Общо показвания

неделя, 1 май 2022 г.

ПОЛИТИЧЕСКО РАЗДВИЖВАНЕ ИЛИ ПОДМЯНА НА “ПРОМЯНАТА”

Да се очаква “Възход” след “Възраждане”-то едва ли ще е нещо повече от опит за подмяна на “Продължаваме промяната” от тези, които им бабуваха. Но останаха разочаровани и дори излъгани от тях. Още като напуснаха служебното правителство стана ясно, че между лидерите на новата формация и президента всичко е “пито–платено”, и “благодарностите” бяха димна завеса, която днес окончателно е вдигната. “Бабуването” е било само флирт, политическите им цели се оказаха несъвместими. 

Ще може ли бившият служебен премиер да поправи тази грешка, подпомогнат от социалната партия на бившата омбудсманка на София или гласовете за тях в евентуалните бъдещи избори ще се разпилеят в битката с “Възраждане” и други парламентарни партии? Или новите политически заявки са нещо като приказката за “рибата в морето а те слагат тигана”?... 

Нито битката с коронавируса е приключила, нито на войната в Украйна се вижда краят. А и всекидневните социални трусове от икономическите беди са такива, че електоратът е подозрителен не само към търсещите реванш, но и към новите “спасители”. Не за друго, а защото те, както и повечето предишни месии разчитат предимно на недоволството им, а възванията към тях са откровено популистки.

Комична е активността на опозицията в лицето на бившите управляващи. Те така се втурнаха да разкриват “схемите” за кражба на сегашните властимащи, че заприличаха на крадецът, който вика “дръжте крадеца”. Нали точно заради подобни обвинения, паднаха от власт, започна “изчегъртването” им още от служебните правителства, а бившите премиер, финансов министър и пиарката им престояха в ареста близо 24 часа. 

Несъмнено това беше голяма глупост, която пресече възможностите за диалог в парламента. И дори насочи ГЕРБ към сближаване на позиции с президента. И това би било възможно, ако държавният глава можеше да загърби враждата. Но той, за разлика от лидера на ГЕРБ, това не го умее. Което означава, че бившите управляващи не могат да очакват нищо добро от него, дори да е в полза на държавата.

Проблемът на държавния глава не е само в необичайната и предизвикваща съмнения позиция на миротворец, а във възможността тя да бъде опровергана. И то не от кой да е а от лидерката на БСП, партията, която му помогна да стане президент. Тя вече заяви, че договори за износ на оръжие в огромни количества са подписвани по време на назначените от него служебни кабинети. А разследващ сайт започна да разкрива, че оръжие, чрез посредничество е отивало и за страната агресор...

Има и още нещо, което политиците ни не искат да разберат – с опорки като “джипки” и “просто Киро”, не може да се върви напред. И сегашните манипулатори, които се изживяват като наследници на онзи “генералски кръг”, който е дърпал конците навремето, нищо няма да спечелят – новите избиратели не разбират тези опорки, а партийните редици, където те се приемат с възторг, оредяват. Още по-малко вярват те на “социологични” проучвания, които се правят от едни и същи хора от зората на демокрацията. Опитите чрез техните сондажи на общественото мнение и с помощта на сгромолясващата се пред очите ни “братска любов” между “славянските народи”, както и други робуващи на миналото националистически хватки, да се слага прът на цивилизационния избор към Европейския съюз и НАТО, направен от страната ни, няма как да минат. Най вече, защото най-гръмките пацифисти може да се окажат обикновенни сребролюбци, за които човешките животи нямат стойност.