СДС – в търсене не единството

Близо месец след официалния крах на Синята коалиция и подаването на оставка от Мартин Димитров водещите групи в СДС не са се разбрали кой ще е следващия лидер на партията. Последният срок за номиниране на кандидати изтича днес. Изборът ще се състои на 8 юли, при балотаж – една седмица по-късно. Могат да гласуват всички партийци, плащали редовно членския си внос. В момента те са около 10 000. До последния ден трима кандидати бяха регистрирани на „Раковски” 134 – Румен Христов, Ваньо Шарков и Лъчезар Тошев. До късно вечерта в неделя се обсъждаха и други кандидатури. Целта била по думите на участници в преговорите, да се издигне убедителна фигура, която да спечели още на първия тур. Освен трите имена, спрягат се още и тези на временния председател на партията Борис Марков и на Иван Сотиров. Обсъжда се и още една известна фигура, която има подкрепата на областните организации на Пловдив и на Бургас, но от СДС-София имат резерви.

В дъното на този избор за нов шеф не е само решението за самостоятелно явяване на следващия парламентарен вот и последвалата оставка на Мартин, но и декларираната от СДС решителност да скъса с червено-синята мъгла, шествала близо година и половина в Народното събрание. Сините се върнаха към добрата стара традиция техният основен враг да бъде БСП.

Суматохата, която предизвика разпадът на Синята коалиция отекна силно както в техните партньори от ДСБ, за които стана съмнително минаването на четири процентовата бариера, но и в БСП,

които се надяваха да я използват като таран срещу ГЕРБ

Не случайно социалистите правеха всичко възможно за да запазят тази дружба в парламента и да изострят отношенията на сините с управляващата сродна народна партия. Освен това от Столетницата се надяваха че на следващия вот Синята колация ще може да отцепи достатъчно гласове от управляващите, за да даде шанс на БСП да се върне в управлението на страната. Левият уклон на десницата обаче им изигра лоша шега и това се видя от плачевния резултат на миналогодишните президентски и местни избори.

Затова и най-важният въпрос за СДС е да се намери подходящия лидер, който така да преструктурира партията политически и кадрово, че да

върне доверието на близо два и половината милиона избиратели

отдръпнали се от тях през последните близо 15 години.

Но не бива да се забравя, че на „Позитано” 20 няма с лека ръка да преглътнат загубата на такъв верен съюзник, какъвто им бе Синята коалиция. И ще направят всичко възможно тя да бъде възстановена. Те вече има и свой кандидат за лидер в лицето на Ваньо Шарков. Неговата кандидатура формално бе издигната от Сливен, макар че той е депутат от Велико Търново. Шарков бе един от главните противници на самостоятелното явяване на сините. Зад него е и Мартин Димитров, както и повечето депутати от СДС. Сред поддръжниците на коалицията е имало известно колебание дали в битката да не влезе отново Димитров, но впоследствие са решили да играят с Шарков. В действителност зад него не стоят много структури. Публично го подкрепят от Велико Търново и Сливен. Но със сигурност зад него ще застане и водената от Найден Зеленогорски плевенска организация. Част от структурите на Враца, Монтана и Видин също ще го подкрепят. Той вероятно ще получи и скрит вот, организиран от депутатите, които са против самостоятелното явяване на СДС на изборите. Така че се очаква сериозна битка. Най-малкото, което се цели, е да се

стигне до ново разцепление в сините редици

И в крайна сметка не само ДСБ, но и СДС да не влезе в следващия парламент.

Другите две кандидатури са на хора, които твърдо са подкрепили идеята за самостоятелно явяване на сините на изборите догодина. Румен Христов може да спечели въпреки загубите, които претърпя като кандидат за лидер и президент. Но за да се случи това той трябва да получи подкрепата на възлови организации. До момента това не е известно, защото се очаква в последния момент да се регистрират и други кандидати. Ако това не стане, най-вероятно следващия лидер на сините ще е Христов.

Кандидатурата на Лъчезар Тошев е изненадваща. Той е в сините редици от създаването на съюза. Известен е с прокарването на редица антикомунвистически закони, както и с дейността си в ПАСЕ (Парламентарна асамблея на Съвета на Европа). Неговите фенове твърдят, че това е новият Филип Димитров. И твърдят, че само заради носталгичността по онези свързани с бурни емоции времена, той можел да привлече много избиратели. Само че днес времето е друго. Младите, от които се очаква мощна подкрепа, предпочитат да гласуват за партии, които ще им дадат възможност за бърза кариера. Те се ориентират бързо в това кой ще е печелившия и не се ръководят от емоции при избора си. Освен това в момента зад Тошев стоят много малко организации.

