Гафове без край

Всеки ден научаваме за незаконосъобразни действия на бившия президент Георги Първанов и неговото вице. От писмен отговор до народен представител на министъра на правосъдието става  ясно, че указите, издавани от двамата не са били приподписани от съответния министър на правосъдието. А Конституцията на страната в чл. 102. ал. 2 казва изрично, че "указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър". В следващата алинея се изброяват 7 конкретни случаи, при които това не е необходимо, сред тях категорично не присъстват указите за помилвания и даване на гражданство. В отговора на правосъдния министър не се посочва кой е приподписал тези укази. Диана Ковачева казва, че указите, които са получавани в ГД "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) не са били приподписани от съответния министър на правосъдието, а са били "резолирани до ресорния зам.-министър на правосъдието или до главен директор на ГДИН. Същите се изпращат от администрацията на Президента само за изпълнение". Това на практика означава, че указите на невалидни.

Преди това пък стана известно от официално писмо на администрацията на новия президент, че Първанов не е издавал указ за упълномощаването на Ангел Марин. Помилваните от Ангел Марин престъпници през двата му мандата са 533. От тях над 150 души се оказаха предимно престъпници, осъдени за убийство и други тежки престъпления. Към тези съмнителни действия могат да се прибавят непрозрачното опрощаване на несъбиареми държавни вземания. Освен това депутатите смятат да разнищят и документите, свързани с даването на гражданство. В публичното пространство се появиха твърдения, че молбите за гражданство и помилване са вървели на конвейер, а двойката Първанов - Марин едва ли не са станали милионери от рушвети. Бегъл преглед на справката от дирекция "Българско гражданство" в Министерството на правосъдието показва, че за периода от 22 януари 2002 до 31 декември 2011 г. в дирекцията са били приети 132 288 молби за гражданство, а 81 749 са се сдобили с българско гражданство през същия период. Съотношението между подадените молби и даденото гражданство сочи, че от всеки три били одобрявани две. В сравнение с минали периоди се оказва, че в мандата на Първанов и Марин са били подадени 3.5 пъти повече молби за гражданство, отколкото за времето от 1990 до 2001 г., когато в дирекцията са депозирани 36 754 такива искания.

Данните в Министерството на правосъдието сочат, че в последните години от мандата си вицепрезидентът Марин е произвел най-много "нови" българи - 18 473. Допълнително дойде и новината, че нямало пари в президентската администрация за направата на близо 300 ордена, за които вече имало укази. По този повод ще отбележим мимоходом и скандалът около награждаването на своето вице от страна на Първанов с най-високия орден „Стара планина”.

Точно заради тези факти народните представители 

решиха да се заемат и разнищят тези действия на бившата президентска двойка. 

Това предизвика опозицията да се позове на Конституцията, в която се казва че държавният глава не подлежи на парламентарен контрол. Но мнозинството заяви, че  според основния закон Първанов е трябвало да се явява веднъж годишно при тях и да ги информира по различни въпроси от национално значение. Дори припомниха, че импийчмънтът срещу Първанов, който не можа да се осъществи, бил за това. За да не се стигне все пак до сезиране на Конституционния съд сините предложиха хитрата хватка да се проверят институционалните практики, свързани с приподписването на указите, (което е в техните правомощията) и така да се установи престъпването на закона от държавния глава. Любопитно е да се отбележи също така, че анкетната комисия по никой начин няма да иска отмяната на указите, нейната цел е да се преустановят подобен вид практики.

Затова и защитата на Първанов, който ще остане в историята като първия държавен глава с две имена – едно пред избирателите и друго, пред кукловодите на криминалния преход, от страна на депутати от БСП

показва единствено, че нещо не е наред в тяхната партия.

Фактът че лидерът им и бившият президент влязоха в пряка схватка за бъдещото ръководство на Столетницата, само потвърждава, че намеренията на Първанов за реванш минават и през разрушаването на парламентарното единство на БСП или най-малкото в превръщането му в привидно. Целта на кръга близък до Първанов ще е да използва всяка негова афера, за да го превърне в политическа жертва и трасира пътя му към върха на БСП. В крайна сметка те ще си решат как да постъпят – и едната и другата група има достатъчно аргументи в битката. Добре би било да изберат по време на предстоящия си конгрес човек, който да не носи негативите на миналото и да не попада непрекъснато под ударите на политическите опоненти и в полезрението на правосъдието.

Това, повтаряме, си е тяхна работа. Но не може да не отбележим притеснителното матросовското защитаване на тъмни каузи, които обществото иска да бъдат осветени.

Не може присъдите да бъдат публични

а помилванията да стават на тъмно. Това е най-малкото подигравка с жертвите им. Подценяват се и избирателите, защото те са тези, които пращат избраниците си, за да направят така, че всичко да бъде прозрачно. И те да знаят кой какви ги върши в държавата. Особено притеснителен е популизмът на дебатите при създаването на такива комисии. Тази, продължаваща с часове дискусия, показва и едни скрити намерения – да бъде изядено времето за съществената законотворческа дейност на депутатите.

