Почти не минава ден без да не станем свидетели на поредното недомислие, извършено в съучастие с народни избраници. Слагането на предпазни решетки на входовете на свещената сграда, последвано от бързата реакция на министерството на културата те да бъдат премахнати, не ни удовлетворява. Защото е драстично посегателство към демокрацията. То трябва да се приеме като знак и към държавните институции да не допускат да се стига до ексцесии, поругаващи парламента и заплашващи сигурността на работещите в него. Не решетки, а са необходими бързи и решителни действия не само към тези, които си мислят, че може безнаказано да влязат и раздават своя “справедливост”, но и към техните подстрекатели.
Ще припомня как по време на едно съдебно заседание, депутат, в качеството си на адвокат поиска от съдийката да впишат негови аргументи в протокола, след като тя бе приключила заседанието. Опита се заплашително да и внуши, че тя трябва да се съобрази с ранга му. Съдийката го изслуша невъзмутимо, след което с равен глас заяви на всички присъстващи, че ще извика постовия полицай, ще му нареди да сложи белезници на избраника на народа. С тях ще го изведе от залата, на изхода ще му ги свали и ще го прати по живо по здраво. “В тази сграда аз решавам!”, заключи тя, гледайки го право в очите. Удивителна беше бързината, с която този депутат се изниза от залата.
Няма да коментираме, че “решетките” се превърнаха в политическа дъвка, при това от хора, които нееднократно са потъпквали парламентаризма, че дори решиха да пишат нова история, неуместно превръщайки бившия партиен дом в пленарна зала. Няма да коментираме и многочасовия дебат за свалянето на заместник председател от поста му. Това вече се е случвало и при сегашното съотношение на силите е загуба на парламентарно време. За опозицията е “мнима” печалба, а за управляващите не е “промяната” , която очакват да се случи. Но в крайна сметка е на наш гръб, защото избраниците са там, не за лични свади, а да се трудят за нашето и на страната ни благополучие.
Очевидно е, че политиците продължават да робуват на партийни сметки, а в институциите “техни” протежета, действат не според възможностите на закона, а в тяхна угода. Разочароваща е смяната на “ваши” с “наши”. И най-вече “хладнокръвното” повтаряне на историята като фарс. Изводът не е лицеприятен, защото “решетките” всъщност са поредното дърпане на дявола за опашката. Което най-вероятно ще ни доведе до нови беди. Затова те са символ не на бъдеще, а на минало, от което уж искаме да се отървем.
