СДС къса с червения уклон на Командира

Без да влизат във видим конфликт помежду си, лидерите на СДС и ДСБ Мартин Димитров и Иван Костов започнаха да водят самостоятелни политики, превръщайки Синята коалиция в мним параван за тяхната общност. Това си личи най-вече в действията им в Народното събрание през новия политически сезон. Например от  парламентарната трибуна депутатът Лъчезар Тошев прочете вчера обща декларация на Синята коалиция за почитане на жертвите от тоталитарния комунистически режим, но на тържеството пред мемориала на жертвите пред НДК в столицата, където бе и държавният глава Росен Плевнелиев, присъстваше само синият лидер. По същото време Командира (мощно подкрепен и от заместничката си Екатерина Михайлова) заедно с червените Ангел Найденов и Михаил Миков бурно настояваше в пленарната зала да бъде съставена анкетна комисия, която да разследва действията на вътрешното министерство по случая с отвлечената и убита Мирослава от Перник. Нещо повече - лично Костов настоя тази комисия да бъде съставена на паритетен принцип, за да не може управляващото мнозинство да доминира в нея. Неговата съпартийка Михайлова дори обясни, че това трябвало да се случи, защото 

по времето на тройната коалиция се действало така, 

както сега ГЕРБ настоявала, и затова нито една от анкетните комисии не си била свършила работата както трябва. Тази обосновка на Михайлова разкрива защо червените например не са вносители на подобно искане, а  използват ДСБ като маши, за да не бъдат обвинени от герберите, че те така са действали по време на тяхното управление.
Също така можеше и да се учудим на хъса, с който бившият преподавател по марксистка политикономия напада човека, в чиято безкористност доскоро се кълнеше и убеждаваше публично всички, че Цветан Цветанов бил единственият вътрешен министър, който реално правел нещо в борбата с престъпността и дори си сложил главата в торбата, а днес вече го смята за престъпник и подозира партията му в съучастничество в опитите да се прикрие неговата дейност. Но как да се учудим, след като добре познаваме двойствеността на Командира.
Едва ли обаче той не си дава сметка, че това (продължаващо повече от година сътрудничество с БСП) доведе до съкрушителното поражение на десницата на последните избори за президент и местна власт миналата есен. Няма да навлизаме в подробности защо то продължава въпреки плачевния резултат. Можем обаче набързо да направим няколко извода по този повод. Най-същественият от тях е

подозрението за зависимости на Командира

създадени още в годините на тоталитарния режим. Защото мястото на един десен лидер в деня, в който се чества избиването на интелектуалния елит на Третото българско царство, бе не в пленарната зала, а пред мемориала, построен в тяхна чест. Но няма да открием топлата вода, като кажем, че Костов никога не участва в такива мероприятия. Той винаги е странял и от срещи с жертвите на бившия режим. И едва ли ще застане някога лице в лице с тях, както днес го направи новият български президент Росен Плевнелиев. Убедени сме, че и никога няма да каже тези думи на признателност към жертвите, които вчера каза държавният глава.
Отсъствието на лидера на ДСБ и присъствието на Мартин Димитров на това събитие е само една брънка

от разделителната линия между командирската партия

и сините. Достатъчно е да се направи преглед на участвалите в комплота срещу вътрешния министър вчера в пленарната зала, за да се види, че в дебата не участваха представители на СДС. Още когато миналата седмица се събираше подписката за създаване на анкетната комисия, се видя, че са се подписали само петимата депутати на Костов. И в нея не участват сините. Очевидно е, че на „Раковски” 134 са започнали да си дават сметка защо са загубили доверието на избирателите и ако не вземат бързи мерки да се поправят, рискуват да останат извън борда на политическия живот.
Ще отбележим и още нещо: СДС и ДСБ не можаха да изградят обща позиция за изслушване на министрите, които могат да обяснят как се е стигнало до подписването в Япония на споразумението ACTA, поставящо под съмнение свободните комуникации в интернет. И тук
двете партии са на противоположни позицииСините не искат подписът под документа да бъде оттеглен, докато ДСБ искат разследване. Ако трябва да бъдем откровени – разликата е в степента на популизъм. Защото и едното, и другото са безсмислени, тъй като се знае, че всяко едно споразумение от такъв характер трябва да мине през Народното събрание, което да го валидира. Ясно е отсега, че то няма да мине. Което означава, че пушилката е единствено за да се създава впечатление в обществото, че управляващите са сгазили лука. Все пак не може да не отбележим и разликата в методите на двете партии. Като иска управляващите да бъдат разследвани за ACTA

