С викане на на Неволята
няма да се оправим, както е казал народът.
Това очевидният извод, който управляващите
би следвало да си направят след двудневната
визита у нас на руския премиер Дмитрий
Медведев. Нека припомним, че не се
осъществиха обещаните от Брюксел
алтернативни трасета за газ от Северно
море и Адриатика, заради спирането на
Южен поток. Обяснимо е и защо няма
сигурност за бъдещите руски доставки,
без те да получат благословията на
Европа. Затова пътят е в ускореното
строителство на интерконекторите към
Турция и Гърция, както и на тръбата за
втечнен газ към Александруполис. Т.е. да сме готови за достъп до други източници на газ, които никак не са малко. Когато
това се осъществи, управляващите, които
и да са те, ще могат по-реалистично да
чертаят енергийните перспективи.
Това,
което се случва сега е загряване на
олиото в тигана, преди да сме уловили
рибата.
Но няма място и за евтин популизъм.
Нито мястото ни в Евросъюза и НАТО, нито
някогашната българо-съветска дружба
може повече да са политически дъвки.
Защитата на националния интерес минава
през доброто подреждане на собствения
двор. Даром няма да получим нищо. Видя
се при кризата, когато Русия врътна
кранчето на тръбата през Украйна. Тогава
се наложи да купуваме газ от Гърция, но
на три пъти по-висока цена. Предотвратяването
на повторна такава възможност с
посещението на руския премиер бе добре
дошло. Не на последно място публично се
свериха жизнено важни за страната ни
бизнес отношения.
Така че нека този път
сами да се хванем за брадвата и теслата
и да си поправим каручката, както правилно
е отбелязано в приказката
