Вижда се, че управляващите пандемичната криза у нас не са категорични за връщането на децата в училище. Намерението им това да стане поетапно след 12 април показва несигурност. А изявленията, че разликата в нагласите между родителите “за” и “против” е само няколко процента, не е нищо друго, освен да успокояват и едните, и другите. Защото в Мрежата, а и на телевизионния екран между тях се води “война”.
Със сигурност, ако се съди по ожесточеността на споровете между тези, които смятат, че ако обучението продължи в домашни условия, децата им ще се “побъркат” и родителите, които не искат децата им нито да разнасят вируса, нито да се разболеят, ще приключат с края на пандемията. Факт е обаче, че данните в момента са тревожни. За последния месец броят заразени деца се е увеличил от 8745 на 11 940 като това представлява увеличение от 36,54% при липса на активно тестване в училищата. Няма да коментираме, че и при медиците, които трябва да лекуват, излезлите извън строя се увеличават, независимо, че много от тях вече са ваксинирани.
Така че емоциите нека намират своя отдушник, но тези, които решават да не се опитват по пилатовски да шикалкавят. И да не съобщават като добра новина, че май сме в плато и все още не сме стигнали 20000 новозаразени, както е в други страни. Такъв хумор е неуместен. Затова нека предизборно не се подклаждат излишни вълнения и измамно чувство за правота в спорещите родители. Изборите ще минат, но проблемите ще продължат да чакат решение от управляващите, които и да са те. Времето, когато коронавирусът се смяташе за грипче приключва. Той настига по смъртност раковоболните. Нека и ние не си мислим, че на нашите деца това не може да се случи. И проявим не само разбиране, но и отговорност.