ДСБ влиза в същия конфронтационен режим

който по нищо не ги отличава от БСП. Докато сините смятат, че по-добрата политика е разумното критикуване и даването на алтернативни предложения, както бе в случая с фискалния пакт.
Но най-фрапиращо е разграничението между СДС и ДСБ по линия на Октопода. Още по време на арестуването на Алексей Петров сините остро реагираха на свързването им с активно участващите в процеса Иван Костов (по време на ареста шеф на комисията „Антимафия”) и о.р. ген. Атанас Атанасов, назначил бившата барета в контраразузнаването. Сегашният лидер на СДС не иска да трупа негативите от тези зависимости на някогашните седесари. Същевременно той много добре си дава сметка колко повратливи са Костов и Атанасов и как с лекота ще се отметнат, ако палачинката се обърне. Както всъщност много пъти са го правили. Задкулисните ходове на Костов винаги са били в негова полза и в ущърб на онези, които го подкрепят  По всичко личи, че в СДС най-после са си дали сметка колко безполезно е било съществуването на Синята коалиция. И сега се опитват да се измъкнат от нея. Костов пък се опитва да я запази, като рекетира Мартин с евентуално сътрудничество между ДСБ и движението на неуспялата кандидат-президентка Меглена Кунева. Командира разчита, че в крайна сметка Мартин отново ще му полегне и Костов пак ще дърпа конците. Сините обаче са решили друго. Те укрепват вътрешно партията си и се готвят за самостоятелно явяване на следващите избори. Как това ще се случи без шумен развод и последвала война между двете партии, не е много ясно. Истината е, че колкото по-бързо стане, толкова по-добре за СДС и тяхното евентуално бъдещо участие в управлението на страната.

Филчев и президентското ООД

В един доклад от 2005 г. (оповестен от Wikileaks и не отречен досега) американският посланик Джон Байърли изразява разочарованието си от правоохранителните органи, че провалят разследванията (с което обезсмислят сътрудничеството с американските служби) на знаковите убийства като тези на банкера Емил Кюлев и Иван Тодоров – Доктора. Като основна причина за туткането и в крайна сметка на затлачването на разследването за Кюлев посланикът посочва факта, че банкерът е бил съветник и спонсор на кампанията на тогавашния президент Георги Първанов. Американският дипломат цитира в доклада си мнението на човека на ФБР към посолството, който бил уверен от МВР, че банковите сметки на Кюлев в България ще бъдат запорирани "още на следващия ден", но това не се е случило. Официално МВР прехвърля вината на прокуратурата, която не е издала необходимите ордери за обиск. Байърли дори 


с лека ирония уточнява, че в други случаи, които нямат такава политическа окраска, 


съвместни разследвания на ФБР и МВР лесно са преодолявали подобни пречки. Този странен чадър от страна на прокуратурата не може да е ставал без знанието на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, който, както е известно, дърпаше конците и еднолично.

За зависимост между президентството и Филчев се изказа още през май  миналата година и бившият шеф на контраразузнаването о.р. ген. Атанас Атанасов. Той заяви, че е бил заплашван от бившия главен прокурор, впоследствие посланик в Казахстан, по време на президентските избори през 2001 г., когато Първанов бе избран за държавен глава. Вчера по ТВ7 Атанасов категорично заяви, че Филчев, както и основният обвиняем по делото „Октопод” Алексей Петров са били под протекцията на Първанов. На самото дело Атанасов заяви, че имало връзка между предишния президент Георги Първанов и бившия главен прокурор Никола Филчев и тя протичала през Алексей Петров. И  поясни, че „Първанов сложил крило над него”.  