Затова най-интересни са тези кандидати, които днес ще се включат в битката. Единият е Иван Сотиров, бивш депутат в 37-то и 40-то Народно събрание, зам.кмет по сигурността в предишния мандат на столичния кмет Йорданка Фандъкова. Сотиров бе един от най-върлите противници на заигравката на сините с БСП.

Временният шеф на сините Борис Марков е друга скрита кандидатура. Той твърди, че не иска да е лидер и предпочита да се занимава повече с организационна работа. Но нищо чудно

в крайна сметка да бъде убеден да се кандидатира

Това може да се случи ако бъде отхвърлена неговата тайна кандидатура за лидер на партията. Човекът „Х”, както го наричат в момента в СДС, все още се обсъжда дали би бил достатъчно убедителен лидер на партията. Това, което е показал до момента е, че може да печели битки, доказа го и на последните местни избори.

Истината е, че колкото повече са кандидатите за лидер от отбора, който държи на самостоятелното явяване на изборите, толкова по-трудно ще спечелят срещу Шарков. Той вече е обявил, че ако стане лидер на СДС не само че ще запази формата Синя коалиция, но ще я разшири и с други партии.

Затова е много важно на синия връх да бъде постигнато съгласие и да бъдат туширани всички разногласия, както го направиха когато решиха Борис Марков да е временен председател. Единството досега е било най-дефицитното нещо за СДС. На липсата му винаги са разчитали и от ляво и отдясно. Днес сините са на крачка от връщането към славното си минало. Дали ще успеят да бъдат най-малкото участник в политическия процес, с който се съобразяват, зависи единствено от тях. Имат шанс, който не бива да пропиляват дори само защото страната ни няма нужда от червени управници.  

Разплитането на ДС паяжината

Комисията за разкриване на бивши агенти на Държавна сигурност обяви вчера принадлежността на поредната група университетски преподаватели от три висши учебни заведения и на началници от Министерството на труда и социалната политика. Като мине шокът от това, че винаги се появяват известни имена, остава удовлетворението, че с тези решения се прекъсват зависимости и възможности за тайна манипулация от страна на кукловодите на криминалния преход. Поради тази причина няма да се спираме на значението на комисията, както и на огромната по обем дейност, свършена по време на предишния и мандат. Но не може да останем безучастни към това, което й предстои да свърши и най-вече към онези законови промени, които трябва да бъдат гласувани от народните избраници, за да може да продължи процесът на осветяване на един от най-мрачните репресивни органи на режима на Тодор Живков. Няма как да пропуснем и новия (или по точно, попълнен) състав на комисията. Не за друго, а защото мнозинството с решението си да остави ключови фигури (председателят Евтим Костадинов и Екатерина Бончева) да продължат работата си, показва не само уважение към вече създадената традиция, но и усет за това, че те са хората, които ще си свършат работата и няма да се подадат на никакъв натиск. Известно е, че комисията бе подложена на мощна атака след разкриването на бившия президент Георги Първанов като агент „Гоце”. Не по-малко скандали възникнаха и с осветяването на посланиците агенти, както и на висшия клир. От друга страна, управляващите дадоха и ясен знак, че няма да се спрат, докато цялата истина за ДС не излезе наяве. В тази посока са и стъпките, които те предприемат. Очаква се най-късно до средата на другата седмица да бъдат приети промени, които да дадат възможност да бъдат разкрити кредитните милионери. Така са наречени хората, които в един определен период в началото на прехода се възползваха от инфлацията и нестабилността на банковата система и практически успяха да присвоят големи количества пари.

С разкриването им ще се види

 какъв точно дял имат бившите тайни служби



в този процес. Забележително е също, че по време на гласуването при първото четене бе постигнат безпрецедентен консенсус от всички парламентарно представени сили и нямаше нито един против. Според Янаки Стоилов от БСП добре би било лицата, които по списъка на БНБ попадат в тази категория, да бъдат служебно проверени дали притежават имущество в размерите, предвидени в закона за незаконното имущество. Това на практика означава, че в момента, в който тези промени станат факт и лицата бъдат оповестени, то те могат да попаднат и под ударите на новия закон за конфискация на незаконно придобито имущество.
В състава на комисията за първи път влезе репресиран. Това е представителят на ДПС Айруш Хаджи, който е патил достатъчно от бившия режим по време на възродителния процес. Преди това със законови промени бе дадена тази възможност, липсата на която предизвикваше недоволството на неправителствени организации. Присъствието на репресиран обаче не означава, че той се ползва с повече права от останалите членове на комисията. При всички случаи това е  добър ход, защото се обезсмислят нападките, свързани с индивидуалното участите в комисията на колеги по съдба на Хаджи. На тези скандали няма да се спираме засега, тъй като те са безсмислени и от тях полза имат единствено тези, които