Разбира се, че разкриването на истината е най-важното нещо. Защото само така може да се прекратят практиките, превърнали Октопода в същинския управник на държавата по време на прехода. Тези, които не искат това да се случи, са същите, които вчера в парламента се опитаха да попречат той да разследва действията на президентската двойка Първанов – Марин. Шансът за управляващите е, независимо от съпротивата, стъпка по стъпка да въведат европейските правила на управление на държавата, с което да приключат завинаги с двойнствения живот, който ни натрапваха кукловодите и техните маши.

Червен картон за Мадам Yes

Неуспялата кандидат-президентка Меглена Кунева, вместо да си затрае и скрие вдън земя, след като бе изобличена от своите, че не си е мръднала пръста като еврокомисар, защитаващ правата на потребителите, срещу скандалното споразумение ACTA, обсъждано в Еврокомисията, реши да отвърне на удара по един безпрецедентен, но характерен за политици като нея начин. Чрез страницата си във Facebook с нелеп сардоничен стил се опита да отговори на всички обвинения, отправени към нея през последните дни: „Реставрирам тройната коалиция, открадвам партията на Слави Бинев и се подписвам под АСТА според хора, с които се наложи да работя в част от кампанията ми за президент. Очаквам утре да прочета с колко деца закусвам сутрин. Очевидно генерирането на енергия в нашето сдружение уплаши бъдещите коалиционни партньори – ГЕРБ и БСП - и фабриката за компромати заработи отново с пълна сила. Явно така ще бъде след всяко социологическо проучване, посещение в страната или пресконференция на лицата на „България на гражданите”. Нищо ново, просто проява на лош политически вкус.”

Груба, но обяснима грешка от нейна страна да обвини всички за своите действия, явни и тайни. Но така се получава винаги, когато правиш с чужда пита помен и „забравяш” не само какви си ги вършил, но най-вече загърбваш тези, които са ти помагали в политическата кариера. Неблагодарността е тази, която рано или късно се наказва. Още повече че тези, които е излъгала, отдавна са повече от тези, които в действителност я подкрепят. Можем да припомним много такива случаи – от Габонската афера, през срамното участие в закриването на блокове в АЕЦ „Козлодуй”, менторското й поведение като еврокомисар (нямащо нищо общо с това, че преди всичко е български гражданин), подлъгването на избирателите на последните избори за депутати за Европарламента, (когато впоследствие тя отстъпи мястото си на друг), преминем и през кампанията й като кандидат-президент (силно подкрепяна от бивши царисти, които тя тутакси забрави в момента, в който реши да прави собствено движение) и стигнем до последните й лицемерни изцепки против ACTA, когато безцеремонно се опита да яхне гражданския протест за свои политически цели. Всъщност това, което е очевидно, е че тя

няма морални задръжки

И че е готова на всичко, за да осъществи своя реванш. Не се учудваме, защото тя не е сама в това. Като нея са и бившият президент Георги Първанов, който е готов да загроби партията си, за да се върне в играта. Същото прави и Иван Костов, който по времето, когато бе партиен лидер и премиер, имаше подкрепата на 2 500 000 избиратели, а днес са не повече от 60 000. Логичният въпрос, който възниква, е защо тези политици го правят, след като за всички е ясно, че са се превърнали в маргинали и нямат шанса да получат одобрението на избирателите, сърбали попарата им през всичките тези години. Отговорът е повече от ясен – кукловодите на криминалния преход всекидневно губят позиции и за да се спасят от заслуженото възмездие, се опитват чрез своите изпитани маши да върнат статуквото, осигурило им охолен живот на гърба на данъкоплатците.

Изобщо не се учудваме на факта, че

Мадам Yes си изпусна нервите

и изявлението й в Мрежата бе пропито с толкова злоба, която тя иначе винаги се е стремяла да прикрива. По същия начин само преди седмица разкритият в опити за тайни договорки Иван Костов, изпаднал в бяс и не знаещ какво да каже за свое оправдание, шест пъти употреби думата „лъжец” от парламентарната трибуна срещу човека, за когото преди това казваше, че е първият вътрешен министър, сложил главата си в торбата заради битката с Октопода.

В анализа например на Института за модерна политика, ръководен от бивши царисти, се подчертава безпристрастно, че „преговорите по ACTA се водят от Европейската комисия в периода 2007-2010 г. по безпрецедентно непрозрачен начин.”

В този период Меглена Кунева беше комисар за правата на потребителите, в т.ч. на интернет потребителите и според ИМП е подкрепяла позицията на Европейската комисия за приемане на ACTA. И авторите му обвиняват Кунева, че тя

не е предприела нищо

за да информира българските граждани за опасностите, които споразумението съдържа. Но вместо да си признае това свое нищоправене, тя се опитва да прехвърли вината другаде. С което на практика си вкарва автогол, защото тя не отговаря на съществения за българските интернет потребители въпрос, че може грубо да им бъде нарушено основното право в демократичния свят - свободно да общуват помежду си.

