В деня, в
който Европа почете паметта на жертвите на нацисткия и комунистическите
тоталитарни режими (23.08), стана известно, че срокът за разследване по делото
за възродителния процес е удължен с три месеца. Този символичен факт показва,
че за геноцида, извършен срещу близо половин милион наши сънародници,
принудително депортирани от режима на Тодор Живков от страната, няма да има
давност. И тези, които го организираха и проведоха, ще получат своите
наказания, а жертвите им ще бъдат овъзмездени.
Всъщност
до продължаването на разследващите действия нямаше начин да не се стигне дори
само като се има предвид едно решение на Европейския съвет от ноември 2008
година за борба, чрез средствата на криминалното законодателство, против
определени форми и начини на изразяване на расизъм и ксенофобия, например
„публичното оневиняване, отричане или грубо тривиализиране на престъпления,
свързани с геноцид”. Преди това специално с оглед за подготовката на това
решение през май 2006 година в страната ни пристигна техният представител Хана
Северинсен. Тя констатира, че
разследването
е блокирано, няма осъдени, а институциите бездействат
Но нека
припомним фактите около разследването. То започва през 1990 година с отделянето
на материалите за престъпленията по време на възродителния процес от
прословутото дело № 1. През следващата година
Военната прокуратура повдигна обвинения срещу Тодор Живков, ген. Димитър
Стоянов, Петър Младенов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински по чл.162, ал.1 от
НК за проповядване и подбуждане на расова и верска вражда.
През 1993
година прокуратурата се отказа от това обвинение и отправя ново по чл. 387,
ал.2. Досега делото повече от 10 пъти е спирано и възобновявано, връщано за
доразследване, прехвърляно по компетентност между отделни нива в системата на
прокуратурата. От него са отделени и образувани други 5 дела.
През
февруари 1995-а то вече е на път да бъде напълно затлачено. Военната колегия на
Върховния съд връща делото за ново разследване, но с изричното указание да
бъдат разпитани всички лица, които имат отношение към репресиите през периода
1984-1989 година. Това абсурдно изискване на практика задължава съдебните
власти
да
призоват и разпитат хиляди свидетели
пръснати
по целия свят.
Заради
кончината на Живков и Димитър Стоянов делото срещу двамата е прекратено през
1998 година. А по-късно е спряно и срещу бившия премиер Георги Атанасов. Но по
време на синьото правителство, през януари 2001 година то е възобновено за
кратко време и с помощта на турските власти са установени и разпитани 312
свидетели. След което през зимата на 2007 г. е прието становище на Главна
прокуратура, изразено от зам. главния прокурор Валери Първанов, при
изслушването му в парламентарната комисия по правата на човека и
вероизповеданията по настояване на ДПС, че делото, което сега е под № II-048,
ще бъде възобновено, след като се съберат необходимите доказателствени
материали и по преценка на прокурора, който го наблюдава. Тълкуването на това
решение е, че
не е
възможно да има давност за това престъпление
Според
юристи делото няма как да бъде прекратено и защото не става дума за едно
престъпление, извършено в конкретно време и място, а за гигантски престъпен
процес, засегнал хиляди хора на различни места в страната от края на 1984 до
началото на 1990 година.
По повод
на тази вече паметна дата 23 август ще отбележим, че почитта към жертвите на
нацизма и тоталитаризма е утвърдена и у нас. На 18 септември 2008 г. 40-ото
народно събрание прие решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската
съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията
на комунистическите режими да стане достояние на обществото. Решението не е
подкрепено единствено от народните представители на БСП. По-късно по
предложение на десницата 41-вото народно събрание прие решение, с което обяви
този ден за ден на почит към жертвите. А през тази година пък народните
представители приеха декларация, конкретно осъждаща възродителите. Документът
обявява прогонването на 400 000 български граждани от турски произход през 1989
година за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим, и
призовава българското правосъдие и главния прокурор да възобновят делото срещу
виновниците. „Опитът процесът да се покрие с давност прехвърля вината от
конкретните извършители върху целия български народ”, пише в нея. Точно затова
нямаше
нищо необичайно в решението на магистратите
разследването
да продължи. Без да се задълбочаваме, ще цитираме евродепутата Андрей Ковачев
(ГЕРБ), който много точно характеризира в какво се състоят престъпленията. По
думите му няма разлика „между националсоциалистическата и комунистическата
диктатура, която доведе до милиони човешки жертви, безследно изчезнали,
арестувани и тероризирани както по време на войната, така и по време на
комунистическия режим.
За
съжаление тази тежка съдба не подмина българския народ, който 45 години бе
подложен на тоталния контрол и произвола на комунистическата партия, точно
копираща инструментите на своите съветски господари, концентрационни лагери,
затвор за политическите опоненти, унищожаване на духовния и интелектуалния елит
на нацията и неизброими престъпления срещу човешките и политическите права на
българите.” Не трябва да има съмнение, че възродителният процес не е толкова
мащабно престъпление като холокоста, но е достатъчно значимо, за да не бъде забравяно
и бъде поука за нашите управници, настоящи и бъдещи. Затова опитите тази срамна
страница в българската история да бъде потулена са обречени.
През 2007
година Европейският съвет изиска от Комисията да изследва „дали е необходим
един допълнителен инструмент за адресиране на публичното оневиняване, отричане
или грубо тривиализиране на престъпленията на геноцида, престъпленията срещу
човечеството и военните престъпления, насочени срещу групи от хора, определяни
чрез критерии, различаващи се от онези на расата, цвета, религията, потеклото
или националния и етнически произход, като [например] социален статус или
политически убеждения". Това на практика означава, че освен заслужени
наказания, които ще получат замесените лидери на комунистическия режим, ще
бъдат своевременно пресичани и всички реваншистки прояви в тази посока, каквато
например бе провалилата се акция в нашия парламент да бъде отменена
декларацията, осъждаща възродителния процес.
