Вот за смях и унижение

Беше ясно, че това ще се случи. Атакистите от самото начало казаха, че искат референдум за ядрената политика, а не вот на недоверие към управляващите. Заради вътрешните боричкания бившите комунисти май напълно са изтрещели, след като така лесно се вързаха да искат вот. Но защо се учудваме, след като вече не могат сами да съберат гласовете за каквато и да било инициатива. Хубаво би било, вместо да се занимават с глупости, да погледнат истината в очите, и ако могат, да влязат отново в час.

От друга страна, социалистите извадиха късмет. Защото, ако се бе стигнало до дебат, всички отново щяха да си припомнят как един милиард отиват за един гьол. И „големият шлем” на Ловеца с двете имена щеше да се превърне в голям смях, този път в пленарната зала.

Има и още нещо. Сега е моментът управляващите, вместо да тържествуват за унизителния провал на Столетницата, да изпратят държавните обвинители на „Позитано” 20 да поискат потъналия милиард обратно. И ако не го получат, да раздадат раираните костюми на тези, които присвоиха нашите пари.

Надцакване в червено

Навръх Великден депутатът и член на висшето ръководство на БСП Янаки Стоилов разказа следната случка: „Бившият президент и кандидат за лидер на БСП Георги Първанов попитал активистите на едно от събранията в страната:

„Вие какво искате - силен лидер на партията или председател на Партията на европейските социалисти?”

От залата съвсем непринудено възкликнали:

„И двете!”

Сконуфузен, Първанов приключил набързо срещата и се изнизал.

За съжаление през последните дни от шеги и закачки (какъвто бе и онзи видеодуел между двамата) в БСП преминаха към „бухалки”, както правилно прогнозира ексдепутатът д-р Илия Баташки. Причина за това са многобройните сигнали за „контролиран вот” при провеждането на конференциите по места за избор на делегати за 48-ия червен конгрес, който ще се проведе на 19 и 20 май. Въпреки бързата реакция на „Позитано” 20 и приемането на обръщение към членовете  (писано от Янаки Стоилов), в което се казва, че "честни, свободни и демократични парламентарни избори може да искаме само когато ние провеждаме отчетно-изборната си кампания и избора на делегати и ръководни органи в съответствие с устава и партийните правила",

грубата игра за осигуряване на апаратно предимство

в битката за лидерския пост между бившите президент и премиер продължи. Манипулаторите не се стреснаха нито от създаването на нарочна комисия, която да разследва всеки такъв случай за вкарване на „мъртви души”, нито от изпращането на авторитетни фигури, които да потушават свадите по места. Напротив – стигна се до изгонването на бившия министър на енергетиката от правителството на Станишев и депутат Петър Димитров от събранието в Добрич.

Най-драстичният случай засега се разигра преди дни в Петрич. Там първоначално местни активисти също се пошегуваха на дописванията с фантоми заради това, че регионът се слави с посещенията на извънземни, и не скриха изненадата си, че

марсианците са се включили в битката

за лидерския пост на БСП. Но след това лидерът на БСП в Петрич Димитър Капитанов подаде жалба в полицията срещу бившия лидер на Столетницата в южната община Димитър Атанасов за кражба на партийни документи от касата на местната червена централа. Вероятно ще се стигне и до съд, защото първоначалните данни сочат, че има извършено престъпление, смятат в БСП. Капитанов вече е сезирал партийната комисия на „Позитано” 20. Според него Атанасов дори не бил вече член на БСП и не представлявал никого, което напълно криминализирало извършената от него кражба на документи. Самият Атанасов изобщо не отхвърли факта, че има кражба, но декларира, че протоколите и други документи са изнесени от негов доверен човек в партията. Преди да се намеси съдът, ще се изчака и становището на разследващата комисия. Двамата нейни шефове Михаил Миков и Янаки Стоилов се очаква да дойдат в Петрич в първите дни на тази седмица. Двамата вече започнаха проверките си от Монтана, където

Първанов е получил тотална подкрепа

което усъмнило червеното ръководство в столицата.

Подкрепата за бившия държавен глава бе публично потвърдена и от областния шеф на червените в града д-р Емил Константинов, който се смята за негов приближен. „Повечето монтански социалисти искат лидер на БСП да бъде Георги Първанов. В почти всички организации се очаква пълна подкрепа на Първанов”, твърди Константинов. По думите му само в две от общо 40 местни структури имало подкрепа за Станишев, която била равна с тази за Първанов.

