СЪВСЕМ НИ ВЗЕХА ЗА БАЛЪЦИ!

То не бяха замеряния с думи, клетвени обещания за червените линии, а след като гласуваха по повод помощта за Украйна “едно голямо нищо”, както го оцениха от опозицията, но иначе плеснаха с ръце и се прегърнаха, пак не мирясаха. Тутакси ни сюрпризираха с червен флаг! (Защото, нали, с онези линии ги взеха за мезе, вече не вървят). И то го вдигна не друг, а лидерът, който след като се провали в едно правителство на ГЕРБ, отдавна не трябваше да е лидер. Но се върна пак във властта с римейка “съдебни реформи”. Оказа се обаче, че не е свикал нито едно заседание на комисията, която трябва да подготви конституционните промени за реформирането. И когато лъсна бездействието му, развя червения флаг, по стара родова традиция. Че и се загрижи какво ще се случи, ако страната ни бъде тласната към избори “не като политик, а като гражданин, който се бои за своя начин на живот, за семейството си и за бъдещето на децата си”. Но...как да му повярваме, като кой знае защо, пак не бърза да приключи този цирк, а ще има още две предупреждения с червения флаг. Не може да ни заблуди – знаем защо: за да имат достатъчно време пак да си подредят пъзела и продължат да са на трапезата.

Истината е, че изпитват див страх от изборите – доверието и към четирите партии от коалицията е плачевно. Някои от тях е възможно да не влязат в парламента. И точно нежеланието да се изправят лице в лице с “народното недоволство” е новата интрига.

А колко добре започнаха. За първи път управляващата в момента партия успя да преметне манипулаторите от прехода и техните наследници, като се еманципира от тях и дори врътна кранчето на облагите им, които получаваха чрез служебните правителства. И сега насреща им не парламентарната опозиция им е проблемът, а стартиралите нови формирования, които тръгват към властта, подпомогнати от мощната канонада на хорските страхове, допълнени с националистически изцепки и ожесточени схватки на финала на отиващата си дружба “от векове за векове”.

Разбира се, само с популистки обещания, търсене на реванш от изгонени партийни отцепници, както и от носталгия по някогашния “Варшавски договор” и “България на три морета”, няма как да се стигне до избори. Поради простата причина, че като във Вазовите “Чичовци”, заверата бързо ще приключи още преди появата на заптието. Избирателите могат да се лъжат, но след членството ни в НАТО и ЕС, новите мераклии за власт знаят, че без привидна лоялност, нямат шанс да получат дял от брюкселските милиарди. И че могат да се прикриват под демагогски лозунги за национална идентичност, но в действителност да подписват договори за пращане на оръжие на правилните места, както разкри под сурдинка за бивш служебен премиер, сегашната министърка на икономиката.

Отсега е ясно, че ни се готви старата песен на нов глас и че статуквото срещу което уж се бореха по площадите, се може да се върне с нова, но всъщност стара премяна. И с онзи рефрен “ние пак сме тук и пак сме същите”. Проблемът им е, че като дърпат дявола за опашката, не знаят какво той ще им погоди. Вижда се, че нито ковидът приключва така както на някои им се иска, нито войната в Украйна се развива по предварителните сценарии. Дяволът вкара и едните и другите в капан. А и балъците са на приключване. Кандидатите да ни управляват, дори и да не им е присърце, ще трябва да спрат да шикалкавят. И да се съобразяват с правилата на цивилизования свят. И най-вече с посоката, в която се развива.