено 

заинтересувани такива безобразия като анексирането на Крим 

да не се случват и да са недопустими. Разумът и националният интерес трябва да са водещи в нашата позиция. Няма нужда от парламентарно шикалкавене и създаване на работни групи, които да умуват, (незнайно колко дълго), по обща декларация, това може да стане бързо и ефективно на „Дондуков“ 2. С участието на министър-председателя, разбира се. Защото той ще е този, който ще отиде в Брюксел, където ще се обсъжда евентуалните санкции срещу Русия. Има и предложения да не се бърза с позицията. Идеята е максимално да се изчака, за да се видят позициите на всички страни от Евросъюза. Известно е, че посещението на външния ни министър в Украйна получи противоречиви оценки. Макар че точно с него бе направена стъпка в защита на българското малцинство там и бяха получени гаранции за това. Понякога тупането на топката може да е полезно. 

Но в никакъв случай не е полезно ослушването и на политиците. 

Например бихме запитали защо си мълчи бившият президент Георги Първанов, който напоследък често се изказваше не само по теми, свързани с вече бившата му партия. Най-малкото защото избирателите трябва да знаят чии интереси се готвят да защитят неговите кандидати за евродепутати. Не очакваме и Плевнелиев да прояви досетливост и инициативност. Той обича да подклажда напрежение и да оставя други да вадят горещия картоф. Ясно е, че опозицията също ще се стреми да нагнетява напрежение. В момента обаче 

в политическия живот у нас няма нужда от интриги, още по-малко от визити в чужбина, които ще ни носят само „благодарност и солидарност“.

Няма нужда и от губене на парламентарно време в дрязги. Виждали сме многократно колко излишно време се губи, а се харчат пари на данъкоплатците. Но от друга страна парламентът е този, който може да поиска общата позиция да се изработи при държавния глава, а той от своя страна няма право да откаже. Демонстрирането на единство в трудна за избор ситуация ще е стъпка и към нормализирането на политическия живот у нас и превръщането на диалога в единствения възможен път за решаването на всички наболели проблеми. 

Срутване вдясно

Хаосът в опозицията се задълбочи, след като през уикенда лидерът на разпадащата се ГЕРБ Бойко Борисов поиска обединение с десни и десноцентристки формации, а от ДСБ се противопоставиха. Партийният шеф Радан Кънев определи темата за евентуална коалиция с Борисов за “натрапена” и раздухвана от недобронамерени медии и коментатори, както и от самите ГЕРБ, БСП и ДПС. Кризата стана още по-сериозна, след като костовистите издигнаха за водач на единната листа на Реформаторския блок сегашния евродепутат Светослав Малинов. От ДСБ дори си позволиха да препоръчат на активистите и симпатизантите на коалицията да се възползват от възможността да гласуват преференциално за Малинов, както позволява приетият наскоро нов Изборен кодекс. Партийното решение със сигурност ще затрудни на 22 март

избора на водач на листата на реформаторите

Досега се смяташе, че Меглена Кунева е безспорният фаворит. Мястото й се определяше от възприетия механизъм на класиране според броя на гласовете, получени на последните парламентарни избори от партиите, съставляващи коалицията. Гражданската формация на бившата еврокомисарка е и най-големият донор на предизборната кампания, което също би трябвало да предопредели водаческото й място. Само ще отбележим, че една от причините Надежда Нейнски и нейното “Синьо единство” да бъде изхвърлено на реформаторите бе съпротивата й срещу този принцип, които не й даваше сигурно евродепутатско място за Брюксел. Още след тази случка прогнозите бяха, че след Нейнски

десебарите ще се опитат да преметнат и Кунева

Формално тя може да има претенции за водаческата позиция, но на практика партията й се е превърнала в куха структура – всекидневно идват сведения за преминаването на нейни членове към други формации. А тези, които остават, до един може да се смятат протежета на Костов.

Така че не е трудно в подходящ момент “петата колона” на ДСБ не само да я изтласка от мястото й на кандидат за евродепутат, но дори да я свалят от лидерския пост.