Оказа се обаче, че той не е прав и в София правилно са се усъмнили. Огромната подкрепа за бившия президент, равняваща се с тази, която получаваше Тато по времето на соца, бе оспорена и от местни социалисти. Над 150 души са подписали писмо лично до председателя на партията Станишев, в което искат да бъде направена проверка. Те смятат, че са извършени груби фалшификации и че в цялата област конференциите трябва да се повторят, но вече

с прочистените от мнимите делегати списъци

За Добрич, където първановистите оказаха яростен отпор и проведоха събранието въпреки натиска на централата, все още няма решение. Всъщност в сила е старото решение на софийското изпълнително бюро, според което форумът трябва да се състои на 6 май, но с проверени списъци, за да нямат на конгреса по-голямо от реалното представителство.

Истината е, че целта на шумотевицата и скандалите е да се блокира кръгът на Първанов, който добре познава апаратните хватки и е напълно наясно, че всяко делегатско место ще е от значение. Станишев засега публично не откликва на разправиите. Лаконично обяснява, че проверките по места се правят, за да не се компрометира конгресът с нелегитимни делегати. В същото време Първанов е видимо изнервен и се опитва

да отклони вниманието от нелицеприятните скандали

като хвърля фишеци, надявайки се някой да се върже на тях. Той продължава да настоява за пряк избор, в което има логика, но няма време. Ако такъв избор трябва да се организира, то това означава, че по-рано от есента не може да се състои. Това никак не е изгодно за Станишев, защото дотогава има твърде много време за вътрешни компромати, а той няма полза от това. През есента ще се реши и дали той ще затвърди позициите си като лидер на ПЕС, или ще ги загуби. Загубата му със сигурност ще се отрази зле и във вътрешен план, тъй като европостът на Станишев е негово голямо предимство.

В момента обаче сегашният лидер диктува правилата на играта, отлагане на форума едва ли ще има и той най-вероятно ще спечели. Но няма начин партията да излезе печеливша от конфликта между него и бившия президент. Освен това битката няма да приключи на предстоящия конгрес и левицата ще претърпи политически загуби от това противоборство.

Станишев има своите ходове, те минават през промени, включително и излизането с нова лява платформа, която трябва да приключи завинаги с наложения през годините и продължен от Първанов олигархичен модел на структуриране на БСП. Това според новата стратегия най-вероятно ще бъде проверено чрез самостоятелно явяване на изборите догодина. Първанов пък най-вероятно ще се заеме със следващата атака, която ще започне след предизвестената загуба на червените. Прогнозите са, че и в единия, и в другия случай червените си правят погрешни сметки, слагат тигана, преди да са уловили рибата. Но след изборите може да се окаже, че БСП е партия почти толкова маловажна, колкото сегашната Синя коалиция. Личните амбиции обаче заслепяват. Статуквото е продължило толкова дълго, че хора като бившият червен президент все още си мислят, че живеем във времето, когато харамийският псевдоним, даден от кукловодите, имаше по-голямо значение от рожденото му име.

Римейкът "Първанов - Марин"

Георги Първанов и Ангел Марин няма лесно да се измъкнат от съмнителните помилвания и даване на българско гражданство. Депутатите от управляващата партия ГЕРБ и независимите им колеги от РЗС ще внесат след великденските празници предложение за създаване на нова парламентарна комисия. Тя ще се занимава с проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него за периода 22 януари 2002 г. – 22 януари 2012 г. Това са част от подготвяните от тях мотиви. Като пряк повод за създаването на новата комисия те отбелязват решението на Конституционния съд  да закрие комисията, която се занимава с помилванията през двата мандата на експрезидентската двойка Георги Първанов – Ангел Марин. За да бъдат предприети съответните законодателни инициативи, в самото си решение висшите магистрати дават правна рамка, в която избраниците на народа могат да продължат своите разследвания. Например в него се казва, че  “правното положение на президента не допуска упражняването на парламентарен контрол върху неговите актове”. Но от това „обаче съвсем не следва, че

той е безконтролен държавен орган

и издадените укази не могат въобще да бъдат предмет на контрол”. Според тях обаче не парламентът, а магистратите от КС са тези, които са в правото да се произнасят по конституционността на актовете на президента (чл. 149, ал. 1, т. 2 от конституцията), както и дали той е нарушил конституцията или е извършил държавна измяна (чл. 149, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 103, ал. 3 от конституцията).

