Недялка Христова, червена активистка от Хасково, е може би единственият човек тази седмица, който ще остане доволен от всекидневно избухващите мини, заложени от БСП. Емилия Масларова, избрана от същия град за депутат и бивш социален министър обеща да и плати глоба, наложена от общината за това, че е лепила предизборни плакати на БСП на непозволени места.
Проблемът лъсна миналата събота, когато в южния град бе председателят на парламента Цецка Цачева. Тогава Христова я пресрещна на улицата и изплака, че общината и отказва административно обслужване, защото не си е платила глобата. Цачева и отговори, че ще накара Масларова да плати вместо жената.
„Не съм запозната със случая. Никой не ме е търсил по проблема. Но 200 лева не са много нито за мен, нито за партията, която представлявам”, каза Масларова във вторник.
Не така доволни обаче ще останат двете червени бабички, които се възмущаваха пред „Позитано” 20 за това, че могъщата навремето
Столетница не можа да събере до 2 часа следобед в четвъртък 48 депутатски подписа, за да бъде заведено в деловодството на парламента искането и за вот на недоверие към правителството.
Всъщност още в първия ден на седмицата избухна мина, заложена от предишните управляващи в края на мандата им. На дискусия в Народното събрание за Закона за референдумите се оказа, че той е като „Параграф 22”. Дава възможност да се събират подписи, но в крайна сметка може и да не допусне провеждането на общонародно допитване. Лошата новина е, че докато се изясни невъзможността да се проведе референдум, джобовете на данъкоплатците ще отънеят най-малко с един милион лева. Оказа се например, че подписката, която ВМРО събира за свикването на референдум за присъединяването на Турция към Европейския съюз, е напълно безсмислена. Когато подписите се съберат, проверят и влязат в Народното събрание, то няма как да реши дали да се проведе референдумът или не, защото просто не е компетентният орган, който да каже дали Турция да бъде приета в ЕС или не. Крайният резултат от това е, че законът трябва да се ремонтира и да се мисли за цедка, която да преценява допустимостта на допитването, преди още да е започнало голямото харчене на народна пара.
Ако си мислите, че с този разумен извод историята е приключила, много се лъжете. Защото в първия пленарен ден в сряда Яне обяви ,че ако законът се промени и се попречи на неговата партия да събира подписи за референдума за свикване на ВНС, той ще се барикадира пред кабинета на шефката на парламента и ще призове всички, които досега са се подписали, да протестират пред свещената сграда.
Няколко часа по-късно след среща с Цецка Цачева той забрави за заканите си и заяви, че нейните притеснения за приложението на закона били основателни.
Всъщност трябва ли да се учудваме на подобни пируети
Нека припомним и как в началото на тази година беше блокиран в последния момент готвеният импийчмънт срещу президента.
За да характеризираме подобен тип подскоци, ще разкажем следната история.
Починало кучето на набожна старица. Отишла тя при попа с молба да го опее. Не може, това е богохулство, как така куче? Какво да правя, отче, да опитам ли в католическата църква? Може, иди при тях, подсмихнал се попът. Тръгнала бабата да излиза от църквата, но се спряла. Отче, а в католическата 2000 лева ще стигнат ли или да взема още? Момент, госпожо.. защо не казахте веднага, че кучето е било православно?!, усетил се попът.
В сряда следобед дойдоха първите признаци, че министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова е пътник. А в четвъртък това беше факт. Колко странно обаче бе поведението на червените
Вместо да се скрият и изобщо да не поставят въпроса за здравеопазването, те продължиха да настояват за вот на недоверие в тази област. Точно тези, които изработиха схемите за източване и за задлъжняване на здравната сфера, сега се опитват да клатят кабинета.
И това не бива да ни учудва. Очевидно целта им е съвсем друга. И тя е да си решат вътрешните проблеми. Защото при такава дълга скамейка от чакащи за раирани костюми бивши червени министри носталгията по отминалото единство е това, което ги крепи.
Все пак нека не забравяме, че вълкът козината си мени, нрава не. Това, че бившата социална министърка ще плати глобата на Недялка Христова, също е част от играта.Така че трябва да се опитаме да надникнем зад пушилката, която сега се вдига. И да се подготвим да посрещнем с дружен залп следващото менте с нова козина. Защото червените мини са и за това. Да поддържат димната завеса на червено-синята мъгла. По отношение на синия цвят нека кажем, че
не сме забравили и Командира Не случайно по време на петъчния парламентарен контрол бе напомнено от парламентарната трибуна за дългогодишния монопол на една компания, поддържана от бившия преподавател по марксистка политикономия по време на неговото премиерстване.
А защо ли Сергей Станишев цитира Иван Костов, че проблемът в здравеопазването не е Борисова, а се казва Борисов.
Дружбата между сини и червени е точно като в онзи семеен виц, в който съпругата казва на мъжа си: „Представям си какви страшни подозрения са се зародили в главата ти, когато изчезнах за два дни от къщи.””Аз пък веднага си помислих, че ще се върнеш”, отговорил тутакси той.
Истината е, че политически милиционер като Костов знае кога да прави лицеви опори, кога да поднесе букет с цветя и кога отново да заговори за човека от подземието.
Затова не трябва да се съмняваме, че ако червените и сините, дирижирани от онези с двойните имена, не си подаваха толкова умело топката, едва ли криминалният преход щеше да продължи толкова дълго.
