Веднъж стомна за вода, два пъти, на третия се счупи, е казал народът.
Първият провал на заседание на новото народно събрание съвпадна с връчването и връщането на мандата на втората по значимост политическа сила. И едното и другото събитие, в каквито и словесни обвивки да бъдат обяснени, показват само едно - избраниците на народа не са се поучили от горчивия опит на техните предшественици и са дошли не да работят за ползу роду. Партиите на “протеста” си въобразиха, че могат да наложат площадната демокрация и в пленарната зала, а тези на “статуквото” им показаха, че не може да се действа силово само с 92 -ма депутати.
Така че поради очевидния инатлък се вижда краят на първата “стомна за вода”. Май ще се наложи да се ходи отново на избори – през лятото и въпреки нежеланието на 62% от българите, както сочат последните проучвания. Трябва ли да се мине през няколко избори, да се “счупи стомната”, за да разберат тези, за които даваме гласа си, че парламентът е място за диалог, а не за байганьовщина. И е място , в което се коват закони, избира се и се контролира правителството.
Истината е, че държавата не може да се остави на автопилот или да се управлява от служебно правителство, чиито правомощия са ограничени, за разлика от други държави, където също има чести избори. След светкавичното приемане и връщане на мандата се забеляза и друго – носителите на новата вълна не са защитени от улични издевателства. Вижда се, че народната любов може да бъде много кратка. Ако не от друго, от това трябва да се поучат всички, които искат да ни управляват.