Тук е уместно да припомним отново, че над сто и петдесет от престъпниците, помилвани от бившия вицепрезидент Марин, са осъдени за жестоки убийства и изнасилвания. Бяха изнесени три конкретни случая на проявена милост към убийци, извършили  престъпленията “с особена ярост и нечовешка жестокост”. При това комисията по помилванията категорично се е противопоставила, но въпреки това Марин еднолично взел решенията. Според мнозинството от членовете на комисията „изключителното право на вицепрезидента да помилва не трябва да се използва като обикновен арсенал за подпомагане поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода”, отбелязват специално членовете й. Но Марин не се съобразява.

Станаха известни и редица случаи на даване на големи подкупи за получаване на българско гражданство.

Свидетели застанаха пред вече закритата комисия с имената си и съобщиха фактите.

Не може да пропуснем и скандалното награждаване на Марин с орден „Стара планина”, който той по-късно върна. Според мотивите, посочени от неговия началник Първанов, вицепрезидентът бил награден “за изключително големите му заслуги към Република България - като офицер Марин е имал значителен принос за изграждането и развитието на сухопътните войски в Българската армия, а като вицепрезидент - и за работата с българите, живеещи извън пределите на страната”. А като връща ордена, Марин казва следното: “Това е, което мога да направя като генерал от Българската армия и вицепрезидент на България, за да запазя не само моята лична чест и достойнство, но и честта и достойнството на хиляди хора, на България.”

Ще кажем направо, че днес след като станаха известни тези драстични случаи и най-вече заради паметта на жертвите и техните близки,

оправданията на двамата звучат кощунствено

Ще пропуснем натрапващия се извод, че ако достойните български генерали, загинали за родината, биха могли да станат свидетели на тези му действия, сигурно биха се преобърнали от срам в гроба. Но ще подчертаем, че тези помилвания показват защо преходът се нарича криминален и защо всекидневно изплуват пипала на Октопода, които трябва да бъдат отрязани. 

Няма да пропуснем да цитираме и част от особеното мнение, с което трима съдиите подписали решението на КС. Според тях както действащият, така и бившите президенти не могат да бъда укорявани, че досега указите им не са съдържали мотиви. Но „в демократичните правови държави, сред които според конституцията от 1991 г. е и Република България, управляващите дължат на управляваните обяснение за взетите от тях решения”. И това, че те не са били обвързани с правното основание да публикуват мотивите си, не означава, че „такова задължение не може да бъде въведено със закон”. Те са категорични и неслучайно констатират, че „персонализацията на властта е характерна само за

предмодерните и тоталитарните общества”

Разбира се, няма съмнение, че непосредственият парламентарен контрол върху дейността на президентската институция е недопустим, но в условията на демокрация и разделение на властите не би трябвало да има държавен орган, който да се третира като неприкосновена “свещена крава”, твърдят тримата висши магистрати. Според тях „няма никакво конституционно основание да бъде забранено на Народното събрание да създаде временна комисия, която да проучи и анкетира фактите, пораждащи съмнения, че президентът или вицепрезидентът са нарушили конституцията с оглед вземане на решение за сезиране на Конституционния съд с обвинение по чл. 103, ал. 2 от конституцията или с искане за установяване на противоконституционност на конкретен президентски акт”.

Точно в тази посока смятат да работят и депутатите от новата комисия. Според тях освен да бъдат разследвани всички по веригата на даването на помилванията и на гражданството и да бъдат предприети съответните действия, включително и сезирането на Конституционния съд, трябва да се узакони  задължително обнародване на указите на държавния глава за помилванията.

Публичността ще е достатъчна гаранция на тези, които се занимават с тази дейност, да бъдат прецизни и да не допускат съмнения за действията на президентската институция.

