Не само репортерите, но и управляващите останаха изненадани от лошия старт на тържествено прокламираното преместване на бежанците от хотелите на морето. То не бяха репортажи за прекрасните условия на базите, показване на влакови композиции, интервюта с управители, организатори и с благодарни, вече намиращи се там украинци, включително и съобщения колко милиона са заделени за това. И накрая, каква изненада - към двете бази в Паничище и Рибарица, от Варна, почти всички от записалите, се отказаха, та се наложи да се откачат вагони, а от Бургас на влака се качиха само 50 бежанци.
Всъщност, случилото се е провал, който показва, че устройването на бежанците не е само логистичен проблем и усвояване на европари. А и набелязаните за разселване украинци не искат да бъдат третирани само като курортисти, пребиваващи временно. Те много бързо разбраха, че около двете бази няма изградена инфраструктура – нито за работа, нито свързани с нея магазини, аптеки, болнични пунктове. И никакъв социален живот, освен помежду си. Не е сигурно, че и пенсионерите биха издържали в тях дълго време.
Изобщо няма да коментираме прочутото “българско гостоприемство”, нито разрастващата се кампания срещу “претенциозните” и “нежелаещи” да работят имигранти, нито кирките, забити по скъпите украински автомобили. Само ще отбележим, че в европейски страни като Германия, украинците, притежаващи автомобили за над 6000 евро, не получават нито подслон, нито помощи. Но за останалите системата за житейско устройване работи безотказно, като първо се започва с интегрирането на децата в детски градини и училища.
Фактът, че вече повече украинци напускат страната ни, отколко влизат, показва, че те не искат да играят на “котка и мишка” с нашите институции. Петнадесет лева са спане и храна на ден си е подигравка. Не може лекарка гинеколог досега да не бъде устроена в някоя от многобройните болници, в които липсва персонал, а да бъде пращана да бере рози. Само защото дипломата и все още не е приравнена. Трябваше досега да бъде променено законодателството ни, така че да може да се сключват договори с имащите необходими за страната ни професии, че ще останат да работят минимум пет години, след официалното приравняване на дипломите им.
Но да не навлизаме във всички подробности, сякаш не сме се срещали с чиновническо бездушие и липса на адекватни действия. Нека не се заблуждаваме, ясно е че ставаме свидетели на поредната политическа дъвка, зад която се крият воюващи за трапезата на властта добре облажили се през годините. Ужасно е, разбира се, украинците да предпочетат да се върнат по родните места, подлагайки на риск живота си. Но също така е сигурно, че тези, които се вълнуват от тази трагедия у нас са малцинство. Народът добре го е казал: на чужд гръб сто тояги са малко. Въпросът е кога ние ще се събудим, че да избираме управленци, които да се равняват и имат духа на първопроходците, запазили и обединили българската нация в много по-тежки времена.