все още се опитват да дърпат конците



на обществено-политическия живот
Една от интересните новини, свързани с комисията, е трансформирането на нейните членове в държавни служители. С това ще се нивелират и опитите да се прехвърлят документите на Комисията в държавния архив. Той просто ще стане негова неотменна част, но ще се стопанисва съгласно порядките на действащия закон. От друга страна, по думите на Бончева това ще доведе до някои структурни промени. Ще се  обособи изследователско-издателско звено, ще се разшири читалнята. Това ще даде възможност Комисията да прерасне в Институт за националната памет. Такива структури има навсякъде в бившия соцлагер. Разбира се, това не може да се случи преди края на втория мандат и преди да е събран целият архив. Все още се очакват архивни единици от Националната разузнавателна служба - част от архива за щатните служители.

Има известен проблем и с получаването на архива на служба „Военна информация”. От тях в Комисията са получени част от секретните сътрудници и проверяваните лица. Но новият шеф на службата Веселин Иванов е дал уверения, че ще изпълни задълженията си по закона.
Ще се продължи с огласяването на ръководните кадри във вузовете, паралелно с тях ще се изнасят данни и за участниците в местните избори (само ще отбележим, че в тази проверка попадат над 50 000 души), след митрополитите ще бъдат оповестени и поповете доносници.
Особен интерес за обществото ще бъдат проверките на синдикалните организации и


организациите на работодателите



Не по-малко важни за дейността на комисията ще са и готвените промени, с които да се разшири обхватът на комисията, като след кредитните милионери се предлага бъдат проверени  и онези шефове, участвали в работническо-мениджърската приватизация, образно наричана по нейно време разбойническо-мениджърска.
Със сигурност един внесен проектозакон на сините за лустрация на бивши агенти ще разбуни духовете в Народното събрание. Но, от друга страна, трябва да се имат предвид думите на Евгени Силянов, един бивш български дипломат, станал политически имигрант, че дипломатите, които са възпитани в доктрината Брежнев, т. е. в омраза към Запада и прочие, не биха могли да бъдат най-добрите адвокати на българската европейска и атлантическа интеграция. Напротив, те биха се надявали нещата да се обърнат, защото при старата система те лично биха били по-добре. Това означава, че лустрацията, която на практика вече се прилага във външното ни ведомство би следвало да засегне целия държавен сектор. Няма значение дали ще бъде извършена по тих начин, но тя трябва да се случи, за да не се окаже, че някои държавни служители, продължават да служат на интереси, които са в противоречие с новата външнополитическа

ориентация на страната към НАТО и Евросъюза



Има тънки и деликатни моменти от човешките съдби, които на този етап  няма как  да бъдат съобщени. Те се отнасят предимно за нарочените от ДС за „обекти”, които всъщност са жертвите. Такъв списък обаче е необходим и той най-вероятно ще бъде един от първите, които ще бъдат изложени в готвения музей, чийто проект вече е готов. Открит остава и един от най-тъмните въпроси – този за репресивния апарат, техните работни досиета също са важна част не само от историята, но и от действителността. Тъй като сред тях до голяма степен са кукловодите, които всячески спираха демократизирането на страната и в същото време капитализираха тайните и зависимостите, с които разполагаха.

Снишаването на старите влъхви

Залязващият лидер на прехода Георги Първанов се държа непривично миролюбиво през миналата седмица. Първанов стоя кротко няколко часа на последния ред  по време на съботния пленум на „Позитано” 20. Той не бе сред поканените в новото Политбюро, в него не влезе и нито един от верните му хора, всички бяха демонстративно отстранени от ключовите постове (заемани досега) и оставени в миманса на Националния съвет. Самият експрезидент заяви, че няма да коментира новия състав на ИБ, защото това си било право на избор на председателя.

"Аз съм отстоявал екипния принцип и затова сега просто го приемам като факт", поясни Първанов и обеща да помага в предизборната кампания на БСП. Щял да пътува при редовите социалисти: "Аз съм правил много успешни кампании, доказвал съм го. Ще обиколя страната, ще помагам на всички онези региони, които имат нужда от това", разясни той.