Двойният стандарт на провалилата се кандидат-президентка си личи и в очевидно демагогското й твърдение, че "интернет е свободно пространство и трябва да остане такова. Всички действия, които могат да доведат до увреждане на фундаментални човешки права и свободи, трябва да бъдат изключително внимателно обмисляни, за да не се допусне това".

Известно е, че тази й двойнственост не е от вчера. Знае се, че преди десети ноември тя предпочиташе да е Пръмова (заради известния по онова време комунистически функционер, чиято снаха беше и продължава да бъде), но след промените стана отново Кунева (заради репресираните от режима нейни близки).

Разбираемо е и нейното невъздържано изказване. Тя не може да не си дава сметка, че младите избиратели, към които бе насочила посланията си, след аферата й с ACTA вече са я отписали


и каквото и да каже оттук нататък, няма как да ги накара да гласуват за нея на следващите избори. Увисват и всички нейни призиви за свобода и демократичност. Нейната болезнена реакция всъщност се обяснява с червения картон, който оттук нататък ще й бъде показван при всеки опит да се представя цялата в бяло.

Това обаче, с което ще се съгласим, е признанието й, че никога не е участвала и не е имала отношение. Защото като еврокомисар това бе главната й задача - да не участва и да няма отношение нито в енергийните афери (които по-късно се превърнаха в „голям шлем” за нейните патрони), нито в намалените субсидии за селското стопанство, нито в грандоманските изисквания за животновъдните ферми и мандрите... Или както пише един развеселен от словоблудството й интернет потребител: „Пръмова е вода ненапита! БПЦ ще я канонизира приживе!”

По този повод ще допълним, че вчера Мадам Yes ни изненада, като призна, че е казвала и "No". Но няма как да й повярваме, че е казала "Nо", та тя отговаряше с „Yеs” още преди да са я питали.

Досиета за скриване

Скандалите, които съпътстват поредната порция обявени агенти от Комисията за досиетата, започват да придобиват водевилни отенъци. Тези, които изтъкваха, че се гордеят от службата си за родината като агенти (но преди да ги разкрият си траеха), сега са решили отново да се потопят дълбоко, използвайки мнозинството си в Конституционния съд. Заради висящо дело, заведено от Стоян Сталев ­ бивш посланик в Германия и Турция и министър на външните работи в служебното правителство на Софиянски, обявен като бивш агент на тайните служби, тричленен състав на ВАС е поискал от Конституционния съд (КС) да отмени чл. 25, т. 3 от Закона за досиетата, според която „наличието на документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване или други информационни носители, въпреки че не изхождат от лицето, са достатъчни, за обявяването на неговата принадлежност към ДС.” Това са всъщност придобилите популярност „картончета”, удостоверяващи реалната им принадлежност към ДС. Конституционният съд е допуснал на 2 февруари делото да се гледа по същество.

Без да коментираме само ще отбележим, че същият състав на ВАС има решение по идентичен на този на Сталев казус, но то

е в полза на Комисията по досиетата

 и с противоположни на новите є доводи юридически аргументи. Те са отхвърлили (15.11.2011) подобна жалба на Красимир Парашкевов против решение на комисията, с което той е обявен за сътрудник. Лицето е проверено като началник-сектор в Министерството на отбраната в периода 2007-2008 г. и е огласено през януари 2011 г. като агент "Иво" на Трето управление на ДС от 1988 г.

Прави впечатление също, че Сталев, който през 1990 г. е и съветник на

президента Желю Желев и беше разкрит като сътрудник на ДС още през 2008 г. в качеството му на министър на външните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски, тогава не се е възползвал от предвидената от закона съдебна защита, а го е направил едва през 2011 г., след повторното му огласяване.

Шефът на Комисията Евтим Костадинов вече съобщи, че подготвят свое становище. По делото в КС освен комисията конституционните съдии са допуснали като заинтересувани страни Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на вътрешните работи, ВАС, главният прокурор и Българският хелзинкски комитет. В 7-дневен срок от 2 февруари т. г. те трябва да изпратят писмени становища в съда.

Откакто комисията съществува, тя няма загубено дело. Но сега за първи път след приемането на закона през декември 2006 г. с огромно мнозинство (и по време на тройната коалиция), той е атакуван на такова високо ниво. (През 2010 г. беше направен опит за бламиране на закона за досиетата пред КС чрез омбудсмана, по това време Гиньо Ганев. След заседание на неговия консултативен съвет, включващ и бивши конституционни съдии, искането e било отхвърлено като неоснователно.)

