Несъмнено дерибейството
и вандалщината вървят ръка за ръка.
Дюните Му закривали гледката към морето,
затова платил на двама с булдозер да ги
затрият. В резултат на това са унищожени
близо декар и половина дюни, включително
и от най-ценните бели дюни. Както
обикновено, в такива случаи се вдига
голям шум – едни се правят на “ни лук
мирисали, ни лук яли”, институциите се
събуждат, почват нещо да измерват, валят
дежурните укори. И точно, когато се
създава впечатление, че с емоционалната
глъчка се търси затлачване и прикриване
на престъплението, прокуратура и полиция,
без вой на порицейски сирени и медийни
изяви, бързо разкриват извършителите
и ги обвиняват в умишлено престъпление.
И съвсем правилно. В чл. 278а (3) от НК е
написано, че “който унищожи или повреди
изключително ценни единични и
невъзстановими земни образувания, диви
животни, птици растения и други, обявени
за уникални, се наказва с лишаване от
свобода до три години, или с глоба от
1000 до 10000 лв, както и с обществено
порицание.” Има направени самопризнания,
нищо че поръчителят ги отрича. Сега
остава да видим доколко бързо съдът ще
изпълни закона.
Това, което ще добавим
е, че местното дерибейство не е от вчера.
Както и затварянето на очите на облечените
с власт по места. Докато някой не се
намеси отгоре. Само че това не е кокошкарска
история, нито “Суджукгейт”. Унищожаването
на природен феномен е трудно за проумяване
престъпление, с тежки бъдещи последици,
предимно за всички нас. Затова, освен
похвалните бързи действия на прокурори
и полицаи, те би трябвало да бъдат
последвани от такива на законотворците
- да помислят за по-сурови наказания,
например, освен заплащане на разноските
вандалите да участват с поправителен
труд по възстановяването на дюните.
Също така в бъдеще да не им се позволява
да припарват до защитените територии.
Ако нищо не последва и такива случаи
останат само медийни еднодневки, то
природата неизбежно ще накаже тези,
които не се съобразяват с нея.