Бившият президент е наясно, че е притиснат в ъгъла

Уж Станишев твърдеше, че ако Първанов седне на последния ред, той лично ще го покани да седне на първия. Но както се видя, не го направи. И защо да го прави, след като получи толкова удари по време на смайващата за Столетница с традиции битка за лидерския пост, която двамата проведоха в продължение на месеци. Затова и чистката на Първанови хора, безцеремонно направена от Станишев пред очите на експрезидента, бе очаквана. Като всеки бумеранг обаче тя ще има и негативи, които Първанов е калкулирал.Той знае, че отстранените ще останат вътрешни противници на Станишев завинаги. Въпрос на време е самият бивш президент да ги активира в своя полза. Самият факт, че той многозначително обяви, че ще помага в предизборната кампания, като обикаля страната, означава единствено, че ще подготвя почвата за следизборния реванш. Съставът на новото червено ръководство му дава достатъчно основания да предугажда още отсега загубата на парламентарните избори. В Станишевото политбюро

има много началници, но малко биткаджи

които да привлекат на своя страна не само червения електорат. Освен от състава на политбюрото по една или друга причина отсъстват лидери от почти цяла Южна България. Това отсега демотивира и превръща ръководствата на тези структури в пасивни наблюдатели. Според най-оптимистичните прогнози (и заради премахването на мажоритарния вот) БСП може да получи най-много 50 депутати за следващия парламент. Но може и да получи много по-малко, ако се вземе под внимание, че твърдо гласуващите намаляват поради възрастови причини, а младите са твърде прагматични, за да гласуват за партия, която се очертава пак да е опозиция. Така че демонстрираният от Станишев оптимизъм, че ще се върнат във властта, увисва и превръща думите му в нищо незначеща фразеология.  

Но каквото и да върши Първанов, на него не може да се вярва. Всеки негов дар е като този на данайците.

Що се отнася до това, че Станишев се обгради със свое политбюро, за да прави каквото си иска, без да има теч на иформация към Първанов, това много прилича на един виц от времето на соца:

„На ЦК на КПСС им писнало - те още заседават, а Би Би Си, "Гласът на Америка" и "Дойче Веле" вече разгласяват какви решения са взети на техните тайни заседания. И решили да вземат строги мерки. Проверили залата за подслушватели, сложили скенер за членовете и забранили да се ходи дори до тоалетната. Наредили на Маруся чистачката да сложи зад колоните кофи и я пуснали един ден в отпуска.

Три часа след започването на заседанието на вратата на заседателната зала се почукало настоятелно. Всички млъкват и генсекът лично отваря вратата. А там стои запъхтяната Маруся: "Защо си дошла, нали имаш свободен ден?", попитал я строго. А Маруся нервно казва: "Абе бях аз в ГУМ, слушам, една продавачка си пуснала Би Би Си и те, както информират какви решения вземате, изведнъж казват, че кофите се препълнили и няма кой да ги изнесе, та тичам."

Така че каквито и конспирации да се вършат вляво и вдясно, няма особено значение. Истината е, че не те ще изнасят кофите.

Цената на три човешки живота

Експертите тепърва ще установят какво точно се е случило при утилизацията на снарядите, че да загинат трима души, а техните семейства, роднини и приятели да потънат в скръб. 
Точно като Шекспировия герой обаче бихме възкликнали, че има нещо гнило, но не в Дания, а в приказния воаяж до остров Бали на военната чиновничка. Спонсорирана от компанията, получила поръчката да разфасова снарядите. 
За съжаление това не е само началото, защото, ако перифразираме военния министър, всеки ден изскачат скелети от гардероба. Размириса се от куп сделки с военни имоти, наследени от предишните управляващи, изобщо не се учудихме и когато се разбра, че в язовира, наводнил фатално село Бисер, пак имат участие военните. Ще припомним, че няма наказани още и за взривовете в Челопечене. 
Затова съвсем естествено възниква логичният въпрос кога най-после ще видим участниците в тези престъпни деяния в раирани костюми. Само ако това стане действителност, можем да бъдем сигурни, че времето на армейските розови беемвета си е отишло завинаги и гардеробът ще бъде изхвърлен на боклука.

Пробуждането на Синия лъв

СДС направи поредната стъпка към окончателното скъсване с костовизма, след като вчера избра за временен председател на партията Борис Марков, човека, който пръв поведе битката за освобождаването на партията от загробващата я Синя коалиция. Според устава на сините 35-годишният специалист по анализ и управление на финансови потоци само ще организира избора на нов шеф на СДС (което ще се състои на 8 и 15 юли, ако се стигне до балотаж), но няма да може да претендира за лидерския пост.

Изборът на Марков беше направен само седмица след като сините се отказаха от продължилата близо година и половина в парламента червено-синя коалиция срещу ГЕРБ и обявиха за основен свой политически противник БСП, заради която навремето беше създаден СДС. Връщането към корените е само първата стъпка към приобщаването на  твърдото синьо ядро от 220 000 членове и симпатизанти, разслоено през последните години заради коалицията с ДСБ на Иван Костов.