Няма да се спираме подробно на факта, че именно Първанов въпреки съпротивата на външно министерство назначи Филчев за посланик в Казахстан и дълго време пречеше на неговото отстраняване въпреки гафовете и своеволията, извършени от ексглавния прокурор. Можем само да си спомним, че в добрите соцвремена някои прекалено знаещи хора бяха изпращани далеч от родината, за да им се запуши устата,  докато следите от общи мероприятия бъдат заличени.

Няма да се задълбочаваме и върху твърденията на двама дългогодишни врагове на Филчев и бивши дисиденти - Николай Колев – Босия и поета и бивш дипломат Едвин Сугарев. Само ще споменем, че единият смята, че „Филчев в комбинация с Георги Първанов бяха изключително силна като властови ресурс двойка”, а другият толкова подробно обяснява тези зависимости в писмото си до сегашния главен прокурор, че със сигурност от тезите му биха се заинтересували най-добрите американски продуценти, ако решат да направят филм за криминалния преход в България.

Въпрос на време и в интерес на страната е тези авгиеви обори да бъдат изринати. Защото досегашните твърдения на свидетелите по делото „Октопод” за опасни зависимости, стигащи до „Дондуков” 2, зад които наднича сянката на бившата Държавна сигурност, са доста обезпокоителни. Може Филчев да се прави на луд в момента и това да е част от сценария за омаловажаването на делото и превръщането му във фарс. Но истината е важна заради


поставения под съмнение авторитет на президентската институция

и мераците на бившия държавен глава да се върне начело на БСП и един ден да стане дори премиер на страната. Отсичането на пипалата на Октопода е важно и за самата съдебна система, която не може да бъде обвинявана като цяло заради безчинствата на единици. И да бъде превръщана в аргумент от еврочиновниците, за да бъде спъвано равноправното членство на страната ни с развитите европейски страни. Не случайно един от приоритетите на новия президент Росен Плевнелиев е нейното реформиране. А откровеният начин на действие на неговата партньорка и вицепрезидент Маргарита Попова още в първите дни от стъпването й в длъжност показват, че този тандем ще бъде безмилостен към всички, които бяха превърнали президентската институция в място за тъмни сделки и бизнес на гърба на хиляди жертви на убийци, както и на десетките хиляди чужденци, стремящи се към българско гражданство.

Данните за тъмни дела, вършени на „Дондуков” 2, които почти всекидневно излизат, са потресаващи. Помилвани са над 150 убийци, въпреки че юристи са предупреждавали, че те са извършвани незаконно, защото е нямало указ, с който Първанов да упълномощи вицето си Ангел Марин да изпълнява правомощията си през втория мандат. Освен това Пламен Николов (друг засегнат от Октопода), съобщи вчера, че българско гражданство за последните 5 години са получили над 12 хил. чужденци  като всеки от тях е давал по 5000 евро на ръка. „12 000 умножено по 5 хилядарки прави 60 милиона евро”, изчисли той. Николов директно насочи корупционната практика към президентската двойка Георги Първанов и Ангел Марин, които той нарича „Гоце и Геле” ООД. Парите са влизали в касата на близък до Първанов член на БСП, който им се е отчитал, уточни Николов.

Напълно естествено е и

дистанцирането на сегашната президентска институция

от това, което ставало преди тях на „Дондуков” 2. Фактът, че и президентът Плевнелиев, и вицето му  Попова коментират случилото се, показва, че двамата оттук нататък ще разчитат на публичността на техните действия, а това само по себе си е един шамар към бившите обитатели на техния сегашен дом.

А какво да кажем за раздаването на множество най-висши ордени за щяло и не щяло от страна на Първанов. Както правилно отбеляза членът на висшия партиен съвет на БСП и бивш конституционен съдия Георги Близнашки „така той профанира не просто системата на държавните отличия, а постави под съмнение смисъла и значението на цялата ценностна йерархия в нашето общество...”