Няма съмнение, че Кунева, която преди 10 ноември 1989 г. е била по-известна като Пръмова (с фамилията на снаха на висш член на комунистическото ръководство), е

трън в очите на десния избирател

Не само заради зависимостите с бившия комунистически режим, който тя е обслужвала, но и заради гафовете, които натвори като министър, отговарящ за евроинтеграцията, и след това като еврокомисар, когато се прочу като Мадам Yes. За бившата дясна върхушка, която предпочете да се скрие зад свои подставени лица на лидерски позиции, беше ясно, че Кунева ще ги провали, след като остана лидер на формацията си и не се оттегли. Но те си мислеха, че амбициите й ще спрат дотук. Оказа се, че са грешили. С намерението си да е лидер на реформаторите и водач на листата, тя прекрачи границите на допустимото търпение. И беше очаквано костовистите да покажат кой всъщност командва парада.

Въпрос на време е те да изолират бившата еврокомисарка и да я пратят в политическото небитие. По-съществено е обаче дали това ще им помогне да вкарат поне един евродепутат. Защото сегашните проучвания показват, че те са под бариерата за евровота. Математически сборът на гласовете от предишните избори им даваше възможност за много по-добър резултат.

Но срутването на доверието бе правопропорционално на амбициите на Кунева. А някои нейни откровено левичарски изказвания напоследък направо загробваха десницата. Най-вероятно затова Костов е наредил на своите да я бламират. Няма да коментираме представеното пред десебарската сбирка в събота социологическо изследване на Цветозар Томов (който е част от Гражданския съвет на Реформаторския блок, а е подкрепен от ГЕРБ за член на Централната избирателна комисия),  според което дясното обединение може да вземе две места в Европарламента, като има потенциал и за трима депутати. То може да се приеме като помпане на мускули пред активистите.

По-интересно е ГЕРБ мним противник ли е

на реформаторите, или крайната цел е тъмносините да си върнат лидерството вдясно и ГЕРБ да загуби шанса да се върне във властта. Всеки път, когато Борисов подава ръка на реформаторите, младият лидер на ДСБ я отхвърля. И обратно - когато Кънев започва да намеква за сътрудничество с ГЕРБ, Борисов се противопоставя. В случая нито единият, нито другият имат значение.

Важно е какво Костов ще реши

А той, както е известно, не обича да бърза. Има обаче за какво да си връща на Борисов. Не е забравено как след парламентарните избори през 2009 г. съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров твърдеше, че те държат “златното ключе” на бъдещото управление, но бяха прецакани от Борисов и им бе отредена поддържащата роля, а по-късно и тази на опозиция заедно с БСП.

От друга страна, създаването на Реформаторския блок изглеждаше като заявка за бъдещо съвместно управление с ГЕРБ. Механичният сбор от партии напомняше на схемата, с която Синята коалиция влезе в парламента. Но по всичко личи, че този път целта е друга, особено след като

ГЕРБ започна да се срутва главоломно

надолу. Костов е наясно, че задачата му е да бъде възстановена водещата позиция на тъмносините вдясно, най-вече на ДСБ, разбира се. От действията му се вижда, че той разчиства пътя на своята партия както сред реформаторите, така и срещу ГЕРБ. Затова приемаме, че Кънев е сложен, за да блъфира Борисов. Той пък, с нюха си на ченге, инстинктивно надушва какво му готви Командира и протягайки ръка за приятелство, иска да задуши десните.

В крайна сметка от задълбочаването на хаоса в това политическо пространство печелят единствено сегашните управляващи. Непрекъснатите боричкания вдясно отблъскват избирателите. Актуален остава и въпросът за кукловодите. През последните месеци лъснаха зависимости, които

доказват защо партии ментета могат с лекота да изместват традиционната десница. Видя се също, че балонът ГЕРБ няма шанс не само заради фалиралия икономически кръг и провалилите се напъни на техните тинк танкове да дирижират протестите, но и заради умелото управление на

мнозинството, което знае кои социални среди да подкрепи и спечели като избирателите и остави лузерите  да се саморазрушат в безсмислени ежби.

