От трън та на глог

Управляващите са на път отново да изпуснат духа от бутилката. Този път да избухне тлеещия от години проблем с ТЕЛК-овете.

Както и с майките на деца с увреждания, и сега мнозинството постъпва на принципа “проба-грешка”. Действията на специализираната прокуратура да сложи зад решетките мошениците са похвални, дори малко закъснели. Точно с това трябваше да се започне, а не с ревизиране на оценката за инвалидност. Грешно беше да се отчита не с натрупване, а само с едно основно заболяване, а другите да се смятат само ако са надхвърлили 50%. Не само, че се ощетиха хиляди инвалиди, но се стигна и до куриозни ситуации с много черен хумор като например: диабет е основно заболяване, а отрязан крак, минава за второстепенно...Да се смееш или да плачеш! 

Очевидно не това е пътят.Разбира се, че все отнякъде трябва да се започне. Видя се, че не може глобално да се решат проблемите, нито на здравеопазването, нито в социалната сфера... Но не може те да са “черни дупки”, в които потъват милиарди. Проблемът е, че при всичките промени става по-лошо. Излиза, че някой се възползва от тези средства и няма интерес от ефективното им изразходване, още по-малко от ефективен контрол. И колкото повече бюрокрация има, толкова по-добре.

Въпросът е, след като всичко това е станало болезнено видимо, защо трябва да се чака да избухне поредния гняв. Има достатъчно добре работещи механизми в други държави, които могат да се използват като се приложат у нас. Да се направи така, че да се знае защо и за какво се изразходват тези средства. И как тези хора ще могат да бъдат отново общественополезни.

Само със залавянето, порицанието и дори осъждането на няколко мошеници, без да се намерят правилните механизми, всичко ще си остане от ден до пладне.

Клоунът по-добре би се справил

Николай Ненчев, станал по ирония съдбата военен министър и превърнал се в посмешище с поведението си и назначенията, както и в обект на разследвания за далавери, днес изплува от нищото, където правилно го поставиха избирателите, за да дава акъл на Негово светейшество българският патриарх. Вярно е, че наближават избори и приравняването с някой значим в обществения живот може да ти даде шанс. Това не е обаче шансът на удавника, хванал се за сламка, нито на Карлсон, който литнал, дърпайки се за косата. Не, това е стрелба с детски тапешник, която не е сигурно дали сам чува.

Призивът му към Патриарха да признае Украинската църква, обаче е показателен за друго. И то е, че онези, които в зората на демокрацията се опитаха да разцепят безуспешно българската църква, не са си взели поука, че не трябва да се бъркат в църковните дела. И днес се опитват да я използват в нови популистки игри. Ще кажем направо: Дядо Фори Светулката, който водеше сините шествия през деветдесетте години на миналия век, беше несравнимо по-добър клоун.

Едва ли Синодът ще реагира на това политическо словоблудство. Църквата е оцеляла хилядолетия в много по-тежки премеждия. Единственото, което може да направи Ненчев е да се покае и поиска прошка за делата си. И повече през ум да не му минава да се бърка в тези на църквата.

За един изглед към морето

Несъмнено дерибейството и вандалщината вървят ръка за ръка. Дюните Му закривали гледката към морето, затова платил на двама с булдозер да ги затрият. В резултат на това са унищожени близо декар и половина дюни, включително и от най-ценните бели дюни. Както обикновено, в такива случаи се вдига голям шум – едни се правят на “ни лук мирисали, ни лук яли”, институциите се събуждат, почват нещо да измерват, валят дежурните укори. И точно, когато се създава впечатление, че с емоционалната глъчка се търси затлачване и прикриване на престъплението, прокуратура и полиция, без вой на порицейски сирени и медийни изяви, бързо разкриват извършителите и ги обвиняват в умишлено престъпление. И съвсем правилно. В чл. 278а (3) от НК е написано, че “който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни образувания, диви животни, птици растения и други, обявени за уникални, се наказва с лишаване от свобода до три години, или с глоба от 1000 до 10000 лв, както и с обществено порицание.” Има направени самопризнания, нищо че поръчителят ги отрича. Сега остава да видим доколко бързо съдът ще изпълни закона.

Това, което ще добавим е, че местното дерибейство не е от вчера. Както и затварянето на очите на облечените с власт по места. Докато някой не се намеси отгоре. Само че това не е кокошкарска история, нито “Суджукгейт”. Унищожаването на природен феномен е трудно за проумяване престъпление, с тежки бъдещи последици, предимно за всички нас. Затова, освен похвалните бързи действия на прокурори и полицаи, те би трябвало да бъдат последвани от такива на законотворците - да помислят за по-сурови наказания, например, освен заплащане на разноските вандалите да участват с поправителен труд по възстановяването на дюните. Също така в бъдеще да не им се позволява да припарват до защитените територии. Ако нищо не последва и такива случаи останат само медийни еднодневки, то природата неизбежно ще накаже тези, които не се съобразяват с нея.

Нека се разреже този възел

Управляващите декларират, че искат да решат проблема с ромската интеграция. Е, нека го решат.

Публично едва ли има някой, който да е против. От зората на демокрацията всекидневно се жонглира с тази тема. В уж загрижени НПО-та потънаха милиарди, но мизерията и безчинствата, отнели човешки животи и почернили стотици семейства, продължават. Размахват се ятагани, рокери бръмчат, полицията все по-трудно овладява развихрилите се страсти. Самото помпозно словосъчетание “ромска интеграция” се превърна в клише. Покрай него се появиха и други като “циганите на сапун“ и “пазят ги заради изборите”. Винаги влизат в употреба, за да се изпусне временно духът от бутилката и оправдае нищонеправенето.