ДСБ - партията на страха

Само за две седмици втори заместник на Иван Костов подава оставка. Даниел Митов се присъедини вчера към по-рано напусналите Прошко Прошков, Христо Ангеличин и Петър Николов. По-късно през деня четиримата в обща декларация обявиха, че напускат и партията. Те, заедно с Радан Кънев и Петър Москов се смятаха за ядрото на „златната младеж” на Командира, в обучението на които той твърди, че е инвестирал много. Беше горд с тях, те му служеха за лице на новото формирование „Демократи за силна България”, но скритата цел бе

да преперат неговия имидж

на загубил доверието на десния избирател премиер, който вместо да помогне за създаването на средна класа, затвърди икономическата власт на червените мандарини.

Младите десебари от своя страна, като много други сляпо вярващи в своя кумир, наивно си мислеха, че веднъж напуснали „партията на клиентелистите” (както Иван Костов определи СДС, след като взе всичко възможно от съюза) и създавайки ДСБ, ще възродят десницата и ще си върнат повече от два милиона избиратели, гласували за дясното правителство през 1997 г. Но постепенно им светна, че с Костов нямат никакви перспективи, че ще бъдат вечна опозиция на всичко и всички. И всъщност, че ще продължат да работят единствено за да може да осигурят няколко места на Командира и приближените му стари влъхви в парламента.

Наистина прав е Прошко, че те (заедно със СДС) са се превърнали в партия на страха, в която се демонстрира уж бравурно и щастливо съществуване на себехвалене за победи над вятърни мелници, но всъщност единствената ръководна мисъл е как да бъде прескочена четирипроцентовата бариера. И поради тази причина политиката им е крайно непоследователна, стигаща до съмнителни сделки с червената партия, която би трябвало да бъде техен основен опонент.

„Бариерата от 4 процента се е превърнала и във вид бариера пред мисленето. А аз искам да правя реална политика”, декларира Прошков. Ще кажем направо – не може да има мислене там, където има страх. Той е този, който ги превръща в сметкаджии, които с помощта на апаратни хватки искат да постигнат така желаното пребиваване в парламента.

Затова съвсем обяснимо страхът от неудобните въпроси е този, който накара Командира да отмени насрочената за вчера редовна пресконференция.

Любима хватка на Тато, ловко прилагана

и от бившия преподавател по марксистка политикономия - да се скрие, докато отмине бурята, или пък, както той обича да се изразява, да застане на едно място и да чака другите да го настигнат. Младите вдясно обаче не искат нито да се крият страхливо от бурята, още по-малко пък да догонват Макиавели, който иска да ги излъже, че е недостижим на върха и че няма начин да застави себе си да се отбие от пътя, по който досега неизменно е преуспявал – не, разбира се, за всички, а единствено за себе си.

Младите в ДСБ проумяха и друго – че Костов няма никакво намерение нито да се оттегля, нито да става почетен председател. И че докато той е в партията,

това ще е знак

че криминалният преход не е свършил. И Октопода подготвя завръщането си с мимикрирали играчи, умело отклонявайки вниманието към политици като Костов и Георги Първанов, който със сигурност ще остане в историята като първия български президент с две имена. Двамата всъщност са тези, които винаги са си подавали топката така, както са им нареждали кукловодите. Но на младите десебари им светна, че ако останат, ще си дундуркат Командира и с памперси като Леонид Илич.

Най-вероятно Костов и към Митов ще приложи тактиката на мълчанието, тайно надявайки се всичко да отшуми за три дни. И след време никой да не се сеща за него, както вече не се говори за Прошков и Ангеличин. Но по всичко личи, че това ще се окажат напразни надежди – четиримата напуснали твърдят в декларацията си, че не абдикират от политиката и не се отказват от общността, с която споделят общи политически ценности, и смятат да продължат да търсят новия смисъл на българската десница, за да не оставят, по думите им, без глас десните избиратели.

Случващото се в ДСБ идва точно навреме за техния партньор СДС.

Там все още умуват дали да запазят Синята коалиция.

Върхушката им си прави същите сметки - как да влезе в следващия парламент.

Това обаче, което се вижда с просто око, е, че след като цветът на ДСБ го напуска, глупаво би било СДС да се загробва с провалените политици от ДСБ начело с Костов. При това на „Раковски” 134 нямат много време за умуване, ако не искат да се случи същото и с тях.

Що се отнася до Командира и неговите прехвалени от феновете му политически умения, в заключение ще цитираме любимия му Макиавели: „За ума на властимащия първо съдят по това какви хора той е допуснал до себе си; ако тези хора са предани и способни, то може винаги да сме уверени в неговата мъдрост, защото той е съумял да разпознае техните способности и да задържи тяхната преданост. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, защото първия гаф той вече е извършил, избирайки си лоши помощници.”