Затова сега, след като това дело вече е допуснато, залогът е голям, защото до голяма степен ще се обезсмисли самият закон и процесът на декомунизация чрез разкриването на архивите на бившата ДС ще бъде блокиран. Атаката се осъществява и в момент, когато предстои

обявяването на агентите на ДС сред кредитните милионери

Битката за разкриването или скриването на агентите се води от зората на демокрацията. За първи път този въпрос е поставен на Кръглата маса през 1990 г. на тогавашния вътрешен министър Атанас Семерджиев, който става известен и с унищожението на хиляди досиета. Първите разкрити досиета скандализират с подбора си още през Великото народно събрание, като оставят съмнения за дирижирана десница, тъй като повечето агенти се оказват нейни лидери. През 1997 г., когато пък десницата имаше пълно мнозинство, създадената от нея комисия „Бонев” скри по нареждане на премиера Иван Костов мнозина десни депутати, подлежащи на разкриване, някои с хватката „реактивиране”. Вторият удар бе нанесен от Конституционния съд, който отмени три разпоредби, като с първите две от кръга на проверяваните лица са
извадени президентът и съставът на самия Конституционен съд.
(10 г. по-късно се оказва, че трима от съдиите са били агенти на ДС.) Третият текст забрани огласяването на тези, които са само с картончета. Тук е много важно да се отбележи, че КС не е разгледал причините за оставането на агенти само с картончета. А това е свързано с незаконното унищожаване на досиета по времето на Семерджиев. Не само заради юридическата страна този въпрос подлежи да бъде разгледан. Той има и морална стойност, защото не е справедливо да се крие от обществото репресивният апарат на тоталитарната комунистическа държава. Оставяме настрана въпроса защо на едни са им били унищожени делата, а на други не и
дали не са валидни същите мотиви и за днешните действия
за новото им скриване. Няма да се спираме и на отдавна битуващите съмнения, че нищо не е унищожено всъщност, защото копия на целия архив се пазели на различни места и от различни хора...

Не трябва да има съмнения, че това дело е част от битката за оцеляването на Октопода и реанимирането на криминалния преход. Ако отново се запазят в тайна от обществеността архиви на бившата ДС, ще бъдат скрити близо 70% от агентите, повечето заемащи отговорни длъжности и днес).Отзоваването на посланици, разкрити като част от бившия репресивен апарат, и катарзисът сред висшия клир са само част от полезните за демократичното развитие на страната ни факти, дължащи се на закона. Не можем да не отбележим и скандалното разкриване на бившия президент като агент, тъй като то има добър ефект вече при подбора на кадри. Със сигурност ще помогне и за прочистването на самата БСП от зависими хора и ще отвори пътя на младите към нейната промяна.

Съвсем естествено възниква въпросът след като са минали толкова години и вече има достатъчно хора, които със сигурност не са зависими, а и те самите слабо се интересуват от тази тема, защо се вдига толкова много шум. Отговорът не се свежда само до това, че трябва да се отрежат пипалата на Октопода, а е в това, че няма начин да се върви напред, ако тази страница се затвори, без да бъде прочетена докрай. Освен това няма да скрием, че и това не е достатъчно, защото заради шума около досиетата не е разнищено как и защо е била създадена репресивната машина, кои са тези, които са я наложили и кои са изпълнителите на нейните повели.

Човещина трябва

Иван Костов, който обича да се прави на вярващ, винаги забравя, че според Евангелието на Матея (22:39) втората голяма заповед е: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". Което означава, че когато той е в нужда, винаги трябва да откликнеш. Лидерът на ДСБ  изтърси куп глупости вчера без да му мигне окото – веднъж в сутрешния блок на ТВ7 и втори път в парламента. В желанието си да отклони вниманието от собственото си премиерстване и да не поеме част от вината за водната трагедия, сполетяла страната ни, той обвини всички власти за всичко. Не се посвени да атакува и канцлера Ангела Меркел, че имала задни мисли срещу страната ни. Всъщност от началото на миналата седмица бившият преподавател по марксистка политикономия се опитва да вбие клин и в отношенията ни със страни като Русия и САЩ, използвайки болезнената за страната ни тема за енергийната независимост. Целта е ясна - управляващите да бъдат злепоставени и да бъдат вкарани в капана на противопоставянето ни със страни, които са добронамерено настроени към нашата. 
Защо ли обаче когато телевизионният водещ го запита какво прави той, за да помогне на пострадалите от водната стихия, лидерът на ДСБ смотолеви, че щели тепърва да организират събиране на помощи.

Ех, Костов, Костов, човещина трябва!

