Управляващите декларират, че искат да решат проблема с ромската интеграция. Е, нека го решат.
Публично едва ли има някой, който да е против. От зората на демокрацията всекидневно се жонглира с тази тема. В уж загрижени НПО-та потънаха милиарди, но мизерията и безчинствата, отнели човешки животи и почернили стотици семейства, продължават. Размахват се ятагани, рокери бръмчат, полицията все по-трудно овладява развихрилите се страсти. Самото помпозно словосъчетание “ромска интеграция” се превърна в клише. Покрай него се появиха и други като “циганите на сапун“ и “пазят ги заради изборите”. Винаги влизат в употреба, за да се изпусне временно духът от бутилката и оправдае нищонеправенето.
Сега сме свидетели на поредното гръмко обещание за решаване на проблема. Засега с тикването зад решетките на двама и бутането на няколко десетки незаконни постройки.
Ще кажем направо – не това е пътят! Вижда се, че е разиграване с последствията от поредната недопустима за цивилизования свят човешка трагедия. С подозрителен предизборен отенък. Това води единствено до ответния опозиционен огън срещу безпомощността на управляващите.
Ако действително е дошло времето за решаване на проблема, (а то отдавна е дошло), нека това да не става с нефелни, но скъпо платени неправителствени псевдо програми. А със спешни срещи между водещите партии, заинтересованите институции, представители на всички малцинства и на техните вероизповедания.
Ясно е, че законът трябва да е един за всички. И решително да се прилага така, че всеки да получава заслуженото. Всъщност, целта е друга: изобщо да не се стига до правораздаване, ако преди това всички заинтересовани се погрижат клишето “ромска интеграция” да се превърне в действителност.
