Общо показвания

неделя, 10 октомври 2010 г.

От Мол 2 към „Дондуков” 2


Каква прекрасна идея – „От мол 2 към „Дондуков” 2” да е лозунгът на предизборната кампания на Столетницата догодина. Самонареклите се социалисти, които отдавна не защитават интересите на бедните и трудовите хора, са напът да си признаят, че са се превърнали в партия на червените олигарси. Затова не бихме се учудили, ако „собственикът на мола” от популярния тв сериал и депутат от БСП Стефан Данаилов бъде издигнат за кандидат-президент от БСП. Тогава всичко ще дойде на мястото си. Червеният лидер може да разказва много вицове за управляващите, но това, което социалистите  подготвят в желанието си да се хванат като удавници за сламката на популярния актьор, ще е вицът на годината.
А какво да кажем за местния  велможа на БСП в Пловдив
при когото кой знае защо припкат всеки уикенд от червеното политбюро. Ясно е, здравите партийни сили, които все още не са си намерили място на върха, искат да се  облекат във власт. И никак не е случайно  желанието и  да изпратят на „Дондуков” 2 тв собственика на мола.
Няма нищо необичайно и в появата на сегашния обитател на този адрес. Засега човекът с харамийския псевдоним само хвърля по едно око на „Позитано” 20. А там пък умуват как да го качат на пързалката и да го изпратят, както ставаше по Живково време, на лов в далечни и братски страни. Например  в Северна Корея, където и папагалите могат да казват на перфектен английски “Да живее Великият кормчия, другарят Ким Ир Сен”.
Но ако палачинката се обърне и не Сергей Станишев, а Георги Първанов стане новият стар лидер на БСП, тогава може и да си внесем такива папагали, както предложи в началото на седмицата северно корейският посленик у нас. И не ловецът, а човекът, който бившият американски президент Джордж Буш хареса за зет, да получи папагала на изпроводяк от червената централа. А после, на прекрасен английски,  всекидневно да му напомня кой е великият кормчия.
Истината е, че на „Позитано” предконгресно доста са се шашнали. Защото не може едната седмица Сергей Дмитриевич да бъде комбина с Иван Йорданович, а другата седмица да го оприличава по време на вота на недоверие към правителството с умната и хубава жаба, която трябва да се разкрачи, защото царят на животните иска умните да минат наляво, а хубавите надясно. За Командира не бива да се разказват елементарни вицове.
Ще припомним само как бившият преподавател по марксистка политикономия
излъга партньора си от СДСда гласува „въздържал се” при избирането на новия министър на здравеопазването. Е, този ход едва ли ще промени биографията на министър Стефан Константинов. Няма как да бъде избегната топлата връзка с ДСБ, която и министърът не крие. Но Иван Костов иска да бъде забравена. Така че правилният виц не е за разкрачената жаба, а за един шаран, който се припичал на слънце в плитчината. Жабата, като забелязала това, го попитала защо го прави. А той отговорил: „Чакам да дойде един рибар.” „Защо, да не ти е омръзнал животът?”, учудила се жабата.  „Не, комбина сме с крокодила, аз съм примамка”, отговорил шаранът. Това че Командира точно затова е в играта вече 20 години, няма никакво съмнение и колкото по-далеч е от трапезата на властта, толкова по-далеч ще е и крокодилът. Не вотът на недоверие към правителството е този, който трябва внимателно да се следи, а двойната игра на политическия милиционер.
Но да оставим настрани политическите интриги и да обърнем внимание на една фундаментална новини, с която искат да ни отклонят вниманието от ежедневните дивотии, с които ни засипват. От идващия понеделник програма „Хоризонт” на БНР ще ни буди с нежно кукуригане на петел съобщават от ръководството. Националната медия не устояла на молбите на слушателите да възстанови старата рубрика „Ранобудно петленце”. Само като си припомним какво се случи този понеделник и как 26 души с различни травми се озоваха в „Пирогов” след катастрофата на двата влака, сблъскали се челно край Драгоман, не ни се ще да се настройваме толкова оптимистично. Вярно е, че ранният час беше лош за обикновенните граждани и добър за политиците, които нямаше как да бъдат заловени да се забавляват било на лов или в кръчми, както бе при други трагедии. Но големият късмет да минем този път без човешки жертви, в никакъв случай не намалява страха, че безхаберието вече е част от съвременната ни народопсихология. Този сутрешен махмурлук можем да илюстрираме по следния начин: Съдят сгазил 26 души. Съдията пита как се е случило. Подсъдимият съвсем невъзмутима казва: „Нямах лоши намерения. Спирачките отказаха и виждам, че от едната страна на пътя вървят 24 човека, а от другата двама. И тъй като не съм такъв човек, избрах двамата. Тъкмо сгазих първия, когато вторият взе че кривна на другата страна...”
Такива има не само в провинцията, но и в Народното събрание. Вместо да вършат това, за което са пратени от избирателите, те се чудят какви мизерии да свършат. Както се случи с абсолютно безсмисления вот на недоверие и с опита да бъде саботиран избора на омбудсман от партията, която някои наричат „Ред, законност и държавна сигурност”. Очевидно е, че не данъкоплатците трябва да плащат за пропиляното време. А тези, които си мислят, че винаги ще могат да надхитрят избирателите. Това, че някои от тях са „безделници” и извън парламента нямат трудов стаж, е вън от съмнение. Това, което все още не се казва за тях е, че са престъпници. Но, когато редичката от бивши министри, чакащи пред съда за раираните костюми, отиде там където им е мястото, на всички ще им светне каква е истината.