Командирски кроежи

Лидерът на ДСБ Иван Костов се опитва да подложи динена кора на новия президент Росен Плевнелиев още в началото на мандата му. След заседание на партийното ръководство в понеделник (6.2.) той предложи държавният глава да свика Консултативния съвет по национална сигурност, който да обсъди въпросите на енергийната сигурност на страната и да ги постави в центъра на вниманието на всички отговорни за българската политика институции. Според Костов това щяло да има силно въздействие върху външната и вътрешната ни политика и те оттук нататък щели да се водят в условията на засилване енергийната независимост като съществена част от националната сигурност на страната. Като основен аргумент бившият премиер изтъкна намаляването на доставките на газ с близо 30% от страна на Русия през последните дни, както и скока на цената му на световните борси заради повишеното потребление. Малко по-късно той изплю камъчето като каза, че до 30 март т. г. предстои да се вземе окончателното решение дали да се изгради АЕЦ „Белене”. Очевидната цел на бившия преподавател по марксистка политикономия е да вкара държавния глава  в условията на

ескалиращо противоборство с Русия

Втората, но не по-маловажна цел на Командира, е да спечели максимум лично за себе си дивиденти в икономически и политически план.

Нищо ново под слънцето, ще възкликнем обаче ние. Действително той, освен с поредната интрига, не ни изненадва с нищо ново, което да предизвика държавният глава да изпълни правомощията си, като свика въпросния консултативен съвет. Първо, на този етап газова криза от мащаба на онази през 1999 г. няма. Второ, (което е по-съществено), президентът Плевнелиев нееднократно е заявил като свой приоритет енергийната сигурност на страната ни. Подчерта го във встъпителната си реч, заяви го и на държавния секретар Хилари Клинтън в неделя.

За да не бъдем голословни и за да не даваме възможност и някой друг политик да последва популизма на Костов, ще повторим казаното от президента Плевнелиев от парламентарната трибуна:

„В българската енергийна политика е нужен нов подход - прагматичен подход, основан на енергийната ефективност, независимост и либерализация. Това са приоритетите, които са водещи при взимането на решение, а не проектите. Моята цел е енергийно ефективна, зелена България. България, която не зависи от волята на един или друг доставчик, а независимостта се поражда от конкуренцията и правото на избор.” Абсолютно в същото Плевнелиев е уверил и г-жа Клинтън, като й е казал, че ще спазва тези три приоритета. Държавният глава е посочил и мястото, в което те ще бъдат развити - Национална програма за развитие 2020. Там специално внимание ще се обърне на енергийната ефективност. Плевнелиев казва и как това ще стане: „Аз ще отворя вратите на президентството за всички, които имат какво да кажат. Още в първия месец ще заработят 5 съвета. Те ще имат ясни и подготвени програми. Ние искаме да бъдем максимално прозрачни към българските граждани. Поканили сме неправителствени организации, гражданска квота, профсъюзи, работодателски организации, министрите ще бъдат там, ще бъдат там представители на академичната общност, на университетите, всеки, който има какво да каже по националните приоритети или по темите, които се зададат. Ще има ясен регламент за действия, за да не се превърне в говорилня, и ще го излъчваме в интернет, за да може българите да видят какъв е дневният ред и какви решения се предлагат по него.”

Не на последно място този подход ще сложи край на задкулисието, което доведе инициативите в енергийната област на бившия президент Георги Първанов до злополучния „Голям Шлем” и

 гьола в АЕЦ „Белене”

Тоест, избирайки да води нов тип политика, с европейски маниери, Плевнелиев се кани да оправдае очакванията на българите (в този труден за всички кризисен период) да обединява, а не да разделя, да помага за стабилизирането на страната, а не за нейната дестабилизация. Нещо повече, неговата цел е и по-голяма – да надгражда вече постигнатото.

Точно това очевидно Костов не иска да се случи. А да се продължи традицията на тесния формат от партийни лидери, заинтересовани министри и шефове на тайни служби. От такава тайнственост никой няма полза вече. Тя би върнала управляващите в лоното на Октопода и неговите кукловоди. Откровеният подход е този, който печели. Например само преди два дни се видя колко е въздействащ той, когато след срещата с държавния секретар премиерът Бойко Борисов съвсем откровено каза "българската природа, екологията и оставането на природата на страната за бъдещите поколения е на първо място, едва след това са финансово-икономическите ползи".

Не можем да си представим Георги Първанов да каже такова нещо за АЕЦ „Белене” в присъствието на Владимир Путин...

Това е, което очакват българите, това е подходът, който веднъж завинаги ще приключи криминалния преход. А Костов се опитва да върне назад във времето новия държавен глава.

Тази хватка не е прилагана за първи път от Костов. Няма нужда да се връщаме във времената от неговото премиерстване, за да видим, че той не си е мръднал пръста, за да осъществи тази енергийна сигурност на страната ни, за която днес говори. Няма да споменаваме прочутите приватизационни сделки, които направиха страната ни още

по-зависима от бившия Голям брат

Едва ли и американските ни партньори от НАТО не са наясно какво действително цели Костов със сегашната офанзива за започване на проучвания за шистов газ. Те виждат и как в продължение на повече от година в пленарната зала Командира се заиграва с БСП, които бяха на път да загробят енергийно страната ни за стотици години. Разбира се, едва ли има някой против това да се състои широка дискусия и на нея да се вземат онези дългосрочни решения, които ще покажат на света, че у нас има национална общност и стремеж към независимост. Както вече обяснихме, президентът Плевнелиев вече е посочил и мястото, където това може да се случи.

