Допитване с много неизвестни

Провеждането на първия референдум по обществено значимия въпрос за строителството на ядрената централа в Белене у нас все още е химера. Тя обаче поддържа  всекидневно бойния дух на социалистите по същия изнервящ начин, по който те се почувстваха, когато разбраха на конгреса си преди няколко месеца, че може и да не съберат подписите. Сега подписи има, но до референдум може и да не се стигне. Това нахъсва социалистите и ги превръща в лесна  политическа  плячка за управляващите.

На пръв поглед се създава впечатлението, че БСП държи инициативата. Социалистите са на път да постигнат целта си и настояват допитването до народа да се проведе до края на годината. Събрани са над 773 000 подписа, внесени са в Народното събрание по надлежния ред. Според  „Позитано” 20 няма възможност подписката им да бъде блокирана заради мними и неверни данни - техни тестове са показали, че на  200 000 гласа излизат не повече от 70 нередовни.

Това, което предстои, е подписката да бъде изпратена

за проверка в ГРАО

от председателя на Народното събрание. Ако бъдат установени нарушения, следва предписание до един месец те да бъдат поправени. След това до три месеца Народното събрание трябва да излезе с решение за провеждане или отхвърляне на допитването.

Излиза, че спазването на процедурата, дори без дежурните тактически номера, ще прати референдума в следващата година. Според управляващите датата може да се съчетае с парламентарните избори, което ще спести близо 40 милиона от държавния бюджет, които иначе биха били  прахосани, ако   референдумът се насрочи по друго време. Социалистите се готвят да оспорват тази възможност.  

Възможно е обаче референдумът да бъде блокиран още в пленарната зала. Управляващите твърдят, че

строителството ще струва 22 милиарда лева

които ще бъдат дадени от бюджета и ще увиснат на гърба на българските данъкоплатци. Според червените това няма да са пари от бюджета. В закона има изрична клауза, която забранява да се провежда референдум, когато става дума за финансови средства, харчени от държавния бюджет. Сблъсъкът на двете тези между мнозинството и опозицията може да стигне и до Конституционния съд. А това допълнително би забавило провеждането на допитването.

Няма съмнение, че финансовият въпрос в условията на криза е щекотлив. И той ще е силно оръжие в ръцете на управляващите. Отсега си личи, че социалистите са в отбранителна позиция. Когато зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов казва, че са нелепи аргументите на мнозинството, че всеки български гражданин трябва да плати стойността на суперскъп мерцедес, за да може да се плати ядрената централа, и че това са изопачени сметки, които не можело да се мерят с получавания в бъдеще евтин ток,нито пък да се поставя в изпитание технологичното бъдеще на страната, това означава, че

социалистите все още не намират точните думи

с които да убедят българите да гласуват за нещо, което е неприемливо от народопсихологична гледна точка – да изтръскаш докрай изтънелия си джоб, за да платиш за нещо, което би могло да донесе облаги не сега, а в далечно бъдеще. Със сигурност в БСП са наясно, че ще им е трудно да извадят достатъчно убедителни аргументи.

Освен това събирането на милион подписи в никакъв случай не означава, че ще може да бъдат накарани над 60 процента от имащите право на глас да отидат до урните. Съгласно чл. 23. (1) от Закона „предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.”

В БСП едва ли не си дават сметка за тези сериозни пречки. Но фактът, че не ги коментират, означава, че намеренията не са толкова свързани с ядрената енергетика, а преди всичко с популистки цели. Те в крайна сметка би трябвало не само да консолидират БСП, но и да й донесат допълнително гласове. И така след изборите левицата да върне значимостта си на партия, която да диктува отново политическия живот. Самата мисъл за това със сигурност е достатъчно вдъхновяваща за червения партиен елит. Но в никакъв случай не е дотолкова реалистична, че да имат самочувствието на бъдещи победители. Ако това беше така, то те нямаше да опровергават аргументите на ГЕРБ,  а просто нямаше да им обръщат внимание. Напротив, тази им несигурност ги кара да хвърлят голословни обвинения, че мнозинството всячески ще саботира референдума и ще пристъпи закона.

Всъщност управляващите са наясно с печелившата си позиция. За тях е далеч по-изгодно този референдум да се проведе, за да може след предизвестения резултат по-лесно да се справят със социалистите на изборите. За ГЕРБ е достатъчно да обясняват на избирателите как този референдум ще им излезе през носа. И как те трябва да се бръкнат с 40 милиона за провеждането му. Може дори да предложат и промени в Закона за референдумите, с които да задължат този, който иска референдум, и да си плати. Това, разбира се, не е възможно от гледна точка на човешки права, но е достатъчно популистко, за да освести социалистите и те да слязат на земята. Само че мнозинството няма нужда от излишни движения, достатъчно е само да наблюдава как се плъзга по нанадолнището социалистическата шейна и от време на време да ги сочи с пръст за назидание.

Има и още нещо, което засега остава скрито. И то е, че спукването на червения балон може да има тежки вътрешни последици за БСП. Видя се на последните местни избори в Белоградчик, че

вътрешнопартийните брожения

вредят на Столетницата. Социалистите получиха 2-ма общински съветници, точно колкото и отцепилите се от тях „другари”, пребоядисали се като „социалдемократи”. Няма да коментираме и немаловажния факт, че БСП в този град остана на трето място след уж незначителната като влияние РЗС. Затова е малко странно, че вместо да насочат усилията си към преодоляването на този разпад, който може да се мултиплицира и на други места, БСП се канят да си вкарат автогол с данданията около референдума. Той обаче може да коства главата на лидера им. Видя се, че скандалите в партията лесно могат да прераснат в разцепление, както се случи преди конгреса.

Не случайно по темата за референдума се намеси и бившият президент. Подкрепата, която бившият държавен глава оказва на лидера си, едва ли ще е без цена. Каква ще е тя, ще стане ясно, когато се види спечелила ли е, или е загубила неговата партия.

Що се отнася до референдума, едва ли тази произтичаща от конституцията форма на пряко упражняване на властта от гражданите е нещо, което би трябвало да радва политическия елит, свикнал да се чувства единствен изразител на народната воля. Сега ще се види дали няма да им хареса на избирателите да използват популистките намерения на политиците, за да им нанесат поредния шамар.