Сега сме свидетели на поредното гръмко обещание за решаване на проблема. Засега с тикването зад решетките на двама и бутането на няколко десетки незаконни постройки.

Ще кажем направо – не това е пътят! Вижда се, че е разиграване с последствията от поредната недопустима за цивилизования свят човешка трагедия. С подозрителен предизборен отенък. Това води единствено до ответния опозиционен огън срещу безпомощността на управляващите.

Ако действително е дошло времето за решаване на проблема, (а то отдавна е дошло), нека това да не става с нефелни, но скъпо платени неправителствени псевдо програми. А със спешни срещи между водещите партии, заинтересованите институции, представители на всички малцинства и на техните вероизповедания. 

Ясно е, че законът трябва да е един за всички. И решително да се прилага така, че всеки да получава заслуженото. Всъщност, целта е друга: изобщо да не се стига до правораздаване, ако преди това всички заинтересовани се погрижат клишето “ромска интеграция” да се превърне в действителност.

Всеки да си носи отговорността

Не минава ден, без някъде да не бъде замесена АПИ (Агенция Пътна инфраструктура). Тя се превърна в дежурния заподозрян за всички беди напоследък.

Особено след трагичния инцидент край Своге, при който загинаха 20 души. Последваха и други, като този с верижната катастрофа на заледен надлез с петима загинали, суматоха по пътищата след снежната виелица преди десетина дни, Коледни задръствания по пътищата заради ремонти и сега напрежение, заради изискването на винетки за столичани, пътуващи между отделни квартали, но минаващи по скоростната околовръстна тангента.

Нещо не е наред в самата агенция. В повечето от изброените случаи това е очевидно. Не може обаче само тя да бъде обект на непрекъснато недоволство и поради тази причина да е в отбранителна позиция и обект на разследвания.

Всъщност АПИ се превърна в удобнатата дъвка за подсъдните олигарси и техния антураж на принципа “удряй самара да се сеща магарето”. Изводът е, че би било ок “магарето да се сеща” преди да се задейства прокуратурата.

Също така не може да не отбележим, че във всички случаи отговорността е персонална. Затова тези, които работят в АПИ трябва да са подготвени, да си вършат добре работата и преди да предприемат каквото и да било, да използват всички възможности, като публичен дебат, оценка на риска и т.н. Защото последствията от надменността и безхаберието са човешки животи.

И тъй като в повечето случаи отговорността не е еднозначна, това също трябва да се има предвид. Невниманието се плаща скъпо. И не се учудваме, че подсъдните олигарси ще използват всяка възможност не за да помогнат, а за личен реванш. Това също трябва да се има предвид. И не трябва да се оставя да продължава.

Глътка въздух за празника

Уж столицата празнично опустя, но през последните дни замърсяването в някои от проблемните квартали стигна до 1350 мг на куб.м, при норма 50 мг.Драстични превишения бяха отчетени и в други големи градове като Пловдив, Варна, Шумен, Перник, Велико Търново, Плевен, Смолян. Списъкът е дълъг, изчерпване няма. 

Няма да обясняваме и за кой ли път как смогът невидимо разрушава човешкия организъм и е една от причините за респираторни заболявания, рак на белия дроб, сърдечни заболявания, инсулт, колко опасен е за бременните жени. И че изключително високата за страната ни преждевременна смъртност (около 10 хил.годишно), се дължи на него. 

Добре е, че се пускат все повече екоавтобуси, безплатни буферни паркинги и зелени билети, че се правят стъпки по отношение на енергийната ефективност. Но това очевидно не е достатъчно и взиманите мерки спрямо нарушителите не дават нужния ефект. Затова принципът “замърсителят плаща” трябва да стане водещ. Само с предупреждения не става. 

Необходимо е мерките да не са резултат от протести на жители от засегнатите квартали или шум в Мрежата. Добре би било политиците и управляващите, (които и да са те), да имат дългосрочна стратегия, а не да използват гнева на гражданите за свои популистки цели. Същото се отнася и до псевдоеколозите, зад които надничат сенките на подсъдни олигарси. 

Няма как да се работи за общото благо, ако целта е “стани, за да седна”.Всъщност, голям късмет, че задуха вятър и е на път да изчисти временно фаталния за здравето мръсен въздух. Но това е временно. Глътка въздух, в чест на светлия празник.

Другото лице на самотата

Маските на мнимите защитници на човешките права падат една по една.
Някак мимолетно минаха два случая на починали възрастни самотници, при това живеещи в едно село. В първия 80 годишен старец, преди да измръзне от студ, изгорил дюшемето, защото нямал ток. При втория 85 годишна вдовица, след пожар, останала без къща и живеела в нечовешки условия в пристройка в двора. И двамата били погребани служебно. 

Според кмета не ги искали в социални домове, защото не отговаряли на условията да имат добра пенсия или обезпечаващо имущество.Странно е мълчанието след такава липса на човечност. Особено на тези НПО-та, които получават хиляди евро с проекти за такава дейност. Прав е кметът като казва, че ако починалите бяха животни, щяха да са живи - щеше да се вдигне голяма пушилка, както се случи с кравата Пенка, козичките в Странджа и стотици бездомни кучета. Несъмнено и чиновниците, които всеки ден ни показват и обясняват как домовете за бездомни посрещат несретниците и те колко са доволни, също не си вършат работата.

Ще кажем направо, след като в това село само за седмица умират двама, в страната трябва да са хиляди, живеещите в мизерия стари хора, в немалко случаи изоставени от близките си. Няма как да приемем такава драстична липса на общност, тя не може да бъде прикрита с лицемерни, но всъщност доходни акции на рафинирани измамници, за които правото на живот е куха фразеология.