След повечето избори всички се изкарват победители, след сегашните, единствено бившите управляващи, с половин уста говорят за победа, но са наясно, че да съставят правителство сами е невъзможна задача. Останалите партии, които искат ново управление, взаимно изключват да го направят съвместно. И смело тръбят да се готвят нови избори още през лятото.
Рано е да се твърди, че това ще се случи. Не заради стотина милиона на данъкоплатците, които ще трябва да се хвърлят за организирането им. И не заради реваншизмът, който може да се очаква от едно служебно правителство. Нито дори заради възможните бурни политически схватки, които може да надминат есенните площадни простотии от миналата година. Истината е, че усилията на света са в друга посока. И политическите боричкания у нас, ще ни отклонят от общия път.
Може на някои и да не им се ще, други да продължават да твърдят, че пандемията е измислена за манипулиране на обществото. Но тя е глобален факт и множеството структурни предизвикателства, изострени от нея, ни хвърлят в неизбежна мрежа от взаимност. В която може да се постави основата на ново устойчиво развитие.
Това обаче може да стане единствено в условията на прозрачни, отчетни и приобщаващи политически процеси, които би следвало да са първа грижа на новоизбраните народни представители. Всеки един от тях трябва да осъзнае, че не “изборите до дупка”, а битката с пандемията и изходът от нея ще са решаващи за новото политическо начало у нас.
И тъй като тази битка е глобална, това също трябва да имат предвид родните политици. Да не се хвърлят в поредните безсмислени доморасли боричкания. А да последват лидерите в тази битка и инвестират в общите усилия. Това е, което се очаква от новите избраници на народа.