До решението за избирането на по-известния като шеф на предизборния щаб Марков не се стигна лесно. Но фактът, че той от раз получи 53 гласа от общо 69 присъствали, показва, че на „Раковски” 134 са си взели поуки и са стигнали до извода, че само единството може да им помогне да си върнат доверието на онези 2,5 милиона избиратели, които навремето дадоха пълно мнозинство за дясно управление на страната. Мнозинство, което беше евтино пропиляно от Командира, поставил се в услуга на червените мандарини и затвърдил тяхната икономическа власт, вместо да помогне за създаването на средна класа от предприемчиви десни симпатизанти и гарантира техните интереси. Кандидатурата на Марков не беше приемлива не само за сините костовисти (които бойкотираха заседанието, за да усложнят събирането на нужните 52 гласа), но и за част от СДС -  София, както и за някои провинциални организации, които си бяха патили от него заради подредбата на листите за общински съветници. Освен това Марков е подложен на критики, защото е брат на председателя на общинския съвет в Бургас Костадин Марков, който има подкрепата на управляващата партия. Преодоляването на тези негативи в името на единството само по себе си е един положителен знак, който ще помогне СДС да се оттласне от дъното, до което го доведоха


ловки играчи, до един оказали се тясно свързани с криминалния преход. 


Ще се наложи, разбира се, изпълняващият длъжността временен партиен шеф да изтърпи поредната порция критики както от  радетелите за Синята коалиция в СДС, така и от оредяващия елит на ДСБ.

Всъщност може и да е парадоксално, но в момента противници на възраждането на Синия лъв са тези, които искаха да си осигурят поредните петнадесетина места в следващия парламент и изобщо не ги е грижа, че те са там не заради себе си, а заради хората, които са ги избрали. Затова днес самопровъзгласилата се синя номенклатура най-много плаче за разсъхналата се Синя коалиция и е готова да направи всичко възможно, за да провали СДС.

Видя се още по време на последните избори за президент и местна власт, че избирателите показаха червен картон на десните лидери, проявили се като колаборационалисти с БСП. Но вместо доброволно да се откажат и отстъпят властта на по-младите в ДСБ и СДС, те се опитаха да изкривят резултата и дори някои от тях влязоха в срамни коалиции, опипвайки почвата за следващите парламентарни избори. Само че пътят на десницата не е свързан с ГМО политически продукти

Първо младите в ДСБ масово започнаха да напускат, след това и в СДС дадоха знак, че е дошъл краят на задкулисните договорки с БСП.

Затова


след предизвестения крах на Синята коалиция


всичко започна да идва на мястото си. ДСБ ще продължи да затъва, там вече започнаха да отчитат „грандиозни” успехи в набирането на нови членове и да изграждат поредните вятърни мелници как ще спечелят следващите избори от раз.

Вярно е, че за няколкото години от съществуването на коалицията бившият преподавател по марксистка политикономия успя да спечели доста гласове на своя страна и да разшири подкрепата. И на пръв поглед му трябват не повече от 20 до 30 хиляди гласа, за да стигне заветните 150 000 гласа, необходими му за влизането в следващия парламент. Много е съмнително обаче дали ще ги получи. Причината е, че докато той обявява, че се вливат нови членове в партията, цели организации в провинцията напускат ДСБ. И този процес на разпад ще продължи. Не само защото на младите в ДСБ им писна да

работят за оцеляването на една малка секта

от богоизбрани, но и защото са наясно, че пропускат шанса на своята политическа реализация.

Сините пък много точно са избрали момента на своето възраждане. В момента подкрепата зад ГЕРБ е над 30%, за БСП – 19%, останалите политически субекти са доста под 10%. Това означава, че има вакуум, който трябва да бъде запълнен. Ако сините успеят да си върнат твърдото ядро, то до следващите избори то ще може да издърпа още поне 200 000 избиратели. А това ще означава достатъчно добро представителство в следващия парламент, което да гарантира дясното управление на страната. Естествено, това не може да се случи само защото СДС би шута на Костов. Няма как да се върне доверието, аконовият председател е свързан с назначените от кукловодите сини лидери.

Самият Марков е наясно, че заради уязвимостта си няма как да бъде това ново лице, но пък, от друга страна,

може да се окаже, че е моторът на възраждането на партията

 Досега в СДС се действаше като в онзи виц за Киркор и Гарабед, които си плували волно в морето и по едно време единият казал на другия: "Гарабед, за да не се морим и да плуваме по-дълго, нека направим кооперация. Ти ще махаш с ръцете, а аз ще те хвана през кръста и ще ритам с краката.“ "Добре", зарадвал се Гарабед на находчивостта на приятеля си. По-късно, както си плували като едно цяло, Гарабед изохкал и викнал на Киркор: "Да се пуснем за малко, че една рибка ми влезе отзад. А Киркор му викнал: "Плувай, плувай, не е рибка..."

Всеки, добрал се до „Раковски” 134, тайно правеше така, че да прецака своите, за да запази пожизнено привилегиите, произтичащи от наложения по време на прехода политико-икономически октопод. Сега сините имат шанса да променят това статукво. Те са наясно, че успехът им минава през решителното скъсване с тоталитарните привички и техните носители. Точно това очакват и десните избиратели.