Така че изводът, който можем да направим за последните ходове на Командира, е, че те няма да могат да накарат държавният глава да бъде подведен от тях и да вземе грешно решение. Действията на лидера на ДСБ обаче показват, че червено-синята мъгла едва ли ще спре подмолното рушене на всичко, което пречи на личното оцеляване на всички, облажили се в тази мътилка и неискащи да пуснат кокала.

Миша дупка за Ловеца с двете имена

Бившият президент Георги Първанов сбърка 4 февруари с 9 септември. Защото преди 15 години на този февруарски ден под натиска на разбунтувалия се народ мимикриралите в социалисти бивши комунисти претърпяха второ голямо поражение след 10 ноември 1989 г., когато бе свален дългогодишният диктатор Тодор Живков.

Първанов, разбира се, не може да чака да дойде паметният за Столетницата, 9 септември, за да започне чак тогава реванша за лидерската си позиция. И използва мижавото си участие като придружител на тогавашния неформален лидер на БСП и кандидат за премиер Николай Добрев в драматичните събития през януари и февруари 1997 г., за се представи днес като героя, спасил партията от погром. И на когото социалистите отново трябва да се опрат, ако искат да си върнат властта след пет поредни изборни загуби. Първанов, който ще остане в историята преди всичко с двете си имена - едното пред избирателите, а другото, което са му дали кукловодите от бившата Държавна сигурност, не се свени и да използва факта, че Добрев вече не е между живите, за да пренапише в своя полза историческата среща с президента Петър Стоянов, когато той

принуди БСП да се откажат

от мандата си за съставяне на правителство. Видимо раздразнен от приписаната му от Стоянов пораженческа роля, Първанов заяви в събота на сбирка във Варна, носеща фамозното заглавие „15 години по-късно. Къде се дянаха лидерите?” следното: „Претенцията на господин Стоянов ми е малко смешна. Ако той тогава беше казал, че не приема предложението за състав на кабинета, нищо по-лесно от това да се приберем на „Позитано” и да обявим, че президентът на републиката е нарушил конституцията, и да сменим дневния ред на конфликта, което за щастие не се случи”. Няма да коментираме тона, който много напомня за страшния призив „По-добре танковете да дойдат”, изречен от един бивш негов съпартиец, но за да не бъдем голословни, ще припомним как точно се е стигнало до отхвърлянето на подготвяното от БСП второ правителство след оставката на Жан Виденов. Политическата ситуация след сблъсъците, ескалирали на 10 януари 1997 г., се усложнява от отказа на Желю Желев да връчи мандат на социалистите за съставяне на правителство, както е по конституция, тъй като те са най-голямата парламентарна сила. Встъпилият в длъжност Петър Стоянов обаче го прави на 28 януари, седемдневният срок за съставянето на правителство изтича на 4 февруари.


Стоянов съвестно изпълнява конституционните си задължения
но още вечерта на 3 февруари, след завръщането си от първото си посещение в Брюксел, призовава социалистите да върнат мандата. Отваряме една скоба, за да кажем, че народният гняв избухва не за друго, а заради опита на червените през близо двата месеца след оставката на Виденов да запазят властта на всяка цена дори с хватката, прилагана вече веднъж, на коалиционен кабинет като този на Любен Беров. Ако БСП бяха върнали тутакси мандата, нямаше да се стигне до тези ексцесии. До последния момент обаче, както се вижда от дискусиите в самата БСП, те са искали да преметнат всички и да останат на власт. Затова и на 4 февруари Добрев и Първанов идват по обед в президентството с готов състав на правителството. Но както днес припомня Стоянов, влизат през задния вход, за да не ги линчуват демонстрантите пред „Дондуков” 2. При представянето на папката президентът им отказва с пълното съзнание, че се движи

на ръба на конституционните си правомощия

И свиква консултативния съвет, където червените окончателно решават да се откажат от мандата си. Днес, при липсата на основния свидетел, Първанов иска да припише на себе си връщането на мандата като стратегически ход.

Истината е не в създадената  митология, че  имало две папки – едната със състава на правителството, другата празна, а в носеното от Добрев изявление, за което в БСП не искат да си спомнят. Разбирайки, че Стоянов играе твърдо, Добрев му връчва следното писмо:

„Намирам, че при създадената обстановка е невъзможно да се състави необходимото на страната правителство, поради което заявявам, че отказвам да бъда избран за министър-председател, както и да представя за избор в Народното събрание състава на новия Министерски съвет. Връщам Ви връчения ми от Вас мандат." В името на мира Добрев всъщност не се е съобразил с партийното решение и като кандидат за премиер е постъпил достойно, като на своя глава е откликнал на Стоянов и е върнал мандата.

