Хакването на “Български пощи”, невъобразимият хаос, който настана и покъртителните гледки на пенсионери, висящи с часове пред клоновете, а вътре прехвърляни от гише на гише, е достатъчен аргумент, за да направи излишни споровете около машинния изборен вот. Той беше силово натрапен и рекламиран популистки като борба с купения вот. Но, според разумни политици, съобразяващи се с мотивите на водещи страни в Европа да се откажат от него, машините сами по себе си, както и несигурните гаранции по придвижване и охрана, дават достатъчно основание страната ни също да се откаже от него. Хакерската атака показа, че външното въздействие е напълно възможно, а възстановяването на щетите почти невъзможно. Не е известно още колко време служителите на нашите пощи ще преписват старите тефтери с данните, за да може те да бъдат качени отново на електронни носители.
Добрата новина е, че още преди да се случи този инцидент, една от управляващите партии в коалицията, съобщи, че са внесли проект за изменение на Изборния кодекс, с който се връща гласуването с хартиени бюлетини. Всъщност, всеки избирател сам ще решава дали ще гласува с хартиена бюлетина или на машина.
Този път се очертава да има и мнозинство в подкрепата за приемането на проекта, тъй като от ГЕРБ и ДПС са “за”, а с гласовете на “Възраждане”, които имат такива нагласи, мнозинството ще е стабилно.
Връщането на бюлетините се очаква да предизвика по-скоро поредните вътрешни брожения в коалицията. Но се надяваме техният министър на електронното управление, който в момента има достатъчно главоболия с осигуряването на стабилността на институциите от ставащите все по-агресивни хакери, да убеди колегите си в необходимостта да не се рискува само с машинния вот. Нека припомним, че този вот беше задължителен в секции над 300 души на предишните два избора за парламент. Но машините не помогнаха на избирателната активност, която вече е най-ниската. Над половин милион избиратели са се отказали да гласуват заради машините.
От машинното гласуване има и малки ползи – при него няма недействителни гласове, както и е факт че се улеснява работата на комисиите. Обаче и до този момент ЦИК не е публикувал резултата от преброяването на разписките на два избора. Това само засилва недоверието - от възможността да се фалшифицират изборите. В страни, в които този вот е категорично отменен, са демонстрирани възможности за прихващане на вота чрез сензори, директно от екраните на машините, както и за вмешателство в самия вот. А зачестилите хакерски атаки не само у нас, но и в други европейски страни, само са удобния повод, да се гарантира хартиения вот. Това не означава, че изцяло трябва да се махнат машините, но там където избирателите решат да гласуват с машина, то всеки един от тях трябва да е сигурен, че машинатата не е променила вота му, а тези, които го отчитат, също да бъдат сигурни, че при придвижване на данните по технологичен път, те няма да бъдат променени. Затова вносителите на проекта предлагат крайният резултат от машинния и хартиения вот да бъдат сумирани и вписвани в избирателния протокол и да имат еднакъв правен ефект. Практически към секционния протокол ще се добавя този от машинното гласуване.
Изводът е, че след като има внесен проект, а и има инцидент с много вредни за функционирането на държавата ни последствия, моментът е подходящ да се върне отново хартиения вот. Това, разбира се, не трябва да се приема като знак, че изборите наближават, но във всеки случай е далеч по-добре, промяната на кодекса да стане в по-спокойно време, а не да се прави в последния момент, когато и изборните страсти ще са нажежени.