Изобщо не се учудваме обаче, че бившият главен прокурор Филчев нито веднъж не е проявил интерес към това дали в президентската институция не се върши нещо нередно. Самият факт, че срещу двама президентски съветници бяха извършени атентати, би трябвало да го ангажира максимално, още повече, че и американските служби са дали достатъчно информация за тях. Както навремето


подозрително Филчев си е затворил очите,

така и днешната му амнезия е достатъчно смущаваща, заради което трябва да се гледа с подобаваща сериозност на случилото се през онези години. Някои днес може и да са скептично настроени за това, че ще се стигне докрай и че с Октопода ще бъде приключено веднъж завинаги. Това всъщност е и желанието на кукловодите на криминалния преход. Те винаги са съумявали да се договорят с всяка власт през тези години. Но времената са други и място за отстъпление няма. В противен случай ще има не само още жертви, но и страната ни ще продължи да бъде в периферията на Европа. Убедени сме, че  управляващите не ще допуснат това, а още по-малко избирателите, които на последните избори показаха на партиите, свързани с този преход, че могат да бъдат изхвърлени от политическия живот, ако не сменят опорочените си лица и се откажат от методите на тайните договорки и престъпни действия, довели до срамното определение, че у нас мафията си има държава.

Двуличието на преходните политици

Когато миналата сряда (25.1.) изпадналият в бяс лидер на ДСБ Иван Костов нарече вътрешния министър 6 пъти страхливец, на всички присъстващи им светна, че думите на Цветан Цветанов са попаднали право в целта. Командира губи равновесие винаги когато неговите тайни срещи и задкулисни договорки станат явни. Защото  той има две лица – едното пред избирателите, а друго пред кукловодите на криминалния преход. Точно по тяхна заповед е трябвало да се намърда веднага след изборите на масата на победителите. Не случайно тогава подопечният му Мартин Димитров говореше, че Синята коалиция държи златното ключе. И след като това не стана, някогашният преподавател по марксистка политикономия реши да влезе в съюз с бившата комунистическа партия и да бъде опозиция. Но... и до днес е готов заради облаги да играе зад гърба на новите си съюзници и тайно


да прави опити за договорки с управляващите


Е, не е ли правилно да бъде обвиняван в липса на морал!?

В първия парламентарен ден от седмицата червено-синият съюз поиска премиерът да даде обяснения за полицейската акция, при която 25 маскирани служители на МВР арестуваха  нямащо намерение да им оказва съпротива семейство в опит то да бъде уличено в контрабанда на цигари. Заради настояване на опозицията премиерът да дойде за обяснения в парламента, вместо Бойко Борисов дойде Цветанов и директно обвини и червените, и сините в сътрудничество с Октопода. Вътрешният министър призова Костов да наблюдава внимателно процеса по делото "Октопод", "защото от него ще стане ясно какво се е случвало преди в държавата". После поясни, че основен свидетел по делото се бил обръщал със сигнал към Костов, който обаче не реагирал. После МВР шефът разказа как лидерът на ДСБ е ходил в кабинета му и му е казвал, че това, което прави Цветанов, не го е правил никой през последните 20 години. "В същото време обаче излизахте пред камерите и ми искахте оставката. Защо? Защото казвахте - ти си наш опонент, а политиката е мръсна работа", допълни министърът. Е, при такава неочаквана и рядко допускана в политиката откровеност как да не излезеш от нерви...

