Управляващите са на път отново да изпуснат духа от бутилката. Този път да избухне тлеещия от години проблем с ТЕЛК-овете.
Както и с майките на деца с увреждания, и сега мнозинството постъпва на принципа “проба-грешка”. Действията на специализираната прокуратура да сложи зад решетките мошениците са похвални, дори малко закъснели. Точно с това трябваше да се започне, а не с ревизиране на оценката за инвалидност. Грешно беше да се отчита не с натрупване, а само с едно основно заболяване, а другите да се смятат само ако са надхвърлили 50%. Не само, че се ощетиха хиляди инвалиди, но се стигна и до куриозни ситуации с много черен хумор като например: диабет е основно заболяване, а отрязан крак, минава за второстепенно...Да се смееш или да плачеш!
Очевидно не това е пътят.Разбира се, че все отнякъде трябва да се започне. Видя се, че не може глобално да се решат проблемите, нито на здравеопазването, нито в социалната сфера... Но не може те да са “черни дупки”, в които потъват милиарди. Проблемът е, че при всичките промени става по-лошо. Излиза, че някой се възползва от тези средства и няма интерес от ефективното им изразходване, още по-малко от ефективен контрол. И колкото повече бюрокрация има, толкова по-добре.
Въпросът е, след като всичко това е станало болезнено видимо, защо трябва да се чака да избухне поредния гняв. Има достатъчно добре работещи механизми в други държави, които могат да се използват като се приложат у нас. Да се направи така, че да се знае защо и за какво се изразходват тези средства. И как тези хора ще могат да бъдат отново общественополезни.
Само със залавянето, порицанието и дори осъждането на няколко мошеници, без да се намерят правилните механизми, всичко ще си остане от ден до пладне.
