Николай Ненчев, станал
по ирония съдбата военен министър и
превърнал се в посмешище с поведението
си и назначенията, както и в обект на
разследвания за далавери, днес изплува
от нищото, където правилно го поставиха
избирателите, за да дава акъл на Негово
светейшество българският патриарх.
Вярно е, че наближават избори и
приравняването с някой значим в
обществения живот може да ти даде шанс.
Това не е обаче шансът на удавника,
хванал се за сламка, нито на Карлсон,
който литнал, дърпайки се за косата. Не,
това е стрелба с детски тапешник, която
не е сигурно дали сам чува.
Призивът му към Патриарха
да признае Украинската църква, обаче е
показателен за друго. И то е, че онези,
които в зората на демокрацията се опитаха
да разцепят безуспешно българската
църква, не са си взели поука, че не трябва
да се бъркат в църковните дела. И днес
се опитват да я използват в нови популистки
игри. Ще кажем направо: Дядо Фори
Светулката, който водеше сините шествия
през деветдесетте години на миналия
век, беше несравнимо по-добър клоун.
Едва ли Синодът ще
реагира на това политическо словоблудство.
Църквата е оцеляла хилядолетия в много
по-тежки премеждия. Единственото, което
може да направи Ненчев е да се покае и
поиска прошка за делата си. И повече
през ум да не му минава да се бърка в тези на църквата.