Бухалки в червено-синята мъгла

Само 10 дни след като неколцина от най-известните млади лидери в ДСБ обявиха, че се оттеглят от ръководни позиции, а някои дори напуснаха партията, в БСП е на път да се случи същото, след като в петък (06.04.). Националният съвет реорганизира направлението за младежка политика в партията и остави някои от апаратчиците без работа. Червените младежи подскочиха, защото заподозряха лидера Сергей Станишев, че си отмъщава заради близките отношения на структурата с бившия президент Георги Първанов. „Прави се опит да се разбие младежкото движение. Няма да го допуснем, ще има революция”, закани се депутатът Драгомир Стойнев. По-рано пък избухна скандал между Стефан Данаилов и ексдепутата д-р Илия Баташки заради проектообръщение на пленума към социалистите и симпатизантите на столетницата за 48-ия конгрес на БСП, в което се иска да се заклеймят "всякакви опити за завишаване броя на членовете и основните организации", "препятстването на участието на червени в живота на партията", както и да бъдат отхвърлени "като порочни всякакви форми на контролиран вот на делегатите на конференциите и на конгреса". Според Ламбо това било ненужно. Той бе подкрепен от Кирил Добрев и Румен Петков. В спора се намеси Баташки, който поиска категорична подкрепа за обръщението и обвини опонентите си във „вадене на ножове, или вадене на по-твърди бухалки". На следващия ден, събота (07.04.), червеният депутат

Петър Димитров отърва пердаха в Добрич само защото се опита да спре местната партийна конференция. Предната вечер „Позитано” 20 реши да отложи форума с един месец, заради съмнения в апаратни манипулации и дори създаде работна група, която да ги разследва. Преди да бъде изгонен от форума, Димитров дори се закани, че „партията не е доброволна организация и не може всеки да си прави каквото си иска".

Общото между тези три неприсъщи за традициите

в стогодишната партия случки е разрастващият се лидерски конфликт между Станишев и Първанов. И в трите схватки наднича сянката на президента с двете имена. Червените младежи бяха първите, организирали така наречените срещи на Първанов, най-близките му хора от ръководството пък се втурнаха чрез апаратни хватки да осигуряват за делегати на конгреса негови фенове, Добрич бе сред откликналите на позивните. Известно е обаче, че Станишев не бърза с отвръщането на ударите, макар че има тази възможност, оставя Първанов сам да греши с прибързаните си ходове. Първанов няма този ресурс, който имаше като държавен глава, няма и добър международен имидж заради досието в Държавна сигурност, но разполага най-вероятно с компромати, които със сигурност ще използва предконгресно. Станишев няма досие, председател е на евросоциалистите, разполага и с апарат. Ако има слабо звено, то е в апаратните игри, където засега има пробиви по места. Но това е временно и по-скоро се дължи на умението на червения лидер да изчаква и да нанася контраудара в подходящия момент.

Лоша шега може да му изиграе вотът на недоверие

срещу управляващите заради АЕЦ „Белене”. Най-вече заради съюзът с атакистите. Но не се знае дали дебатът в пленарната зала няма да му донесе ползи във вътрешнопартийната битка. Известно е, че Първанов бе човекът, който се изхвърли че е направил голям шлем хвърляйки в тигана рибата преди още да е уловена в морето. Сега точно той е човекът, който обвинява Станишев, че не е превърнал в необратим процеса със строителството на АЕЦ „Белене”. Истината обаче е друга и тя е, че точно бившият държавен глава е виновен, че не е бил структуриран този проект така че да отчете рисковете в бъдеще и с прибързаните действия го е направил неосъществим. При един дебат и при заканите на управляващите да изнесат нелицеприятни факти най-вероятно ще лъсне, че Първанов е този, който на практика

е работил в ущърб на националните интереси

Първанов прави и друг грешен ход с настояването си за референдум по темата. Той е очевидно популистки и не е възможен да се осъществи. Така той олеква, макар че може да използва липсата на такова искане за допълнителна атака срещу Станишев на конгреса.

