Този път скелетът се
прибра в гардероба подобаващо бързо.
Пораздвижи за няколко часа форумите за
радост на малцината останали сини каски.
И потъна в забвението, което всъщност
е най-доброто, което би могло да му се
случи, след всичко направено от него.
Бившият премиер и лидер
на СДС Иван Костов може и да не се е
изненадал от мълчанието, с което бе
посрещната изявата, той отдавна смята,
че е в позиция, когато другите трябва
да го догонват. И от тази висота размахва
пръст. Нищо ново обаче не ни казва.
Номерът му винаги е един и същ – охулване
и къса памет. И да се самопредложи, тъй
като по думите му в политиката било
пълно със страхливи хора и “мъртви
души”. Накрая, за да покаже, че той е
единственият положителен герой на
прехода, се обиди, че го приравняват с
Доган и Първанов. Само той изграждал,
другите двама разграждали...
Трябва ли да припомняме
как по време на онези протести преди 20
години се скри в продължение на часове
и не смееше да си покаже носа преди да
разбере накъде духа вятърът!? Или как
вече като премиер се ослушваше и трябваше
парламентът да му нареди да откаже
коридор на руските самолети към бивша
Югославия...
Не, паметта на хората
не е къса. Той не е сред тези, които са
градили. Известно е, че неговото управление
имаше дясно конституционно мнозинство
в парламента. Но той не направи нищо за
благото на народа, като например да бъде
изградена силна редна класа, на която
да се опре десницата. Напротив, с
приватизацията ограби и изхвърли на
улицата хиляди българи. В същото време
обогати бъдещи олигарси, клиенти днес
на прокуратурата.
Всъщност, най-точна
оценка за Костовите поражения дадоха
избирателите, които го свалиха от
премиерския пост с гръм и трясък.
А какво да кажем за
неверието, посято от него в десните
избиратели!? То се вижда и днес – неговите
протежета продължават да противопоставят
едни българи на други. И да се роят.
Затова не трябва да се
учудваме на слабия интерес към Костов.
Добре би било този гардероб повече да
не бъде отварян. Безсмислено е.