 Ето какво каза преди време в сутрешния блок на Нова телевизия Костов за Цветанов:”... Но не е такъв случаят с г-н Цветанов. Той има свойството много мъжки, много решително,

смело да постави главата си в торбата,



грубо казано. Той е инвестирал себе си във войната с организираната престъпност. Това го виждат всички хора и на всички това им прави много силно впечатление. Той е показал самопожертвователност като политик. Много рядко нещо за българската политика, изключително рядко...” Водещата изглежда не слуша какво точно й казва Костов, а пита това, което предварително си е подготвила: „Вие бихте ли се жертвал в една кандидатпрезидентска кампания?” Костов обаче продължава да говори за Цветанов: ”Не, не, ние говорим за неговата самопожертвователност в смисъл, че той е инвестирал себе си, т.е. заложил е себе си в тази битка с организираната престъпност. Това не  е заради президентските избори. Не го е направил с оглед на политическата си кариера. Той иска да приключи този въпрос. Аз го познавам от тази му страна, работя с него непрекъснато. Ето, и вчера имахме среща, такава, в която обсъждахме въпроси, сигнали, за които аз ще съм му благодарен веднъж да спомене публично за това сътрудничество, защото дължи... Нека той да говори, да не говоря аз. Но ние му помагаме съществено.”

От тези откровения на бившия премиер се вижда, че той признава вътрешния министър за първия, който прави нещо съществено в борбата срещу престъпността, нещо повече, казва за него, че си е сложил главата в торбата. (Подтекстът дори е, че той самият никога не би го направил в такава степен, което е факт). Освен това Костов си признава, че е чест гост в кабинета на министъра. Редно е да попитаме,


кога говори истината Командира


Всичко, на което ставаме свидетели, всъщност е отвратително. Тези политици (сред които е Иван Костов), които днес най-много настояват поповете да се покаят, бившият президент и неговото вице да се скрият вдън земя, защото са помилвали убийци, са най-виновни за неслучилия се като в други бивши соцстрани преход.  И вместо да си посипят главите с пепел и да напуснат постовете си, като отстъпят местата на млади хора, техните лидери с един необясним от гледна точка на политическата логика мазохизъм искат всичко да се срути, но те да останат на топлите си местенца. И кой знае защо са си наумили, че атаките срещу управляващото мнозинство ще им донесат желаното оцеляване в собствените им партии. Но те не си дават сметка, че колкото по-дълго време са на постовете си, толкова дълго ще продължи недоверието на избирателите към партиите, на които те насила искат да са лица. 
Може ли някой да повярва на човек, който тичаше към военна болница с букет цветя и кутия бонбони, за да поздрави човека, за който казваше, че е от подземието. После радостно правеше лицеви опори, за да видят всички колко е пъргав в чупките. И накрая, разбира се, се отметна…

Никак не е смешно, тъжно е…

Накрая ще кажем и още нещо. Този път номерът им няма как да мине и заради все по-нарастващото влияние на глобалната мрежа. Тези политици можеха да съществуяват единствено зад Желязната завеса, чиито рожби са всъщност. Зад Берлинската стена всичко ставаше скрито покрито. И единствено елитът живееше добре. След демократичните промени те се опитаха да се пребоядисат, като сменят овчите кожи с капиталистически. И да си карат по същия начин – с подставени лица и в дясно и в ляво. И всички да носят бремето на бившия режим, и да са еднакво оцапани. А накрая пак с добре познатия рефрен „ние пак сме същите, ние пак сме тук” като птицата Фенкис да се появят целите в бяло и да поискат доверието ни. Но както онзи френски генерал е казал през 1916 г. в битката за Вердюн и ние ще кажем „No Pasaran!”

Авгивиите обори на Марин

Нова престъпна небрежност изплува от авгиевите обори на президентстването на Георги Първанов. Оказа се, че той не е упълномощил през втория мандат вицето си Ангел Марин да изпълнява правомощията си. Това обезсилва всичко, което е подписвал той. Включително и скандалните помилвания на убийци.
Ще кажем направо – писна ни от некадърници с претенции, но с нюх към задкулисните ходове. Някой трябва да опере пешкира за тези си действия. Прокуратурата е тази, която трябва да се заеме с всичко, което се е случвало по време на десетгодишния мандат на Ловеца с двете имена. И с неговото вице, разбира се. Крайно време е двамата, които посрамиха най-висшия български орден „Стара планина”, да получат подобаващи за тъмните им дела наказания.

