Разбирателството, че трябва да се спре чуждото финансиране на вероизповеданията у нас, не е тема, която търпи политизиране.
Не може да има спекулации с националната сигурност. Що се отнася до партийната намеса и контролът върху религиозните имоти, това е стара дъвка - още от зората на демокрацията. Известно е, как някои религиозни служители се превръщаха във финансови магнати и използваха влиянието върху паството, за да търсят политически индулгенции. Проблемът обаче дойде, когато те станаха лесна плячка на чужди интереси, заради нарастващата им страст към сребърниците. Сега, когато въпросът е пред решаване в парламента, няма нужда да се “търси под вола теле”, както е казал народа. И договореното държавно финансирането да се узакони. Политическите партии не са тези, които трябва да “операт пешкира”, заради нечия некадърност.
Това, разбира се, не е всичко. Не е приемливо главният мюфтия да се прави, че не разбира от финанси, нито пък да напомня за етническата карта. Религиозните служители трябва да се грижат не само за духовния живот, но и за бизнесразвитието на тяхната собственост. А държавата да не чака да се трупат дългове, а да си ги изисква своевременно. Ако отделните вероизповедания не могат да намерят добри финансисти, тогава държавата да им ги осигури.
Никой не трябва да си мисли, че е богопомазан и само трябва да получава, без да дава нищо. Вижда се, че данъкоплатците вече не са съгласни да плащат за натворените от некадърни стопани бакии.