Бюкселска дантела

Последните лупинги на лидерката на Движение „България на гражданите” Меглена Кунева и фаворизирането є като водач на Реформаторския блок за евроизборите предвещават поредния крах. Според признанията на представителя на ДСБ Радан Кънев тя и евродепутатът Светослав Малинов ще са сигурните им кандидати. Назначаването им като такива, а не избирането им по демократичен начин с вътрешни избори, отсега предизвиква брожения. Отделно има суматоха и за това кой да е водачът. Но след като самата дясна формация е създадена с компромиси, не бива да се учудваме, че конформизмът ще е доминиращ – лидерите ще са тези, които ще сключват сделки помежду си, а от привържениците им ще се иска безропотно да приемат каквото им се свежда. Затова не бива да се учудваме на съобщенията, че цели структури или се разпадат, или преминават към други формации, както се случи във Варна през последните дни.

Особено дразнещ е демонстрираният

лявоцентристки завой от Кунева

който, за да е по-убедителен, не минава и без дежурното ухажване на бившия Голям брат Русия, който по време на своето президентстване Георги Първанов наричаше Голям шлем. Не може по-друг начин, освен като пряка покана за сътрудничество, да си обясним общата коалиция на реформаторите с АБВ в пернишкото село Богданов дол, където има избори за кмет поради назначението на досегашния кмет ­ социалистът Кирил Кирилов, за заместник областен управител. Следващата крачка вероятно ще бъде Кунева и експрезидентът Георги Първанов заедно да участват в митинг за подкрепа на общия кандидат. Истината е, че вместо тайно да си сътрудничат, по-добре е да го направят явно, както се вижда, че го прави Първанов с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Ще отбележим, че

тайните договорки по кьошетата един ден стават явни

ако се съди по онзи “бирен” разговор. Така че ясното позициониране е правилния подход. А това, че тримата не го правят, само доказва, че намеренията им са отново да използват добре познатия ни червено-син популизъм, за да излъжат както червени, така и десни избиратели. Ако те действително имат такива намерения, отсега може да твърдим, че ще се провалят. И че не са си взели поука от провалите си: Борисов спечели изборите, но не управлява. Петстотинте хиляди избиратели от президентските избори на Кунева се изпариха като дим и тя остана извън този парламент. А Първанов от една година насам се проваля във всяко свое начинание. Фактът, че бе изгонен безцеремонно от БСП, е сигурен знак към червените да не се заиграват с бившия президент. Проблемът и на тримата е в

политическото късогледство

Затова те ще продължат да се спускат към небитието на измисления от тях свят.

Що се отнася до руската връзка тя много ни напомни за брюкселските номера на Кунева и защо я наричаха там Мадам Yes. Само преди дни тя размаха пръст на външния ни министър, че бил посетил Киев, но не направил същото с Москва, защото в конфликта имало две страни. Както за Първанов, така и за Кунева двойнствеността е добре програмирана от кукловодите, така че дори когато дамата сервилничеше на брюкселските чиновници и закриваше с лекота нашите ядрените централи, винаги е трябвало да мислим, че всъщност тя отваря нови възможности за Москва у нас. Със сигурност днес може да твърдим, че Кунева се е научила добре да бродира брюкселската дантела, защото нейните кукловоди са готови отново да я пратят там.

А за да се подсигурят, 

те са подготвили и нейно копие в лицето на сегашния депутат в белгийската столица Светослав Малинов. 

Ще припомним как съвсем наскоро, вместо да поиска помощ от Европейската комисия, за да може страната ни по-лесно да се справи с кризата с бежанците, той предпочете да я натопи, като поиска от комисар Сесилия Малстрьом (тя отговаря за вътрешните работи) и Европейската комисия “да не отслабват натиска върху българското правителство”. На този фон думите на Радан Кънев, че в европейския парламент трябва да се изпратят хора, които няма да се натискат да се снимат с тях, звучат водевилно и наивно. Защото и

снимките, които лидерът на ГЕРБ  си направи в Дъблин

 и топенето на страната ни са еднакво опасни за националната сигурност. А това че никой от тях не го разбира си остава за тяхна сметка. И на тези, които ще гласуват за тях, разбира се.