Орден за помилване на убийци

Над сто и петдесет престъпници, осъдени за жестоки убийства, са помилваните от бившия вицепрезидент Ангел Марин, получил скандално най-висшия орден на страната „Стара планина“ в края на мандата си от експрезидента Георги Първанов. Сега става ясно защо този списък от 533 помилвани лица беше една от най-строго пазените тайни на „Дондуков“ 2. Една мощна бригада от убийци на свобода е сериозен ресурс, с който кукловодите могат да клатят държавността. Тези хора са сред нас. Затова не трябва да се учудваме на случващото се напоследък – на зачестилите палежи на коли, на новите отвличания, на бруталните грабежи и убийства, предимно на възрастни хора. Редно е да попитаме защо червено-синият съюз си мълчи за това. Но няма да го направим, защото чрез Марин диригентите на криминалния преход поддържаха тяхното статукво. Ясна е целта им – Октопода да продължи своето безгрижно съществуване. Но ще припомним думите на Марин, че връща ордена като генерал от Българската армия и вицепрезидент на България, за да запази не само своята „лична чест и достойнство, но и честта и достойнството на хиляди хора, на България“. Каква наглост - да си служи с името на родината ни и да се подиграва с хилядите пострадали от помилваните от него престъпници! Достойните български генерали, загинали за тази изстрадала страна, биха се преобърнали в гробовете си, ако можеха да научат какви ги е вършил бившият вицепрезидент...

Добре би било прокуратурата да се самосезира и провери тази публична информация.

На практика с действията си бившият вицепрезидент е обезсмислил труда на хиляди от системата на МВР и правосъдието. Защото от изнесените данни става ясно, че освободените могат да поставят под заплаха не само живота на близките на жертвите, но и да извършат нови още по-чудовищни престъпления. Отговорност за това вопиющо безобразие трябва да се потърси и на самия Марин. И той да получи съответното наказание, за да бъде обеца на ухото за всички, които дръзнат да помилват убийци заради тайни сделки и тъмни намерения.

Има и още нещо, което си заслужава да коментираме: "В списъка имената на помилваните фигурират с инициали, тъй като Законът за защита на личните данни не позволява те да бъдат огласявани", съобщават агенциите. Не може получаването на наказанието да става с публичен процес, а помилването да остава скрито. Иначе излиза, че не е срамно да кажеш за какво е осъден някой, но е срамно да кажеш за какво е бил помилван.

Що се отнася до политическата отговорност, тя ще се види от последващите действия на опозицията. Но сме скептично настроени. Защото, както те се ослушваха за това, че техен парламентарен съветник е бил един от Килърите, така ще си затраят и сега, както отбелязахме по-горе. А какво да кажем за един помилван ромски бос, който побърза да обяви още от затвора, че ще подкрепи Ловеца с двете имена за втори президентски мандат. Гарван гарвану око не вади. Това обаче трябва да се знае от избирателите. Защото без тяхна помощ няма как да бъдат отрязани пипалата на Октопода, а политическите му маши да бъдат изхвърлени на бунището. Някои от тях е крайно време да получат и раирани костюми.

Внимателно с популизма, др. Първанов

Едва ли връщането в панелката на тъщата е най-доброто решение за бившия президент Георги Първанов. Но неговият популизъм е добре познат. Не може и да бъде друго след като се оказа, че пред избирателите е с едно име, а пред кукловодите – с харамийски псевдоним. Пък и нали червените баби трябва да бъдат трогнати, заради завръщането му в партията. И най-вече за предстоящата битка със сегашния лидер на левицата. Хората обаче знаят как се кри десет години на „Дондуков“ 2 и не си мръдна пръста за тях, макар че обещаваше да бъде социален президент. И се появяваше сред тях единствено, за да размаха пръст на управляващите и да поддържа рейтинга си. С който на изпровадяк се оказа, че много се гордее. Какъв срам всъщност. Да оправдае десетгодишното си нищо неправене с някакви си цифри, при това твърде хипотетични. За съжаление с това дребнодушие няма да се приключи. Пак ще слушаме лицемерните му думи. Този път обаче зад гърба му няма да е могъщата институция. Някой от тайните, скрити там, може да станат явни, а и липсващите страници от досието му могат да се появят.

