Синьо-червената мъгла се спусна още в началото на миналата седмица. Трябваше да се очаква, че Иван Костов ще се появи под светлината на прожекторите. Но не за да подкрепи управляващите, както подозрително сервилно го правеше през последната година - с лицеви опори, букети с цветя и срещи в парламентарни кабинети. А точно обратното – да направи очаквания завой наляво и ловко да си партнира с червената опозиция.
Подозренията се засилиха след като Командира бе засечен да разговаря в столично кафене с банков шеф, спряган за заместник на финансовия министър Симеон Дянков.
Но истинското шоу започна във вторник, когато десните поставиха като условие за подкрепата на бюджета въвеждането на фискален борд. На следващия ден лидерът на ДСБ излъга от парламентарната трибуна, че ще подкрепи макар и с „разочарование и притеснение” шенгенските промени в Закона за МВР. По време на гласуването стана ясно, че явилите се на работа 4-ма депутати от общо петимата народни избраници на Костов са гласували „въздържали се”. С този ход той показа на коя страна е всъщност и думите му, че управляващите използвали езика на БСП, лицемерно увиснаха в червената братска прегръдка. Един ден по-късно Командира полегна отново на Столетницата, като поиска Народното събрание да спре разглеждането на бюджета. И за да докаже, че това не са само думи, забрани на депутатите от Синята коалиция да участват в комисии, ако в дневния им ред има точка, свързана с разглеждането на бюджета.
Може ли да има по-добър подарък за БСП в чест на техния конгрес? Би било наивно обаче да се смята, че
само публичните действия разкриват намеренията на Командира
По-интересна е подмолната им страна, пряко свързана с връщането на червените отново във властта. Час и половина в четвъртък негови колеги народни представители се чудеха дали ще има комисия за контрол на ДАНС. Всички насочиха вниманието си към липсващия председател на комисията и почти незабележимо остана отсъствието на Костов. Когато трябва да се вади горещ картоф, него го няма. Но винаги е там, където може да изскочат далавери от неговото управление. И е готов с всички явни и неявни средства да ги прикрива. Не само заради личния интерес, но и заради икономическото рамо, което даваше на червените по време на своето управление. Нека не споменаваме отново приватизационните подаръци, които им направи, както и някои крупни сделки, ощетили държавата ни със стотици милиони в зелено. А някои взети от неговото правителство заеми още изплащаме, както стана известно наскоро.
И ако атаката на Костов срещу проектобюджета е изненадала управляващите, то БСП не само че я очакваха, но и в процеса на дискусията стана ясно, че той всъщност е тяхното острие, а изказванията на техните депутати бяха само фон на синьо-червената мъгла.
Затова не бива да се учудваме и на дружното мълчание
от страна на БСП и Синята коалиция за продължаващите втора седмица проверки на НАП на луксозни имоти в различни райони на страната. По първоначални данни само от вилите в столичния квартал Бояна се очаква да влязат в общинския бюджет на София близо 10 млн. лева, а отчасти и в националния.
На фона на това мълчание колко кухо звучат тезите на червения лидер, че няма пари за наука, духовност, социални приоритети... Сякаш техният бивш социален министър не седи в редичката заедно с него пред съдебната зала.
Накрая нека не забравяме и човека с харамийския псевдоним. Разбира се, че и той иска да се възползва максимално от синьо-червената комбина. Една част от думите му са на човек, който е паднал от Марс и десет години не си е мръднал пръста за нищо. Като например невероятното му откритие, че „хората имат нужда от добро здравеопазване, от образование, от солидни общини”. По-интересно и доста познато прозвучаха думите му, че страната има нужда от „ред, сигурност и спокойствие”. Приликите с една друга партия, която някои наричат „Ред, законност и държавна сигурност”, са повече от очевидни. Като си припомним и как те гласуваха за импийчмънта срещу него, няма да се учудим, ако в крайна сметка се озоват в един отбор. Но съдбата на тези мислещи се за добри артисти ще е точно като във вица за папагала, който дразни фокусника в круизен кораб. Папагалът непрекъснато разгадавал номерата му и крещял: „От ръкава извади този заек! Погледнете - шапката му е с двойно дъно!“ - и т.н.
Фокусникът мразел папагала, но не можел нищо да направи, защото и двамата били част от играта. За нещастие при една буря корабът потънал и двамата се оказали на една дъска. Папагалът се разхождал нервно по нея и накрая не издържал: „Е, стига толкова! Предавам се! Корабът къде е?!”