Най-лошото за реформаторите обаче предстои. Те не разбират, че всъщност Кунева, настройвайки десните срещу себе си, прави всичко възможно да изправи на крака сриващата се партия ГЕРБ. Междувременно дава рамо и на АБВ, защото левите симпатизанти на Кунева няма нужда да се маскират в нейните редици, вече могат открито да прехвърлят гласовете си в АБВ. Хардлайнерите от ДСБ може да си мислят, че изпращайки госпожата в Брюксел, ще могат да овладеят целия блок. Но това са напразни илюзии, защото Кунева ще се провали, гласовете на реформаторите ще отидат другаде, а

след изборите блокът просто ще се разпадне

Още със затъването на Синята коалиция трябваше да им светне, че механичният сбор от партии не е печелившият ход. А сега, когато се появяват нови формации, реформаторите съвсем ще затънат. След очаквания крах на изборите СДС и ДСБ ще тръгнат по свой път, а партията на Кунева ще бъде заличена, както се случва обикновено с ненужните ментета. Колкото до самата Кунева, то най-вероятно тя ще се прилепи към АБВ. Но и за нея, и за Първанов вече ще е валидна приказката за слепеца, който повел слепеца и затова заедно паднали в ямата. Когато това се случи, никой няма да страда, политическото им фиаско дори може и да не бъде забелязано.

Играта на котка и мишка

Двойствената игра на експрезидента Георги Първанов спрямо БСП приключи завинаги с изключването му от партията. Заедно с него бяха шутирани бивши министри и кметове, членове на висшето ръководство. Чистка ще има и по места за всички членове на АБВ, за което вече са спуснати указания от “Позитано” 20. Националният съвет на БСП мотивира решението като „самоизключване” със „системно нарушаване на уставните норми” от страна Пър-ванов, ”изразяващо се в активна дейност в подкрепа на друга листа, нарушаване на единството и единодействието на партията и неизпълнение на колективно взетите решения”. Ако се съди по вялата му реакция, ударът беше бърз и неочакван за Първанов. Всъщност той беше лишен от възможността да промотира АБВ като истинската БСП. Така разпространяваните от него клишета - за дирижираната отвън партия, за поредицата от изборни загуби, за неизпълнените предизборни обещания и за капсулирането й, напълно увиснаха във въздуха. Първанов вече няма на кого да ги казва освен на малцината свои симпатизанти. Членовете на БСП ще го низвергнат, те по традиция следват партийната линия, за тях решенията на ръководството са като догми. Приключи и любимият номер на Първанов от времето на неговото президентстване – да е двоен играч -

да се прави на надпартиен, а задкулисно да дърпа конците

на партията и коалициите, управляващи с БСП. Експрезидентът, който беше разкрит като агент Гоце на бившите тайни служби, явно си е въобразил, че чадърът на него ще е вечен, защото дори не си взе поука от срамното вътрешнопартийно поражение миналата година, когато се кандидатира за партийния пост на Сергей Станишев. Но само дни преди предизвестената загуба се опита да я минимализира, като се отказа подличко от битката, предавайки тези, които му вярваха и глупаво го подкрепиха. И този път може да си е мислил, че титлите му на бивш лидер и президент са достатъчни, за да не му посегнат, междувременно да вземе своето на евроизборите и след това да свали с преврат председателя на БСП. Няма да коментираме клиничността на подхода, в който желаното се приема за действителност, само ще констатираме, както той се изрази през уикенда, че неосъзнаването на факта за неговото назначаване първо за лидер на БСП, а след това и за президент от кукловодите не го оправдава. Напротив, самозабравянето му е една от причините да го изоставят. И тъй като има много техни марионетки, които също си вярват, но тях не ги закачат, добре е да отбележим основната причина, заради която те решиха да го отстранят – и тя е, че той си позволи да цепи наследницата на бившата комунистическа партия. А 

задкулисието още от зората на демокрацията винаги се е борило да запази единството на БСП 

с помощта на най-различни хватки – от временното сдаване на властта на подставената десница до нейното разбиване с изгърмяването и противопоставянето един на друг на зависимите от тях по линия на ДС лидери. Съвсем естествено възниква въпросът болезненото решение за реванш ли е вдъхновяващата причина за авантюрата на историка-агент. Или зад него стои група със същите интереси, но в икономиката – и то не за благото на избирателите, а да продължат да изсипват в “гьола” на АЕЦ “Белене” техните пари, като една немалка част от тях прибират за себе си.

