Нека не е само носталгия намерението на мнозинството за връщане в старата сграда на Народното събрание. С емблематичния надпис на фасадата. Или повод за реваншизъм. Не е нужно да припомняме, че предишните депутати завършиха с катастрофален рейтинг, а някои от тях бяха превърнати мярка за простотия.
Пандемията и засегнатият бизнес са тези, които трябва да обединят новите избраници, за да изберат управляващи, които могат да ни изведат от кризата – работещо на светло правителство, строго контролирано от тях. А законодателството да е на ползу роду, а не да обслужва олигархични интереси.
Залогът е толкова голям, че няма място за махленски игри, а още по-малко от нови избори. Вотът на суверена е такъв, че еднолично управление е невъзможно. Всички би следвало да се съобразяват с това. И преди всичко да търсят това, което ги обединява, а не - което ги разделя.
Изборите показаха, че хората искат промяна. Тези, които я олицетворяват, трябва да оправдаят доверието. А двете водещи доскоро партии имат нужда да се реформират и поемат по път, диктуван им от обществените нагласи. Ако новите политици прегърнат разумния и прагматичен подход на диалог и стремеж към общи усилия и успешно приключване на битката с пандемията, промяната ще настъпи бързо.
Претендиращите, че са носители на промяната имат своя шанс. Те, обаче не трябва да забравят, че в тридесетгодишната ни нова история не веднъж са се появявали многообещаващи “спасители”. И бързо са губели дадения им кредит на доверие. Във информационния век това може да стане много бързо. А точно в несигурно време, никой няма интерес това да се случи.