БСП - надцакването продължава

Само две седмици след безславното фиаско на Георги Първанов в битката за лидерския пост в БСП скандалите, които той инициира, за да го получи, като бумеранг започнаха да се връщат върху него. В края на миналата седмица новоизбраният председател на Контролния съвет на БСП Мая Манолова свика специално членовете му, за да решат окончателно съдбата на подалия оставка общински шеф на БСП в Сливен Мартин Славов. Той бе записан да уговаря купуване на избори. Известната с парламентарния си хъс депутатка още като се разрази скандала бе казала, че социалистическата партия често действа мудно и тромаво, което създава усещането за нерешителност и неефективност. Затова и последвалите действия са съвсем логични. Разбира се, Славов може да бъде изключен само от неговата първична организация и ако тя се запъне, ситуацията около него би се усложнила. Но не това е важното в случая. Същественото е, че адекватно се реагира на обществената негативна реакция. Влиза се и от друга, по-силна позиция, в дебата, започнал в пленарната зала за създаването на анкетна комисия по случая в края на миналата седмица. Но най-любопитен е шамарът, който получава Първанов, опитал се да се възползва от скандала по типичен за човек с две имена начин. Само че през 2012 г.

активните мероприятия, организирани от едни и същи сценаристи

от бившата ДС, изглеждат доста старомодни От тях, въпреки зловонния дъх, наднича малко смешният български агент от филмите на соца Авакум Захов.

Истината е, че за първи път от много време насам чрез скандалите „Хохегер” и „Сливенгейт” вътрешен човек на БСП, какъвто е бившият президент, се опитва да разедини Столетницата. И в двата случая има пикантни подробности, любим похват на бившите тайни служби. В „Хохегер” е набъркана настоящата съпруга на партийния лидер, а в сливенската афера става дума за милиони, за разпределяне на „ресурса” и най-вече за конкретни цени, с които се пазаруват или отхвърлят позиции в обществения живот. (Ще припомним само, че една от конкретните цели на атаката бе конгресният доклад на Станишев: „Изборите - по волята на българските граждани".

В случая поуката не е нито за Станишев, нито за Първанов. А за сравнително младия Мартин Славов. Той

се превърна от рожба в жертва на кукловодите на прехода

Преди няколко години Славов бе сред близките сподвижници на Кирил Добрев при създаването на Младежкото обединение в БСП, един от обучените по кадрова линия на Столетницата випускник на Института за социална интеграция. Той бе шеф на изборното бюро за червеното политбюро след миналия конгрес, когато избухна скандал с подправени бюлетини в полза на Добрев. Ще припомним още, че тогава Стефан Данаилов се застъпи за двамата и ги спаси от сурови наказания.

Със сливенската афера, която така или иначе не можеше да се прикрие, Славов бе максимално изстискан от първановистите. Бе накаран да напише дори писмо до конгреса с искане и Станишев да си върне делегатската карта заради скандала „Хохегер”, а след неуспеха си бе оставен да бъде разкъсан от съпартийците му. Би било глупаво оттук нататък Славов да продължи да се доверява на тези, които

знаят как да използват пешките в политическата битка

Новата председателка на „Страшния партиен съд” пък знае, че успехът на БСП зависи не от интригите и договорките на тъмно, а от откритата, бърза и точна реакция. Затова тя не крие отношението си към случилото се със Славов: "Не искам да се ангажираме предварително, но реакцията е категорична - той незаслужено залепва такова петно на цялата партия".

Това от друга страна даде възможност на червените да поискат в дебата за създаването на временната парламентарна комисия по „Сливенгейт” тя да разследва всички случаи на купуване на гласове. Целта според тях е да се излезе с общи законодателни идеи за изборни промени в законодателството, което само по себе си е добро намерение. Дори депутатите на Столетницата заплашиха, че ако управляващите не приемат идеите им, ще създадат алтернативна комисия по подобие на тази, която Иван Костов направи за случая с убитата Мирослава в Перник.

Очевидно е, че с тези ходове социалистите искат да се възползват максимално от тежките удари, които понесоха. За тяхна беда обаче миналата седмица се наложи да понесат нов удар. В дъното му се оказаха отново хора, свързани с бившия президент Георги Първанов.