Катарзисът от ДС миналото

"Изпълнете се с дух на смирение пред Божията десница, която крепко пази България от явна гибел, където я тласкат нейни безумни синове. Смирете се пред дадените изкупителни жертви за независимостта на милото ни отечество и въздайте Богу Вседержителю и Спасителю сърдечна хвала за чудесно проявената милост към нашата земя. В дните на най-големи злощастия Бог показа с ясни и дивни знамения, че България е под Негова закрила. Изчадията направиха всичко, за да погубят държавата ни, но Бог я спаси от тази явна смърт. Те бяха турили под купола на „Св. Неделя" толкова много взривни вещества, че за миг да умъртвят няколко хиляди родолюбиви български граждани заедно с цялото правителство и Н. В. Царя. Но Божията ръка препобеди, спря разрушителното действие на голяма част от взрива и запази живота на държавниците, на хиляди богомолци, на наше смирение и на съслужившето с нас духовенство, а заедно с това свободата и независимостта на родината ни. Възнесете из глубины сердца благодарствени химни на Бога Спаса нашего и молете се със съкрушено и смирено сърце, щото Той да не лишава от Своята милост нашия многострадален народ...”

Припомняме тези думи от историческото послание по повод на кървавия атентат в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г. на тогавашния български екзарх Стефан и митрополит на Софийска епархия не за друго, а за да напомним, че катарзисът от терористичното минало на бившия тоталитарен режим и пипалата неговата Държавна сигурност, който Българската православна църква сама избра (предоставяйки списъка на Висшия клир за проверка на Комисията по досиетата), има своите дълбоки традиции. Затова и не се съмняваме, че от скандалните разкрития за агентурно минало на повечето митрополити тя ще излезе по-силна и единна.

Както и сме убедени, че новият президент Росен Плевнелиев ще освободи всички ДС посланици, които бившият държавен глава, поради своите зависимости, бранеше напълно безсмислено повече от година.

Фактът, че пловдивският митрополит Николай поиска в събота (21.01.) прошка от името на съгрешилите показва, че пречистването в БПЦ вече е започнало. Преди време точно митрополит Николай написа писмо до Комисията по досиетата, в което поиска да му бъдат посочени свещениците агенти на ДС в неговата епархия. Ето как той обясни това: „Същинската причина за искането ми е, че не мога да позволя в редиците на Христовото войнство да има лица, които са

нарушили клетвата пред Бога

да пазят неговото стадо, и са извършили тежко прегрешение да предадат християнин на гонение и преследване от светската власт. От друга страна, съм длъжен да помогна на онези свещенослужители, които по стечение на обстоятелствата и въпреки волята си са попаднали в примката на „лукавия”, за да се отърсят от зависимостите.”

Ще припомним също така, че митрополит Йосиф още през 2008 г. в драматична изповед се покая за агентурното си минало. Същото започнаха да правят и други негови колеги от списъка. А като четем и бележките на оперативните работници, от разработките им се вижда, че някои от тях

не са били склонни да сътрудничат

като митрополит Неофит например. Очевидно е също така, че режимът добре се е постарал в църквата ни да няма такъв водач като главата на полската църква, който по-късно като папа Йоан Павел Втори допринесе за падането на Берлинската стена. Но сме сигурни, че след прошката ще последват и други оздравителни събития във висшия клир. Например канонът на 30-то апостолско правило казва: „човек, взел епископския си сан със съдействие на властта, да бъде отлъчен от църквата”. Разбира се, до такава крайност толкова бързо едва ли ще се стигне, но от техните решителни и безкомпромисни решения зависи връщането на доверието към тях от страна на миряните. Тайнството на ритуалите в църквата трябва да бъде запазено, но тя ще спечели много, ако при очакваните промени в нея тя се

отвори и направи максимално прозрачен

изборът на нови митрополити при неизбежния нов Църковен събор.

