Личи си че наближават избори. Само седмица, след като две сирачета от Афганистан под натиска на жителите на Широка Лъка бяха преместени в Пловдив, сега местните в Елин Пелин се опълчиха срещу семейство бежанци от Сирия. Нищо ново под слънцето. Прочутото българско гостоприемство отдавна е мит. Страната, дала убежище на хиляди арменци, евреи и прогонени от други държави българи, сякаш се промени след онази Голяма екскурзия в края на 80-те години на миналия век, когато половин милион наши сънародници бяха насилствено изселени извън пределите на страната. Оттогава ловки популисти насаждат враждебността по етнически признак. А днес се спекулира с предразсъдъците и страховете че чуждоземците идват да режат глави.
Резултатът е следния:„Тук турчин не е вирял и сириец няма да има" , „Нямате място тук, тук джамия няма”,“Ще ви покръстим и тогава ще стоите тук”. А кметът приглася:“Утре, вдругиден ще станат повече от нас. Това е недопустимо и ние, шопите, категорично няма да го допуснем”.
Всъщност става дума за липса на човечност и дискриминация. Нарочените за изгонване не са икономически мигранти, а законно пребиваващи, преминали са проверки и са получили статут на бежанци. Но очевидно за местните, включително и за кметовете, думата мултикултурализъм, освен че е непонятна, е чужда и натрапена отвън.
Проблемът обаче не е в болните фантазии.
Само преди десетина години в Елин Пелин се държаха по друг начин. Приеха с широко отворени обятия група чужденци, с набързо издадени български паспорти, водени от “Кръстника” на групировката “Уралмаш” Константин Циганов и тогаващния кмет им разреши да купят 220 декара за половин милион лева. Не след дълго обаче, кметът бе разстрелян със 7 куршума, а руснаците бяха експулсирани като опасни за националната сигурност.
Бихме могли да предположим, че местните са си взели поука. Но защо никой от тях не обели дума затова?...
Отговорът е много прост. И тогава и днес институциите не реагираха подобаващо. Диригентите на прехода си имат свои планове, които пешките по места трябва да изпълняват. Затова и сега няма реакция, а само общи приказки срещу организираното етническо противопоставяне. Подвиването на опашката и преместването на мигрантите от едно на друго място не е измиване на ръцете.
Само че затварянето на очите, винаги има тежки последствия. Преди десетина години са звънтели сребърници, някой е взел, не си е свършил работата, резултатът е известен. Днес самоуправството е предизборното нахъсено, плячката е лесна за отстрелване, но само на пръв поглед. В крайна сметка цената няма да я платят политиците, а развяващите флага на псевдобългарщината.
Затова тези, които се опитват да прекрачат закона, трябва да бъдат вкарани в правия път своевременно. Има граници на човечност, които не бива да бъдат прекрачвани.