За радост на данъкоплатците, но и за тяхно съжаление  

ходът им е твърде разочароващ

от гледна точка на пресметнатия риск. Те не разполагат с властови ресурс. И играта “на нож” е предизвикателство, на което те не могат да издържат. А бързият ответен удар показва, че няма желание за компромиси и фалиралата групировка също е загубила доверието и ще бъде пресечен всеки опит да се домогне до трапезата на властта. Когато се разглежда сегашното фиаско на Първанов, не е зле да се отбележи знаковото подхвърляне на топката с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Агентът на бившите тайни служби отдавна е в дружески отношения с бившия премиер. Това, че не са излезли все още флашки с техни разговори, е знак единствено за продължаващата червено-синя мъгла. Към двамата трябва да прибавим и Меглена Кунева, която като модифициран продукт на прехода е наясно, че центристкото й поведение ще направи Реформаторския блок част от бъдещата отечественофронтовска коалиция. Има и друга връзка. В събота Първанов отрече да има подкрепата на Москва твърде нервно и най-вече подозрително категорично.

За разлика от него известната в Брюксел като Мадам Йес

Кунева директно полегна на бившия Голям брат, коментирайки посещението на външния ни министър в Киев:

„Аз лично смятам, че когато се прави такава стъпка сега, за да има баланс, за да се изпълни протоколът, е добре да се направи, дори да е на по-ниско ниво, среща с руската страна.” Проблемът не е в това какво е тяхното отношение към Русия, още по-малко дали на някой от тримата ще бъде лепнат етикетът “пета колона” на Москва (защото изобщо не сме сигурни дали там ги припознават като свои), а в готовността им за компромиси с националната сигурност. Няма да припомняме скорошната дъблинска канонада срещу България, но ще я прибавим към сметката, която за съжаление други ще плащат. В заключение не можем да не посочим, че все още не дотам публичните намерения за бъдеща коалиция, която някои отсега определят като “бирена”, имат и добра страна. Избирателите отсега са настръхнали. Те знаят защо се озоваха на улицата миналия февруари, знаят защо изхвърлиха извън борда на парламента десните и не допуснаха Кунева (известна и като Пръмова по времето на тоталитарния строй), не искат и да чуят за Гоце. Сегашната пушилка, която се вдига около предстоящите евроизбори, които ни се представят за съдбовни, също не е по вкуса им. Мълчаливото мнозинство от негласуващи знаят, че до следващите парламентарни избори има достатъчно време, за да получат доказателства за кого да гласуват. Със сигурност обаче това няма да са партиите ментета на криминалния преход.

Простотии и снимки за спомен

Ако не бяха няколко бомбастични фрази на експремиера Бойко Борисов, произнесени на конгреса на Европейската народна партия в Дъблин, бихме си помислили, че той е бил там като фен на популярната в момента доскорошна затворничка и бивша премиерка Юлия Тимошенко и на еврокомисаря по правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг.

Снимките с двете дами са показателни и за жалост ни напомнят за герои, описани от Алеко. Но и това може да се преглътне, като го отдадем на остатъчния романтизъм, получен от романите на Майн Рид.

Това, разбира се, се е случвало и преди. И дори, ако Борисов не се бе изявил, щяхме вече да си мислим, че неговият президент Росен Плевнелиев по този показател вече се е откъснал от опеката му.

Но да се върнем към дъблинската реч. Ще кажем направо, изречените простотии прозвучаха като отрезвяващ психотест. Думите “ситуацията в България е много подобна на тази в Украйна” и благодарността към ранобудните студенти за борбата им срещу “бившите комунисти” за кратко ни озадачиха. (Всъщност първото, което си помислихме още като го видяхме, сниман с Тимошенко, бе дали не му е дала кураж за бъдещи негови перипетии в раиран костюм.) Но не бе трудно да направим правилния извод, че сравнението с киевските размирици директно води към белите стаи, където всеки може да представя желаното за действително. Що се отнася до “бившите комунисти”, най-после ни светна защо уж ГЕРБ били единствените, които два пъти последователно печелили избори, но първия път бяха изритани предсрочно от властта, а втория път я гледат през крив макарон – самият Борисов също е бивш член на БКП. И призивът му срещу комунистите приемаме като желание да не бъде допуснат никога повече до властта.