Както смята да го направи президентът Плевнелиев, предавайки на живо по интернет заседанията на бъдещите Съвети към президентството и обявявайки имената на кандидатите за нови посланици, месеци преди те да бъдат назначени, за да може тези, които са го избрали на поста, да ги одобрят или не. Няма как висшият клир да се скрие зад високите стени на Семинарията или на Светия синод и да взема решенията си на тъмно при днешните възможности на Мрежата. Но нека да оставим църквата сама да реши. Те знаят много добре какво е написано в светото писание: "Комуто много е дадено, много ще му се и поиска".

Не може да не отбележим и факта, че скандалът около агентурното минало на митрополитите е и зле прикрит опит кукловодите на криминалния преход отново да останат скрити зад гърба на потърпевшите. Не случайно на преден план излязоха обвиненията срещу БПЦ, а това, че точно тя взе решението да предостави списъка, както и да промени становището си за сурогатното майчинство, остават незабелязани. Затова точно в този момент на равносметка трябва ясно да се каже как и защо са били вербувани хора от висшия клир. Хората трябва да знаят защо тогавашният режим се е месил брутално

в делата на църквата.

И защо висши служители на ДС пишат, без да им мигне окото, в спомените си, че църковните служители при подаването на молба за сътрудничество са били карани да подписват декларация, че не вярват в Бога. Звучат цинично и думите на бившия шеф на Шесто управление Димитър Иванов, че се отплащали на митрополитите не с пари, а с „уиски и бонбони”. Смущаващи са и оправданията на Кирил Котев, бивш водещ офицер от ДС, вербувал трима-четирима от митрополитите, че службите са ги търсили с цел укрепване на християнството у нас: „Основните аргументи бяха, че трябва да се подпомогне църквата да работи по-активно. По това време имаше опити на външни псевдорелигиозни центрове да проникнат у нас. Тези вербувани митрополити не са работили срещу църквата. Те имаха за задача да активизират религиозната дейност в своята епархия. Друга тяхна задача беше да намерят подходящи младежи и да ги отведат да станат монаси”, разказва офицерът от запаса.

Основните документи за задачите и структурата на ДС, които са публично достояние вече, говорят съвсем друго – че целта е била църквата да бъде смачкана и поставена в услуга на режима, а миряните да бъдат отблъснати от нея. Затова говорят и не само

множеството избити и пратени в лагери свещеници

но и разрушените храмове. Ще припомним, че на столичния храм „Света София” има паметна плоча, посветена на близо 120 избити свещеници, повечето без съд и присъда.

Що се отнася до външната намеса – имало е такава и тя също е видна от документите. Те недвусмислено показват, че чрез ДС Москва е имала амбицията да измести Константинополската църква и така руската църква да се превърне в един „православен Ватикан”. Първият й опит да направи това е на Вселенския събор през 1947 г., но усилията й се провалят заради началото на Студената война. По-късно руската църква все пак успява да подчини православните църкви. В опитите си да изпълни плана си Москва да стане „трети Рим”, тя се нуждае от Българската православна църква, и за тази цел съдейства за сваляне на схизмата от нашата църква.

Могат да бъдат посочени други факти, за да се разбере кои са истинските сатрапи на БПЦ. Така, че дяволът не трябва да бъде търсен само сред вербуваните митрополити.

Затова накрая нека да завършим отново с думи от онова историческо послание на българския ездарх Стефан:

„Изкоренявайте от своите сърца всяка горделива помисъл, понеже гордостта е извор на всеки грях и „мерзост е Господу всеки, който има горделиво сърце" (Прит. 16, 5). Поради това и „ Бог на гордите се противи, а на смирените дава благодат" (Иаков. 4, 6). Учете своите деца на смирение, незлобие, състрадание, човеколюбие, отечестволюбие, а най-вече на страх Господен, понеже, както казва премъдрият Соломон, „със страх Господен става уклонение от злото" (Прит. 16, 6).”