Когато двама бивши
министри - Христо Иванов и Трайчо Трайков
(на правосъдието и на енергетиката)
обявяват кражби за милиарди и настояват
за разследвания, първото което си мисли
избирателят е защо, докато бяха на върха
на държавата, си затваряха очите. Техният
дежурен отговор е: искахме, но ни попречиха
и ни уволниха.
Фактите обаче са други.
Едният само е приказвал за съдебна
реформа, но нищо на практика не е направил,
освен че е писал доноси до Брюксел. А
другият охотно се е трудил, за да забатачи
енергетиката. Не е случайно, че Иванов
продължава с фразеологията за реформи,
а Трайков е клиент на прокуратурата.
И това не е всичко. Над
двамата надничат техните кукловоди-олигарси.
Те усвоиха и продължават да усвояват
милиардите, които двамата им осигуриха.
Всъщност, исканото от Иванов разследване
на синдици на фалиралата КТБ е отклоняване
на вниманието от истинските присвоители,
а пушилката на Трайков срещу енергийната
програма на БСП е опит за прикриване на
потъналите милиони в АЕЦ “Белене” при
министерстването на Трайков.
За двамата в библията
е написано, че първо трябва да извадят
гредата от собственото си око, преди да
потърсят сламката в това на другите. Но
те, освен че са маши на криминалния
преход, са добри възпитаници на Иван
Костов, който се оказа “добър” вложител
с “преференциална” лихва в КТБ, а като
премиер продаде енергетиката ни за
жълти стотинки и ни натресе “Американските
централи”. Затова, също като него, Иванов
и Трайков са оперирани от морал. Заместили
са го с лицемерни маски. И дават мило за
драго, отново да се наместят на яслата.
На гърба на избирателите, които с този
евтин популизъм искат пак да излъжат.
Но номерът им едва ли ще мине.