Няма да навлизаме в конспиративни теории до каква степен ГЕРБ не е продукт на криминалния преход и дали с червените не си подхвърлят топката през цялото време. Фактът, че и днес има флирт между експремиера и бившия президент Георги Първанов, както навремето подобен случай показва, че е налице дългосрочна дружба с отечественофронтовски привкус. Не се учудваме и на будистките намеци, както не се стресирахме преди години от новината за второто (но не по-малко префърцунено за един никому неизвестен млад историк) име на легендарния войвода Гоце.

По този повод е добре да отбележим, че родните циркаджилъци, демонстрирани в Дъблин, никого не радват – нито управляващите, за които ругаенето срещу страната на чужди подиуми отдавна се приема като заплаха за националната сигурност, нито герберите, които открито роптаят и не искат да са част от емблематичните и за тях простотии.

Поука обаче от наложилата се псевдодесница най-много трябва да си вземат партиите от някогашния Съюз на демократичните сили. Техният провал, и като управляващи, и като опозиция улесни манипулаторите в сервирането на поредния опиум за народа. Който също се провали.

Добрата новина е, че мрачните тайни на този четвърт век посткомунизъм, които се разкриват всекидневно, са достатъчни, за да убедят избирателите да разпознават ментетата бързо. И още преди да се доберат до властта, да ги изхвърлят извън политическия борд.

Сенките на реваншизма

Размириците в Украйна и руската намеса станаха и добър повод да се оценят ефективните действия на наши политици и дипломати. За съжаление, тези, които свършиха работата, са от управляващото мнозинство, а другите, които вдигаха излишна врява, (а сега се правят на ни лук яли, ни лук мирисали), са от опозицията. С други думи – отново нямаше единство по важни за нацията въпроси. Описваната нееднократно в народопсихологията ни формула, че след като на мене не ми е добре, и на другите трябва да им е зле, се е превърнала в символ верую на политиците от партиите, рожби на

кукловодите от фалиралия олигархичен кръг

Проблемът е, че бабаитското поведение, гарнирано с духа на Карл Май, дърпа страната ни към блатото на изхвърлените в периферията на Европа държави. За радост, чуждите политици, с изключение на някои амбициозни брюкселски чиновници, рядко се подвеждат.

За да не бъдем голословни, нека припомним какъв шум се вдигна преди дни заради решението на Върховната рада на Украйна да отмени Закона за езиковата политика. Той даваше статут на регионален език не само на руския, но и на българския език в районите с малцинствено население от над 10 процента. (В някои райони на Бесарабия като Измаил и Болград живеят компактни български общности и българският език бе приет за регионален.) За разлика от

опозицията, която се опита да придаде националистически привкус

на действията на украинските депутати, то реакцията на управляващите у нас бе светкавична и адекватна. Първо бе привикан посланикът на Украйна, а след това, без да губи много време, външният министър Кристиан Вигенин замина за Киев, за да реши проблема. И резултатът е налице. Президентът Александър Турчинов заяви, че няма да подпише този закон. Той лично е информирал нашия министър за намерението си при срещата с него. Като знак за добра воля Вигенин направи един жест, който бе приет много добре. Покани на почивка през лятото в България децата на загиналите по време на сблъсъците на Майдана – и на починали полицаи, и на протестиращи, станали жертва на насилие. Разходите за тази ваканция ще бъдат поети от българската държава.

Освен този проблем размириците в Украйна разкриха и още една заплаха. Тя не е нова и вината за това, че все още

няма пряка газова връзка със съседни на страната ни държави,

 така че да бъде компенсирано спирането на руския газ, се дължи изцяло на бившите управляващи, които забатачиха преговорите за построяването й