В средата на миналата седмица

лъсна топла връзка между „Позитано” 20 и сърбина Сретен Йосич,

след като бе разсекретен разговор по делото „Килърите”. В него един от основните свидетели на прокуратурата Боян Джамалов информира шефа на Отдел “Контратероризъм” в ГДБОП Валентин Цоновски: “Лично видях колата на Младен Червеняков пред къщата на Сретен Йосич ден преди да го арестуват. Знам, че беше там предния ден, но се напил вечерта и затова останал”, казва в разговора Джамалов. По думите му Младен Червеняков и лидерът на младежкото БСП били двете основни фигури във взаимоотношенията на социалистите с Йосич. Именно чрез Кирил Добрев сърбинът наливал пари в партийната структура. Според Джамалов, Червеняков често отскачал до Сърбия, понякога водел и сина си. “Пешо ми каза (Петър Стоянов-Сумиста), че е важно да си добре с младите на БСП, с младежката им организация”, споделя свидетелят пред Цоновски.

След този скандал Станишев вместо да атакува управляващите, много по-разумно подпука своите. Той заяви, че ще пита Добрев и Червеняков за връзките им със Сретен Йосич. Доколко това ще се случи е отделен въпрос, но са известни обаче връзките на двамата политици с Първанов. Например името на Червеняков се споменаваше за министър на правосъдието по време на червеното управление. Освен това напоследък стана известно, че вицето на бившия държавен глава Ангел Марин пък е дал българско гражданство на съпругата на Йоца Амстердам - Вера Милосавлевич. Това е също доста подозрително, но обяснимо, защото тя е работела в компания на Христо Ковачки, известен с връзките си в БСП.

Когато обаче се заговори за международно финансиране на БСП, пак на топа на устата е човекът с харамийския псевдоним. Защото

не е забравен онзи доклад за финансиране на БСП от режима на Саддам

Хюсеин, както разкри навремето Специалната комисия на ООН, ръководена от бившия шеф на Федералния резерв Пол Волкър в Ирак. Поясняваме, че  БСП (по времето, когато неин лидер е бил Георги Първанов ) и българската фирма ”Ирак Булойл” присъстваха в списъка на личностите и организациите, получавали евтин нефт от режима на Саддам Хюсеин по време на ембаргото, наложено на Ирак.

Така че смело може да се каже, че Станишев умело насочва вниманието за тези афери към Първанов. Това само показва с каква лекота лидерът на БСП и на Партията на европейските социалисти (ПЕС) може да превърне всяка атака на Първанов в бумеранг, който да удари продължаващия да бъде главен мераклия за „Позитано” 20 бивш държавен глава.

В заключение като добавим към случващото се в БСП и показателния отказ на Първанов да участва в избора на председател на партията, уж в името на единството, можем да характеризираме положението на бившия държавен глава със следния виц: „Един ловец много рано сутринта става от леглото и тръгва на лов, като оставя жена си да спи в къщи. След като излязъл навън и видял колко е ужасно времето, той си казал: „А бе аз какво правя навън в тоя студ, а не се върна в къщи при жена си”. Върнал се в къщи, легнал пак при нея. Жена му без да види, че е мъжът й, промърморила сладко: „А моят бунак в тоя студ отиде на лов!”

Двуличие при земетръс

Трябваше да минат близо десет дни след започналите в Перник трусове, за да научим, че бившият държавен глава Георги Първанов, който е от този край, живо се е интересувал от драмата на своите съграждани. Но кой знае защо за неговата загриженост не разбрахме от него лично, а от разпространено от офиса му изявление (на 30.5.). То бе направено по повод на публичното обвинение в сайта zaPerniк.com, че преди конгреса на БСП идвал всяка седмица да се надцаква със Станишев, но „сега къде е?”...

„По повод на проявения интерес и някои коментари, от офиса на Георги Първанов сме упълномощени да ви информираме:

Непосредствено след първото земетресение на 22 май досегашният президент се обади и разговаря с кмета на общината г-жа Росица Янакиева. В първите дни след това Георги Първанов посети града. Като израз на солидарност с перничаните в беда той направи лично дарение чрез обявената от общината сметка.

Тези действия не бяха медийно коментирани, защото Георги Първанов е убеден, че в такива кризисни ситуации политиците не бива “да грабват мегафона” и да правят PR или спекулации с болката на хората.

Георги Първанов смята, че е необходима сериозна помощ от държавата за пострадалите от бедствията. Един Консултативен съвет за национална сигурност може да прецени възможностите за подобна помощ, да обсъди идеи за актуализиране на законодателната база и на стратегията на държавните институции по този проблем. Освен това заседание на КСНС би имало ефект, ако успее да консолидира политическите позиции в момент на национално изпитание. По тази тема Георги Първанов е разговарял с президента Росен Плевнелиев.”

Няма да се спираме на последната част на изявлението, популизмът на която е илюстрация на

десетгодишното нищо неправене на бившия държавен глава. Ще пропуснем и твърденията, че бил разговарял с кметицата и че бил направил лично дарение чрез обявената от общината сметка. Но внимателно ще се вгледаме в твърдението му, че бил посетил града. И ще попитаме как пък така

никой не го е видял

докато разговаря с хората, загубили домовете си.

