Две червени бабички си приказват пред „Позитано” 20: „Чу ли, нашата партия отива към канавката, дори за един вот на недоверие не могли да съберат подписи.” „Леле, остава да е пълна с вода!”, затюхкала се другата.
Ясно е като бял ден, че удавникът и за сламка ще е готов да се залови. Но наистина какъв е смисълът от готвения вот, след като едни подписи за внасянето му БСП не можа да събере в обещания срок . Дори да се състои, крайният резултат ще е платено от данъкоплатците загубено време. А какво да кажем за нахалството на червените, след като за всички е ясно, че тяхното управление докара батака в здравната реформа. И че цяла скамейка от техни министри чака за раирани костюми пред съда.
Ако с популистки хватки са решили да покажат, че все още ги има в политическото пространство, много ни е чудно какво ще кажат на двете бабки за свое оправдание. Те може да са глухи и праволинейни, но не са вчерашни.
Всъщност какво друго им остава освен да извикат: „Ние пак сме тук и пак сме същите!” И да скочат в канавката.