Най-вече със съседна Турция. А когато преди два месеца стана ясно, че въпросът ще бъде решен след срещи на нашия регионален министър в съседната страна, ГЕРБ и техният президент Росен Плевнелиев се опитаха да направят всичко възможно, за да провалят тази възможност. Плевнелиев първоначално обиди външния министър Ахмет Давутоглу, като отказа среща с него, а след това въпреки предупрежденията за ексцесии местната управа в Пловдив разреши митинг и стана съучастник по този начин в срамния погром на джамията в центъра на града. Давутоглу, който не отмени посещението си и пристигна в страната, показа, че е е верен на политиката си на нулеви проблеми със съседите и дори заяви, че “българите винаги са били приятели, ще бъдат и в бъдеще”. Основната цел обаче на посещението му да бъде подготвено съвместно заседание на двете правителства у нас, остана някак незабелязана. Разбира се, не се очакваше този факт да бъде оценен от опозицията. На това съвместно заседание (за разлика от онова, в което участваше ГЕРБ през 2012 г. и бе пълен провал най-вече за газовия проект), ще се подпишат важни и за двете страни енергийни спогодби. Ахмет Давутоглу потвърди, че през март ще бъде подписано споразумението за интерконекторната газова връзка между двете балкански съседки. Той открои важните проекти за пренос на енергийни ресурси от Каспийския регион и Средна Азия към Европа като принос към енергийната диверсификация и повишаването на сигурността и на България.

Добре е да се отбележи в тази връзка, че премиерът Пламен Орешарски

съвсем навреме събра Съвета по сигурността към Министерския съвет

и обсъди евентуалното врътване на газовото кранче от Москва. Няма да коментираме, че това трябваше отдавна да направи Плевнелиев. И че бездействието му всъщност е част от сценария за дестабилизиране на страната. Само че демонстрираните от него балкански нрави, не ни изненадват, избирателите също са наясно с реваншистките амбиции на фалиралите олигарси. Затова

недоволството от бездействието на президента

и от режисираните националистическите провокации вече се обръща срещу инициаторите им. И това ще се види на изборите за евродепутати през май. Саботирането на енергийни проекти от страна на опозицията чрез демагогски прояви също няма как да не остане незабелязано. Кризата в Украйна и очертаващият се провал на Евразийския проект на Москва допълнително изнервя лъже-приятелите на НАТО и Евросъюза у нас. Истината е, че очертаващата се нова коалиция между ГЕРБ и АБВ в лицето на Георги Първанов, радетеля на провалилия се Голям шлем, доказва тези зависимости. Гьолът в Белене се оказа един параван за истинските им намерения. Доказаха го с бездействието към диверсифицирането на енергийните доставки. А сегашните им подмолни ходове само изкарват на показ сценаристите на криминалния преход. И разкриват нови подробности на избирателите как са били лъгани, като са гласували не за Георги Първанов, а за Гоце и ДС. И това е най-добрата новина за напатилите се. Те повече не могат да бъдат излъгани с празни приказки.

Лъжливите мантри

Иронично определеното като “пукнало черешово топче” вето върху Изборния кодекс от президента Росен Плевнелиев ще бъде отхвърлено на насроченото извънредно заседание на парламента днес. Партизанският начин на оповестяването на мотивите – вечерта преди националния празник, и изсмуканите от пръстите аргументи не са от доброжелателност и загриженост към накърнени права на избирателите, а част от сценарий за дестабилизиране на страната и опит за реванш на натикани в ъгъла

фалирали кукловоди. “Недоволството” на държавния глава е от отмяната на правната уредба за електронното гласуване. Според него с въвеждането на машинно гласуване се обръщаме към стари технологии, вместо да гледаме в перспектива напред към бъдещето. Той не е съгласен с преференцията, която била неефективна,

не харесва правилата за назначаване на хората в ЦИК

и смята, че е налице затруднение пред процедурите за свикване на референдум. Държавният глава връща и текст заради техническа грешка в методиката за разпределение на мандатите на парламентарни избори. Управляващите тутакси определиха мотивите за “беззъби и слаби” и точно посочиха целта -  Плевнелиев да пречи за провеждане на евроизборите по новите изборни правила и да се постави в услуга на партията, която го направи президент. Всъщност в действията му няма нищо неочаквано и непредвидимо. Поради еднообразието им те се изтъркват по същия начин, както се случи с протестите. Затова по-интересен е

облакът от натрапчиви заклинания

които се спускат сред обществеността. И тук целта е същата – да се внуши, че се подготвя поредната измама. Тъй като манипулаторите не искат да ги свързват с предишните управляващи, макар че връзките с тях лъсват всекидневно, те пускат в ход мантри, които искат да представят социалното стабилизиране на ощетените прослойки като демагогия, и поредното им ограбване, което скоро ще бъде разкрито. Ето как се изгражда манипулацията по отношение на новия Изборен кодекс. Най-популярната мантра е “отпадането на активната регистрация”. Забележете – пропуска се в израза между кавичките “възможността” за такава регистрация. Все едно че винаги е имало и сега, видите ли, сегашните управници са я отменили. И веднага следва

