Вирусът обаче се появява отново там, където се смята, че е изчезнал – дори в китайския град Ухан, откъдето тръгна. Не, не я знаем истината, за да си позволяваме да свалим маските и отново да се тъпчем обществения транспорт или на стадионите, както го правехме преди. Всеки ден, лекари и доброволци от първата линия, се опитват да ни убедят, че водят изтощителна битка. И не само я водят, но и стават нейни жертви. Вижда се също, че експертите, пряко ангажирани с кризата, се изнервят от връщащия се разгул на нравите и започват да заплашват със затягане на мерките.
Не, това не е необходимо да се прави. Защото мнозинството от сънародниците ни видимо са променили начина си на поведение. И това не остава незабелязано. Дори се стига до саморазправи с младежи, които демонстративно се движат без маски в големите магазини. Вижда се, че в спазването на реда е разковничето за бъдещите действия. Не заплахи, не рестрикции и затваряне на пазари и магазини, а отстраняването и налагането на солени глоби на всички, които заплашват с поведението си живота на останалите.
Промяната настъпва и тя е правилният отговор срещу дяволското поведение на вируса. А успехите в търсенето на път за лечение, дори намирането на ваксина, ще бъдат само нещо като моментен отдих, преди появата на следващото препятствие. Въпросът не е само в нашата имунната недостатъчност, но и в тази на икономическия и политическия ред. Реорганизирането и инвестициите в здравеопазване и образование са само началото на обновлението. И това ще е най-важният урок от тази внезапна и отрезвяваща пандемия.
