Безсмислен президентски шум

С хаотична стрелба на популистки лесно смилаеми тези президентът Росен Плевнелиев се опитва да смекчи през последните дни трупащия се справедлив гняв срещу него. Вчера той проведе първата от три дискусии на тема пазарна икономика, медийна свобода и система на правораздаване. Малко преди това в пространно интервю за немското списание “Фокус” описа в черни краски страната ни заради лошо развилата се демокрация и предупреждава нашите власти да внимават да не изпаднем в дългосрочна нестабилност. Със самочувствието на откривател на топлата вода дори посочва кой може да оправи положението и кой пречи: „Гражданите, а не политиците ускоряват демократичното обновление. Това може да се разглежда положително ­ появява се истинско гражданско общество, но една малка група олигарси все още са много силни”, обяснява обитателят на “Дондуков” 2. От думите му разбираме също, че положението у нас е напрегнато след месеци на протести. При откриването на учебната година в град Чирпан той първо обявява без капчица съмнение, че страната ни е в политическа криза, след това ни изненадва приятно с неустоимо предложение: „За да излезем от нея (кризата), се нуждаем от диалог между институциите и изграждане на механизми на доверие между основните политически сили”.

Трудно може вече да ни отчае подобна

лековата бъбривост и диагнозата

поставена на държавния глава от един психиатър (бивш десен депутат) след първите гафове в началото на мандата му, вече не е актуална. Това, което би могло да ни събуди от елейното пропускане на тези глупотевини покрай ушите ни, е господин Плевнелиев да дойде в Народното събрание и да убеди своите приятели от ГЕРБ, че смисълът на работата им не е само във фиктивното присъствие, в ненужното бламиране на заседания на комисии и в намерението им да загубят излишно законодателно време с безсмислени дискусии по време на предстоящия вот на недоверие към кабинета, а точно в диалога и изграждането на механизми на доверие между основните политически сили. Но той едва ли ще го направи, защото това означава

да скочи срещу своите патрони, фалирали олигарси

Няма да коментираме начина, по който той схваща гражданското общество, както и диалога с него. Копирането на чужди схеми би могло да даде известен резултат, но само ако бъде подплатено с конкретни практически действия.

Държавният ни глава лесно хвърля думи, но

никога не е там, където би трябвало

да се чуят те.

Вчера той говори за енергийна ефективност, за избран от парламента ДКВР. Веднага ще попитаме защо не се появи сред семействата и колегите на пострадалите миньори, когато стана инцидентът в рудник “Ораново”, защо набързо се скри от протестиращите, когато се опита да влезе в диалог с тях, отсъстваше и от Народното събрание, когато върна актуализацията на бюджета. Само по тези три случая можем да направим редица предположения. При първия – че неговите кукловоди нямат интерес към този вид енергия. При следващия ­ че народната любов е най-доброто нещо, (особено за президент, получил повече от милион гласове на изборите), но когато в действителност нея я няма, по-добре е да е далеч и ухажването да е ефирно. Що се отнася до суматохата около онзи милиард лева, това си беше наливане на бензин в огъня в разгара на демонстрациите срещу кабинета. Няма да се спираме на брътвежите му около ситуацията в Сирия.

Но как тогава да очакваме каквато и да било отговаряща на ранга му стъпка, която да помогне за единението и излизането от кризата. Затова не е възможно президентът ни да очаква смяна на негативното отношение към него. Напротив, точно заради тази приета от него роля на кукла на конци законодателната власт ще продължи да отрязва досегашни негови правомощия.

Друго доказателство за необходимостта от озаптяването на държавния глава е почти неприкритото му желание да има перманентна политическа криза и серия от негови служебни правителства. Не случайно той при всеки медиен случай и предимно пред чужди издания обсъжда тази вероятност. Плевнелиев може да си мисли, че така се харесва на някого

отвън, но уронването на престижа на държавата и то от него

е сериозна заплаха за националната сигурност

Направо ни е чудно с какво лице той се яви на вчерашната дискусия с български граждани за пазарната ни икономика, след като откровено отблъсква чуждите инвеститори, казвайки им почти в прав текст, че е опасно да идват в страната ни.

И това не може да бъде подминато. Няма да цитираме други държавници как са защитавали страната в такива моменти. Но сме сигурни, че тези изяви на Плевнелиев ще получат нужния отпор. Включително и от тези, които му подариха президентския стол. Това може и да е лоша новина за него, но ще е добра за президентската институция, чийто престиж много олекна.

Друг е въпросът, ако президентът вече се чувства емигрант в собствената си родина.

Ако това е така, има конституционни възможности той да напусне поста. Само че едва ли ще го направи. Някак си подобно умиване на срама не му отива. Но повече не може да се гледа на действията му като на комедиен спектакъл или като на сериал за домакини, който да бъде забравен след края му. Защото въпросът за цената на това недоразумение е неизбежен.

Така че

залутаността на Плевнелиев може да не ни отчайва вече

но не може да не се приветства всяка инициатива, която спира и прави ненужна намесата на държавния глава в политическия и обществения живот. В тази връзка особено е необходима активността на парламента.

Той е мястото, където бързо би следвало да се вземат позиции както по актуални въпроси (като отношение във вътрешен план към ситуацията у нас и във външен – към мракобесията в Сирия), така и по конкретни президентски действия, които в никакъв случай не бива да бъдат подминавани. Преди всичко трябва да му се напомня, че е президент на всички българи. Разбира се, ако той самият осъзнае, че може да се включи не само с фрази, а с реални действия, каквито са очакват от него по конституция, то това би била добра, макар и закъсняла стъпка.

Само че на този етап сме сигурни, че няма го направи. Чак когато разбере, че е изоставен от своите ментори, тогава може да очакваме да прояви гражданска доблест.

Все пак нека му кажем, че една от народните мъдрости гласи: “На умния е достатъчен знак, на глупавия и удар е малко.”

За съжаление, такава е действителността ­ след всяка изречена глупост, държавният ни глава бива “подсещан” да се поправи. Но той някак си е недосетлив засега.