Всъщност това изявление ни напомня за едно друго прессъобщение, направено през март 2008 по повод на друго скандално поведение на Първанов. Само ден след трагедията във влака София – Кардам, в който изгоряха девет души, човекът с харамийския псевдоним участвал в хайка за вълци в района на Куматинските скали над град Симитли. След известно мълчание неговият прессекретариат заяви, че “президентът Георги Първанов не е участвал в ловни събрания, макар че на 1 март тази година е бил в планината в района на град Симитли”. И освен това “президентът не е имал прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака”.

И от двете изявления, както и от

дълбокото потапяне на бившия държавен глава

(който ще остане в историята единствено с двете си имена, едното за пред избирателите, а другото -  пред кукловодите на криминалния преход), си личи гузната съвест. Но преди всичко се вижда ясно докъде може да стигне деградацията на един политик, който има претенциите, че е помогнал на страната ни да стане член на НАТО и Евросъюза.

И понеже споменахме трагичния инцидент с влака, ще припомним, че тогавашните управляващи също се направиха на умрели лисици и не отмениха нито приема в „Бояна”, нито държавните ритуали в чест на Националния празник 3 март, изчакаха да отминат тържествата и чак на 5 март обявиха ден за траур в държавата. Това го свързваме с цирка, който бе разигран в сряда в парламента от опозиционната БСП, която няколко часа се прави на ощипана госпожица и не искаше да подкрепи в пленарната зала решение на правителството за спешна рехабилитация на застрашени от падане мостове. В крайна сметка то бе прието с подобаващ за подобни събития консенсус едва вчера (31.5.) Вярно е, че лидерът на БСП предния ден посети района на земетресението. Но това се случи не веднага, както би следвало да постъпи един лидер на стогодишна партия. И по-скоро посещението бе, за да изкупи греха на близкия до него

Антон Кутев, който се подигра

с трагичната участ на перничани като попита във Facebook чрез статус защо няколко съборени комина, един селски мост и стотина напукани къщи се превръщат в единствената национална тема и че това са измислени проблеми. Абсолютно неприемливи и неуместни са думите на Станишев, казани в защита на Кутев: “Неправилно се извежда и тълкува главният акцент в текста на Антон Кутев - че проблемите на държавата не спират до земетресението и последствията от него. Ако този проблем се омаловажаваше, нямаше цялото ръководство на БСП да отиде в Перник. Голям проблем е например, че 56 000 работни места са закрити.”

Няма как да приемем тези думи, първо, защото не трябва лидер на партията на евросоциалистите да си мисли, че като отива в Перник, оказва висока чест на бедстващите. И, второ, защо не безработицата е важна в случая, а необходимостта от незабавна и реална помощ, за да се върнат пострадалите граждани в ремонтираните си домове или да бъдат настанени в други.

Тук е уместно да припомним, че нито един опозиционен политик не посети и удавеното от пороя село Бисер, където имаше и човешки жертви. Нито една партия, с изключение на управляващата, не отдели средства, за да помогне както на хората от наводнените села, така и на тези, пострадали от земетресението. Това не означава, че червените и сините са безучастни наблюдатели. Напротив, те внимателно следят случващото се и точно като едни хиени са готови

да извлекат политически дивиденти

или, ако трябва да се изразим образно – готови са тутакси да пируват, нищо че е чумав период.

Няма как да не си мислим, че неоткликването на опозиционните политици в такъв момент има за цел да бъдат накиснати управляващите в драмата и дори да бъдат обвинени за случилото. Подобно злорадо очакване може и да е характерно и отличаващо вече нашия политически живот, но няма нищо общо нито с моралните добродетели на българина, нито с европейските ценности, към които имат претенции представителите на политическата класа. Случващото се, колкото и да е драматично, със сигурност ще накара потърпевшите добре да се замислят, преди да подкрепят на изборите догодина техните доскорошни кумири като бившия държавен глава. Не е зле да споменем и Командира - как по времето, когато беше премиер, подари на баба Марушка магаренце, след като тя лично му се оплака на селския мегдан след опустошителните пожари в Хасковско. Не за друго, а защото отново ще припомним, че до този момент няма налице нищо от обещаното от него - че ще съберат средства от активисти и симпатизанти за бедстващите в с. Бисер.

Накрая в заключение ще се съгласим с Илф и Петров, че „да подариш магаренце, не е като да прокараш трамвай”. Но избирането на по-малката възможност е далеч по приемливо, отколкото да станеш герой на двамата писатели.

А това, че голяма част от старите политически влъхви се държат като тарикатите от „Дванадесетте стола”, отсега ни показва какво място ще заемат в историята и как ще гледат на тях следващите поколения.