Очевидно е, че Първанов незаслужено се

опитва да се намърда между двамата

които са действали достойно. Вместо да припомни честното поведение на Добрев, човекът с харамийския псевдоним пак се опитва да прави с чужда пита помен. Тука е уместно да припомним, че Добрев е знаел като вътрешен министър в правителството на Виденов, че Първанов е имал досие в бившите тайни служби. Дори е възкликнал, като го видял: „Е, какво ще го правим нашия Джорко?” Едва ли Първанов щеше да стане президент, ако двете му имена бяха станали известни още тогава. Това премълчаване само показва зависимостта на Първанов от кукловодите на криминалния преход. Тази зависимост, от която той публично винаги се е разграничавал (дори се е опитвал да се измъкне, но не е успявал), всъщност му е гарантирала постовете още от времето, когато бе кандидат- депутат на националистическия Общонароден комитет за защита на националните интереси в зората на демокрацията. По този повод би трябвало дори да се възмутим от изявлението му от събота, че днес има дефицит на лидерството и че имало имитация на действия и че се преливало от пусто в празно, защото точно той по време на десетгодишния си престой на „Дондуков” 2 направи всичко възможно да бъдат  създадени  „пластмасовите лидери” на  малки партии използвани за изпълнение на политически екзекуции и най-вече на отечественофронтовски инициативи, гарантиращи икономическия възход на Октопода.

А какво да кажем за снимката с миша дупка в стената, показана на форума в събота, която трябваше да илюстрира как някои (вероятно социалисти) се крият и не искат да излязат лице в лице истинския лидер на БСП. Или пък за израза, употребен от Първанов за сегашните управляващи, че действали според израза на съветския лидер Леонид Брежнев „Икономиката икономична дело на всеки”. Само тези два детайла са напълно достатъчни, за да се

види ниският таван на интелектуалните възможности

на Ловеца с двете имена. Бихме могли да коментираме и призива му за електронни магистрали вместо истински като римейк на онзи виц от времето на Тато, че не били компютри, а компоти, но ще се въздържим. Не за друго, а защото тепърва ще се види кой ще се опита да се скрие в миша дупка. Не от срам, защото той такъв няма, а заради поразиите, които е вършел като държавен глава. Някои от тях като помилванията на убийци, опрощаването на дългове и все повече изплуващите връзки с Октопода подсказват, че левицата не я чака нищо добро, ако своевременно не се освободи от Първанов и неговото агентурно обкръжение.

"Красна поляна" не е "Бояна"

Бившият президент Георги Първанов искрено ни  развесели с желанието си да ни върне във времето на последното десетилетие на миналия век, изваждайки куп скелети от гардероба в тв интервю вчера. Номерът с правителство в сянка, което той препоръча на съпартийците си, е най-малката глупост, която чухме. Не защото няма да се зарадваме, ако той го оглави. А защото този фарс не само сме го гледали в ония времена, но и знаем защо той бе изоставен още преди двадесет години. Малко ни е трудно да си представим също така в качеството си на какъв, след като толкова му е харесало да си пие ракийка с туршийка в дома си в столичния квартал „Красна поляна“, Първанов е решил отново да ни се представи като обитател на вече пустата боянска вила. Факт е, разбира се, че той отново е партиен член. Но е редови и дори само заради нескритите си амбиции да е отново лидер, това със сигурност ще му създаде големи проблеми в БСП. И той тепърва ще разбере, че в Столетницата няма връщане назад.

А какво да кажем за това, че 

ще остане в историята като първия български президент с две имена – 

едно за пред избирателите и друго – пред кукловодите на криминалния преход. Още отсега можем да кажем, че той ще се опита да яхне протестите срещу проучванията за шистов газ у нас. Но кой ще му повярва, след като навремето оглави протести срещу НАТО и в защита на режима на Милошевич, дори му написа писмо, а след това се извъртя на 180 градуса и бе един от първите, които подкрепиха членството ни в алианса.  Няма да му припомняме как защитаваше възродителите (онези, които изгониха близо половин милион наши съграждани по времето на Тато) и дори бе кандидат за депутат от националистическия Общонароден комитет за защита на националните интереси. Изобщо няма да се спираме и на интригите, които въртеше като стратег на тройната коалиция, нито пък на задкулисните договорки в енергетиката в ущърб на националните ни интереси, от които най-виден е гьолът на АЕЦ „Белене”. Но ще се опитаме да разберем дали наистина той не се изживява като поредния Барон Мюнхаузен в нашата политика. Защото едно е да седиш в официалната ложа и да гледаш волейболен мач оттам, съвсем друго е това да става вкъщи.

