Очевидно слободията е по-силна от здравия разум.
Смъртта на две лекарки, на фона стотина заразени и болни медици, би следвало да ни стресне. Нищо подобно, обаче не се случва за някои. Освен мъката и емпатията на близки, колеги и пряко ангажирани с битката, загубата се затъмнява ог нездравословното желание да бъде възстановен личния им комфорт. Но фриволното връщане към старите привички в среда, превзета от невидим враг, ще е най-лошото, което може да се случи.
Нека кажем направо – двете лекарки бяха убити при изпълнения на служебния си дълг. Едната в “Спешната помощ”, другата в “Инфекциозната клиника”, докато са спасявали човешки животи. Това трябва да разберат всички, които скочиха срещу хората, които всъщност единствено искат да им помогнат да оцелеят.
От самото начало е ясно, че лекарите не могат да бъдат жертвен агнец. Имаше достатъчно време това да се разбере. И да не се дърпа дяволът за опашката с отдавна прозрачните лъжливи мантри за настъпваща авторитарност. Знае се кой стои зад тях. Отчетливо се вижда кой помага безкористно и кой иска да ни върне криминалното минало, за да се спаси от справедливо наказание.
Ние въобще не се учудваме, че имат и нова мантра - “естествения подбор”. Какво пък толкова, нали веднъж вече се е случило през 16 век... Но смъртта на двете лекарки е предупредителен знак за всички. Светът не само няма да се върне назад, но няма да е същия. Той не може да продължи с тези, които ценят единствено собственото си благополучие и животът на другите няма значение.
Парадоксално, но пандемията се появи, за да обедини онези, които искат да се избавят от предишното статукво. И те не са малко. На другите, които си мислят, че са недосегаеми, пак ще кажем: лекарите не са за убиване и няма да го допуснем.