изтърканото внушение за единия милион мъртви души

които ще доведат до служебна победа за мнозинството. А ЦИК (Централната избирателна комисия) ще отчете фалшива избирателна активност. Никой от апологетите на тази теза не казва откъде идват тези мъртви души и че активната регистрация не е панацеята. В желанието си да всяват страх за готвеното мошеничество, те дори не си правят труда да обяснят, че избирателните списъци могат да бъдат изчистени само след сериозна реформа в системата на гражданската регистрация, така че да стане ясно най-вече кои граждани живеят в чужбина. Те до голяма степен определят въпросния милион. Но по време на гражданските обсъждания желанието да инициират и определят срокове за извършването на такава реформа (защото тя не може да стане в рамките на краткото време до евроизборите) не личеше да има сред самоопределилите се за “умни и красиви”. За тях това беше усилие,

противопоказно на намеренията им да дестабилизират държавата

А натрапената им от тинк-танковете мантра за онзи “милион” те си мислеха, че е достатъчно убедителна, за да изригнат отново протестите. Какво самозалъгване и непознаване на родната народопсихология!... Но да продължим със следващото внушение – то е, че на практика са отпаднали каквито и да са възможности избирателите да влияят върху подреждането на партийните листи. И най-вече се атакува формалното предоставяне на възможност за преференциален вот и обезсмислянето на тази възможност чрез служебното присъждане на преференцията на водача на листата, когато тя не е отбелязана в бюлетината. Истината е, че независимо от правилно отбелязаното “партийно пазене на гърба” за първи път има преференции за парламентарни и местни избори, а 5% са за евроизборите. И

постепенно гласуването с преференции ще стане обичайно

Но и този факт се подминава от бързащите за реванш. Покрай ушите им преминават и никак не маловажните нови моменти от кодекса, свързани с честността на вота, като номерата на бюлетините, печатани по реда на наредбата за издаване на ценни книжа в печатници на БНБ и под контрола на финансовото министерство и ЦИК. Освен това наблюдателите ще присъстват във всички фази на изборния процес, самата изборна администрация ще работи при пълна прозрачност, решенията й ще могат да се обжалват, а опозицията ще има свои представители в ръководствата на всички изборни комисии. По отношение на искането за електронно гласуване - то не се оспорва по принцип от никого. Проблемът е, че тези, които хвърлят вината за невъвеждането му на управляващите, с лека ръка пренебрегват решение на Конституционния съд. Добре е да се отбележи, че до този момент опозицията не си е направила труда да го оспорва, като направи ново допитване. Това само доказва, че за нея е

по-важно да се обработва общественото мнение с популистки хватки

По този повод добре би било държавният ни глава най-после да дойде в парламента и да обясни подробно как може да се запази тайната на вота при този електронен вот. Със сигурност народните избраници биха го изслушали с интерес, независимо от предопределената антиконституционност.

Ако технократът Плевнелиев е достатъчно убедителен в аргументите си, това би могло да бъде началото на дебат по темата, който в крайна сметка може да убеди конституционните съдии да сменят мнението си за следващите избори. И това би било правилният подход.
Може също така да се чуят аргументите на държавния глава как според него мажоритарният вот няма да възпроизведе двуполюсна партийна система и да повтори злополучния експеримент, с който неговият предшественик Георги Първанов прецака своите съпартийци на изборите през 2009 г. Няма да обясняваме, че той 

още тогава си е направил добре сметката как днес получава индулгенциите за тези си действия, като създава поредното менте, 

готвещо се да бъде патерица на бъдещо отечественофронтовско правителство с участието на бившите управляващи. А това е един от възможните сценарии, които искат да осъществят компрометиралите се кръгове. Проблемът е, че се осъществява от хора, които знаят как да получат чуждото финансиране, но не могат да приложат схемата в нашите условия. Причината не е само в специфичността на региона, а във взаимно изключващото се съчетание на посткомунистически методи и тези на тинк-танковете, при това прилагани от хора, които са създадени от идеологическите лаборатории на бившия комунистически режим.