Сега нека да видим какво се случва вдясно след като там имаше брожения. От тримата (Прошко Прошков, бивш кандидат за кмет на София и районен кмет на „Лозенец”, Христо Ангеличин, бивш заместник кмет по културата на София и Петър Николов), които се измъкнаха от опеката на Иван Костов, най шумен бе Прошко. В продължение на няколко дни той разкри цялата истина за култа към личността на Иван Костов и че дясната върхушка има една единствена цел чрез формалната Синя коалиция – да се настани отново с петнадесетина депутати в следващия парламент. И в действителност няма никакви намерения да се върне на власт. Ангеличин пък директно отиде да прави структури в провинцията на сдружението на Меглена Кунева. Сините от СДС пък поставиха въпроса

дали да не се отделят от ДСБ и да се явят самостоятелно на изборите

И в двата случая двамата лидери – Иван Костов и Мартин Димитров, не се вързаха и не нагнетиха допълнително напрежението, както става в момента в БСП. Две седмици след броженията, бунтарите вече не се чуват, старото статукво е на път да се възстанови и Костов и Мартин да си стиснат ръцете. Друг е въпросът дали те въобще ще влязат в следващия парламент. Избирателите им дадоха ясен знак по време на президентските и местните избори миналата есен, че не искат да гласуват за партия, която се съюзява със социалистите в парламента. Сега, за да подлъжат избирателите отново да гласуват за тях, сините казват че ще са против искания от червените вот на недоверие. Но това няма да е достатъчно да си върнат доверието.

Припомняме бурята в чаша вода в синия лагер не за друго, а за да прогнозираме, че и

в БСП ще се случи същото веднага след като конгресът през май приключи.

Станишев ще си запази поста, Първанов ще се скрие временно зад научната си дейност на бивш президент. Но червените ще загубят доста избиратели и нищо чудно партията им да започне да се маргинализира през следващия парламент, както се случи след загубата на сините през 2001 г.

Изводите, които могат да се направят са, че е необходима смяна на червено-синия елит, умело подавал си топката през целия криминален преход. Но тази смяна не може да се случи заради окопаването и вляво и вдясно на главните виновници за създаването на Октопода. Затова двете традиционни партии все повече обезсмислят съществуването си, а младите им членове и симпатизанти, разбирайки невъзможността да ги променят отвътре, започват да търсят други алтернативи.

Великденски вот срещу БСП

БСП реши да хвърли срещу управляващите вот бумеранг, който ще се обърне срещу самите тях и ще им нанесе тежки поражения. Всъщност загуба ще претърпят най-вече лидерът Сергей Станишев и подкрепящата го червена върхушка. Вместо да консолидира привържениците си предконгресно, предизвестената и поредна загуба на вота ще даде дивиденти единствено на вътрешнопартийните му противници и ще помогне на бившия президент Георги Първанов в реванша му за лидерския пост на „Позитано” 20.

Още преди да обяви официално намеренията си за вот срещу кабинета заради стопирането на проекта АЕЦ „Белене”, стана ясно, че никоя от останалите четири опозиционни партии няма да подкрепи БСП. От ДПС и Синята коалиция се обявиха категорично против. Депутатите от „Атака”, които гласуваха срещу спирането на строителството на атомната централа, сега обявиха, че не искат вот, а референдум. Според тях, преди да се стигне до него, трябва да се извършат поправки в Закона за допитване до народа, която да направи референдумите задължителни за Народното събрание.

След отказа на атакистите 

червените могат да разчитат единствено на независимите депутати. 

Петима от тях гласуваха заедно с БСП срещу спирането на ядрения проект, а един депутат се въздържа. Тези независими депутати са ядрото на готвената проруска партия, която тези дни ще бъде официално обявена. Трима от тях – Димитър Чукарски, Тодор Великов и Венцислав Върбанов, през февруари посетиха централата на „Единна Русия” в Москва, за да почерпят дружески политически опит.

За съжаление на БСП подкрепата на независимите не е достатъчна, за да може да бъде вкаран вотът в пленарната зала. В момента червената коалиция разполага с 40 депутати. Това означава, че на тях им трябват още поне 8, за да се стигне до дебат в пленарната зала. Затова социалистите говорят само за консултации с другите парламентарни групи. 

Станишев прави и допълнителна грешка

като вместо да откликне на намеците, отправени от другите парламентарни групи, че трябва да се разшири формата на вота по други теми, лидерът на социалистите настоява той да е само за спирането на ядрения проект.