Истината е, че Първанов с характерната за него демагогия се опитва да излъже преди всичко своите, като им се предлага с видимо болезнена натрапчивост. Първо казва, че бил поел навремето партията в труден момент, след това, че е готов отново да стори това, като „участва в състезанието на идеи и на политики” (нищо не значещи думи всъщност). След това дори развива пустословието по следния начин, едва ли не чертаейки пътя на вътрешнопартийната битка и представяйки я уж като „лидерска надпревара, състезание, конкуренция между платформи, идеи и качества”. Дори си позволява надменно да каже, че в такова състезание би могъл да участва. След което напълно в неговия мафиотски стил на тайни договорки

предлага сценарий, в който водещите лидери в БСП се събират, правят един отбор, излъчват единна платформа и с този екип се явяват на конгреса, за да не бъдел той форум на разделението.

Всъщност това, което казва, е, я да се съберем някъде на ракийка и салатка (а защо не и на лов), да си поделим партийната баница и да приведем в действия стария девиз „ние пак сме тук и пак сме същите”. Ама това, че избирателите в пет поредни избори казват, че не искат червено управление, включително и съвсем ясно му показаха на него, че не искат и протежето му за президент, това няма значение. Защото има кой да изпере пешкира, Ловецът е невинен, никога не  е бил на лов за архар... Толкова е изтъркан този сценарий, че  

ефектът в лявото пространство ще е деморализиращ

Не случайно известният конституционалист и член на висшето партийно ръководство на БСП Георги Близнашки казва в прав текст, че евентуалното връщане на Първанов няма да доведе до „Нова ера” в БСП, защото той е един от създателите на сегашното партийно статукво, което задушава, по думите му, партията:

„Несъмнено неговото завръщане ще раздвижи духовете, но не съм аз човекът, който би издигнал неговата кандидатура. Той си има верни поддръжници, които ще го направят. Той не е визионер, а провалът на неговия проект АБВ е нагледно доказателство за ограничения хоризонт за неговото политическо мислене. Затова не мисля, че завръщането на Първанов обратно в БСП трябва да поражда някакви особени свръхочаквания сред поддръжниците на левицата. А освен всичко друго, смятам, че двамата със Станишев ще стигнат до взаимноизгоден за тях компромис, както неведнъж досега.”

Георги Близнашки е прав и за друго – човекът с харамийския псевдоним е нанесъл достатъчно вреди в качеството си на президент – като например раздаването на множество най-висши ордени за щяло и нещяло, с което е профанирал „системата на държавните отличия, а и постави под съмнение смисъла и значението на цялата ценностна йерархия в нашето общество” – че  заради тях той тепърва

ще научава много истини за себе си, които други няма да му спестят

Убедени сме, че той вече си дава сметка за това, което го очаква. Защото другото обяснение на припрените му действия го праща в орбитата на Барона, а хващането за косите едва ли ще му донесе добър полет, по-скоро ще го срещне със съдебната система. Първият сигнал за това е неумелият му опит да обясни липсата на втори указ, с който да възложи изпълнението на пълномощия на вицето си Ангел Марин по време на втория мандат, с това, че първият му указ бил безсрочен. Не случайно над 60 народни представители от различни парламентарни групи, включително и независими, внесоха вчера искане да бъде разследвано това, меко казано, безхаберие на бившия държавен глава.

“Скандалните разкрития за помилване на убийци, наркотрафиканти, изнасилвачи и други престъпници създаде предпоставка за пръв път в историята на новата демократична българска държава

парламентът да провери чрез анкетна комисия работата на президентската институция

твърдят вносителите му. Не случайно вчера и Върховният административен съд  обяви, че възнамерява да сезира Конституционния съд заради липсата на отделен указ, който да упълномощава Ангел Марин да помилва и да дава българско гражданство по време на втория му мандат. Ще припомним също, че искането на ВАС за наличието на указ бе отправено във връзка с отнемането от Марин на българското гражданство на Константин Циганов, който се смята за кръстник на руска престъпна групировка от близкото минало. Това никак не е случайно, защото името на бившия президент се свързва с атентатите на двама негови съветници, единият от които (Емил Кюлев) е бил спонсор на неговата кандидатпрезидентска кампания. Нееднократно името на Първанов е намесвано и във връзки с Октопода. Фактът, че той се опитва да прехвърли топката от болната на здравата глава, подсказва, че там тепърва ще има какво да научим. Нищо чудно „големият шлем”, с който нескопосно се хвалеше, да се окаже с окраските на мафията, която си имала държава.Всъщност през годините на президентстването си Първанов тайно съсипваше БСП, сега вече тръгва да го прави явно. Въпрос на време е всички да се убедят в това. На избирателите отдавна им е светнало, че с криминалния преход трябва веднъж завинаги да се приключи. Остава и в БСП да проумеят, че с машите на бившата Държавна сигурност няма как левицата да бъде истинска европейска партия. Имат, разбира се, право на избор. Повторението като фарс на събитията в техния партиен живот обаче ще е забавно и интригуващо не за кукловодите, а единствено за лекарите, грижещи се за душевното здраве.