"Последиците са тежки за енергийната независимост на България, за нашата ядрена енергетика и за джоба на българските граждани. Не че няма основания за по-широк вот, но се притесняваме, че много ще се размият нещата.

Не се притесняваме да бъдем малцинство в българския парламент по темата, защото това е въпрос на отговорност", категоричен е Станишев.

Тук е уместно да припомним, че лично неговият конкурент за партийния пост Георги Първанов вече упрекна бившия премиер за това, че по време на неговото управление излишно са забавили осъществяването на проекта и са пропуснали възможността да го направят необратим. Затова и продължаването на дискусията „за” или „против” АЕЦ-а ще е единствено в полза на бившия президент. Като човек с две имена, той знае как да се възползва от всяка вдигната му топка. Първанов е наясно, че колкото повече тази топка се тупа в двора на Станишев, толкова повече

ще се отклонява вниманието от неговото участие

в този проект. А това участие на Първанов не бива да бъде забравяно. То най-добре си личи от разсекретената преди година „паметна бележка” от „историческата” среща между Първанов и Путин на 18.1.2008 г. в София. От нея става ясно, че държавният глава, без да има каквито и да е правомощия, пита тогавашния министър Петър Димитров дали не може да започне строителството на АЕЦ „Белене” още през есента на същата година. Министърът тутакси му връща топката, като - за да зарадва руската страна още повече -  казва, че строителството може да почне още през август. От този диалог излиза, че има хора, които са готови да усвоят едни пари, без да се съобразяват със стандартите за строителството на такъв тип обекти. Всъщност президентът е апелирал за нарушаване на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, а министърът без никакво колебание се е съгласил.

По този повод сегашният премиер Бойко Борисов заяви тогава, че евентуалният бъдещ инвеститор

не би искал да купи котка в чувал

Не бива да забравяме също така и участието в този проект на Иван Костов, който сега гръмко заявява, че от десетилетия се борел срещу построяването на тази централа. Точно неговото правителство реанимира проекта. Вицепремиерът на Костов Петър Жотев подготвя и чете доклад за състоянието на АЕЦ „Белене”, който съдържа варианти за размразяване на проекта за изграждане на атомната електроцентрала. Той се базира на проведени в периода 1999-2000 г. 15-месечни геоложки проучвания на района. Геологическият институт на БАН препотвърждава стабилността на площадката и отсъствието на действащи разломни структури в 30-километровата регионална област на Белене. В резултат на това с решение от 26 януари 2000 г. на Висшия експертен технически съвет на Агенцията по енергетика и НЕК АЕЦ "Белене" е определена за нова ядрена мощност на България – предпочетена пред строеж на блок 7 на АЕЦ "Козлодуй".

От тези факти е очевидно, че днес

и Първанов, и Костов се правят на умрели лисици

И искат да се изкарат големи борци срещу проекта за сметка на Станишев. Което най-вероятно ще се случи, ако лидерът на БСП продължава твърдоглаво да настоява за вот срещу управляващите по тази тема.

Този вот е много удобен и за десницата заради възможността да бъдат заметени следите от съучастието им с червените срещу управляващите в предишните вотове на недоверие. Известно е, че Синята коалиция загуби смисъла си и претърпя тежко поражение на изборите миналата есен точно заради заиграването им с червените.

Въпреки всичко лидерът на БСП твърди, че вотът ще се състои още преди Великден. Дори да приемем, че бъдат намерени 8 депутати, с които той да бъде иницииран, това, което ще се случи по време на дебата, ще има наистина много лоши последици за БСП.

А червеният лидер няма нужда от загуби точно в този момент. Шансът му да се измъкне от тази носеща му негативи авантюра е тихомълком да се откаже от това намерение и да обсъди други възможности за вот на недоверие както с бившите си коалиционни партньори, така и с винаги готовия за тайно и явно сътрудничество Командир.

Истината е, че каквото и да се случи, ще се види, че няма невинни в разстлалата се червено-синя мъгла по време на целия криминален преход. И единствените печеливши ще са сегашните управляващи.

А всички останали партии ще са като онези котки в чувала, в който никой не иска да бръкне. И по-добре е избирателите вместо да се чудят какво ще хванат, ако бръкнат в него, да го изхвърлят на политическото бунище.

Наглост на квадрат

„Подходът чрез статистика и бомбистика не го приемам. Трябва да се вникне във всяка човешка съдба. Защото аз съчувствам преди всичко на пострадалите от убийците, от престъпниците. И то защото искам да ги защитя тях (жертвите, б.р.), да защитя нас, съм се стараел десет години (един огромен труд, с огромна енергия) с всеки случай многократно да се запознавам, включително и в затворите съм се срещал с някои от тези хора, за да добия пълна представа... И сега за благодарност да получавам тези упреци.” Това каза на специална пресконференция на 23 февруари обвиняваният в неправомерни помилвания на убийци и изнасилвачи бивш вицепрезидент Ангел Марин и уточни, че от всичките предложени е помилвал само 6% от тях, като сред тях “няма нито един с прякор”.

Бившият президент Георги Първанов, който също присъстваше, обясни, че с указите на Ангел Марин

СА ПОМИЛВАНИ БИТОВИ ПРЕСТЪПНИЦИ,

и нападна сегашните управляващи, които според него покровителствали босове на тежката организирана престъпност. Двамата преминаха в контранастъпление, като обвиниха мнозинството в готвен от тях нов политически импийчмънт и дори се опитаха да се шегуват, като Първанов заяви, че с тази атака само му вдигали топката, за да можело по-лесно да отвърне на удара.

Много ни е интересно какво ще кажат за свое оправдание сега, след като вчера станаха известни три конкретни случая на помилвания на убийци, извършили  престъпленията “с особена ярост и нечовешка жестокост”. При това комисията по помилванията категорично се е противопоставила, но въпреки това Марин еднолично взел решенията. В единия случай осъденият е издебнал, скрит в едни храсти, преминаващ нищо неподозиращ човек и като се убедил, че пострадалият е сам, му нанесъл 46 прободно-прорезни рани, от които 14 в областта на главата, а 6 - в областта на устната кухина. За втория убиец

В МОТИВИТЕ ДА НЕ СЕ ПОМИЛВА КОМИСИЯТА

е записала следното:

“След като се скарал с жената, изчакал тя да заспи, взел предварително приготвена брадва и й нанесъл три удара в тилната част на главата. Според мнозинството от членовете на комисията изключителното право на вицепрезидента да помилва не трябва да се използва като обикновен арсенал за подпомагане поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода”, отбелязват специално членовете й. Но и в този случай Марин не се е съобразил. А третият помилван е извършил престъплението с такава „ужасяваща жестокост, стигаща до садизъм”, че колегите журналисти, получили данните, са решили да спестят  описанието на самото убийство.

Нарочно припомнихме в началото какво казват Първанов и Марин,

ЗА ДА СЕ ВИДИ КАК НАГЛО ЛЪЖАТ

Сега ще припомним, че президентът, който ще остане в историята с двете си имена, награди своето вице на 10 януари с най-висшето държавно отличие на страната “за изключително големите му заслуги към Република България”. Сред мотивите са, че “като офицер Марин е имал значителен принос за изграждането и развитието на сухопътните войски в Българската армия, а като вицепрезидент - и за работата с българите, живеещи извън пределите на страната”. Той е един от инициаторите и активен участник в определянето и прилагането на новите приоритети в политиката на държавата и обществото за приобщаване на сънародниците ни зад граница, гласят още аргументите. (Ще отбележим само, че парламентарната комисия, която разследва тази дейност на Марин, вече разполага със сведения

ЗА ГОЛЕМИ ПОДКУПИ, ДАВАНИ СРЕЩУ ПОЛУЧАВАНЕ

на гражданство.) По-късно, когато заради разразилия се скандал Марин връща ордена, той казва следното: “Това е, което мога да направя като генерал от Българската армия и вицепрезидент на България, за да запазя не само моята лична чест и достойнство, но и честта и достойнството на хиляди хора, на България”.

Ще кажем директно, не само заради паметта на жертвите и техните близки, че от морална гледна точка подобни изявления показват защо Октоподът е шествал безнаказано по време на целия криминален преход.

Някой може ни обвини, че се вади нож на умряло куче, тъй като двамата били вече бивши. Няма такова нещо. Дори само заради излъганите надежди на хиляди избиратели през всичките тези години и не на последно място заради реваншистките политически амбиции на ловеца с харамийския псевдоним те трябва да бъдат разследвани и да получат съответните наказания.