ХИТРИТЕ СВРАКИ С ДВАТА КРАКА, ИЛИ...

Трите  бивши управляващи партии – “Продължаваме промяната”, “Демократична България” и БСП следизборно се запътват ударно към приключване на политическия си живот. ПП се очертават партия еднодневка, която след няколко брокерски изяви и провала им в други, бързат сами да напуснат, преди да бъдат погнати в съда, както се е случвало с някои техни представители преди време. А ДП и БСП вероятно ще удължат за кратко агонията си, заради вътрешнопартийни мераци и илюзии, че ако се сменят лидерите си, ще успеят да се измъкнат от блатото.

Това, което се наблюдава след анонса на ГЕРБ за правителство, подкрепено на евроатлантически принцип, е втвърдяване на тона и изваждане на непродуктивната мантра от миналото за тотално изчегъртване. И едва ли не, лидерът на ГЕРБ сам да облече раирания костюм, да си посипе главата с пепел, да поздрави Петков и Рашков, че са го арестували и също като тях да пренебрегне решенията на съдебната власт. Както, например и Корнелия Нинова се противопоставя на призоваването от прокуратурата, а нейни представители не приемат решението на съда да върне Кирил Добрев в ръководството, защото си имали устав, който бил над съда. Ако БСП още живее с историческите традиции за “ръководната” роля на партията, то поведението на ПП си е чист Остап-Бендеров номер - ако мине. Но ако не мине, няма лошо, ние ще си заминем да търсим нови, които да излъжем. А тези, които ни гласуваха доверието – кучетата ги яли...

Как иначе да си обясним, че срещу предложението на ГЕРБ, ПП излиза със своя “програма” от десетина точки, галещи слуха, но са откровено популистки и ако бъдат изпълнени, ще ни задължат с десетки милиарди допълнително. Превръщат се в партия, която, освен, че рушеше докато управляваше, сега иска да попречи на измъкването от кризата и да спре развитието на страната. Противопоставят се, но няма градивност. Не знаят какво ще направят с мандата си, ако се стигне до него, но всички са им криви. А сега и президентът им е крив, защото искал да управлява вечно. Не така, но не и иначе! Против служебни правителства са, но и няма да подкрепят спасително правителството. 

Е, това ако не е безхаберие. Точно то ги свали от власт, а не заговор на “статуквото”. Ако беше друго, щяха да получат доверието на избирателите и щяха “да продължат промяната”, както евфеместично се представяха. Но вместо да се освестят, пуснаха мантрата за купените избори. Излиза, че не приемат реалността, живеят в собствен свят, заинатили са се като деца. Но от това няма полза за хората. Те не са овце, които насила да ги направят първа политическа сила и им върнат управлението. Няма да се учудим, ако скоро обвинят народа, че не ги е оценил. Изводът е, че са безполезни. 

По-същественото е дали ще се намери достатъчно разум в избраниците на народа, да осъзнаят необходимостта да съставят правителство, като пренебрегнат дребни сметки и пристрастия. Не че животът няма да продължи, ако за пореден път не се разберат и се стигне до нови избори. Вижда се, че от тази поредна мантра, утешителна и вдъхваща фалшива надежда на загубилите, че могат да си върнат позициите след нови избори, няма полза.

Народът го е казал: хитрита сврака, с двата крака. Все още има време да седнат на масата за преговори. А и кукловодите им едва ли искат да са непрекъснато извън трапезата на властта. Както се втвърди тонът, така изведнъж може да се окаже, че било надхитряне. И една по една бившите управляващи да поискат своя пай. Нима обвиненията на ПП, че президентът искал да управлява вечно, не са “черна” завист, че той ползва облагите на властта...

Затова нека не избързваме. Има достатъчно време най-вече за публичен дебат. Не зомбирани в миналото, а обсъждане на предложените програми за управление. И разбира се, обединение в евроатлантическите ценности. Смешно е точно тези партии да имат конституционно мнозинство и да не го използват.

ЧАСЪТ НА НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Изборите приключиха, времето на чесане на егото свърши. Политиците са наясно, че имането на газ и ток, няма да свали инфлацията, цените на храните и бензина ще останат непосилни за мнозинството. Затова изборните маратони поне временно трябва да спрат. Личи си, че има умора, показа го поредния връх на ниска избирателна активност. А с червените линии трябва да се приключи завинаги. И избраниците на народа да служат за полза роду. Видя се още, че на партии еднодневки не бива да се вярва. Народната любов към тях бързо се изпарява. Особено след като се окаже, че радетелите за промяна, са всъщност “децата на лейтенант Шмид” от прочутия роман на братята Илф и Петров – всички до един плод на един и същ измамник, дърпащ им конците. Още като се появи онзи проект за батерии за един милиард, се разбра, че вечно облажващия се от властта финансово-олигархичен кръг на “прокопитата” се е размножил и втурнал бързо да намаже, както го прави още от времето на началното ударно замогване, дадено му  още от правителството на Иван Костов. 

Има и още нещо: абсолютно политически безотговорно, да не кажем противоконституционно е, бившият премиер и лидер  ПП да заяви още преди да е чул и след това видял какъв тип кабинет ще предложат победителите, да отхвърля  подкрепа и участие в него.

Но нека спрем да ги коментираме. Те безвъзратно са се запътили към политическото бунище. Няма как и да ги спрем да лъжат. Часове преди изборите се кълняха как ще продължат промяната, след тях – как ще бъдат опозиция, която ще продължи да разкрива далавери. И Костов разправяше така, след като беше свален с гръм и трясък. Твърдеше, че бил избягал пред народа и ще чакал той да го достигне. Да се смееш или да плачеш, че си давал доверието на подобни себични политици...

Всъщност, като оставим да отшумят емоциите, всички влезли в парламента трябва и могат да проявят национално отговорно мислене и да помогнат на страната ни да оцелее. Войната в Украйна продължава, но не тя трябва да е повод за нови разделителни линии, нито пък членството ни в ЕС, гибелно ще бъде да се откажем от европейските пари. Така, че шансът е в обединението около националните каузи. Вижда се от програмите им, че всички милеят за страната ни. Сега трябва да го докажат. 

Бегъл поглед върху изборните резултати показва, че правителство на малцинството, програмно правителство, на експерти или на “националното спасение”, без значение как точно ще бъде определено, може да има солидна подкрепа от почти квалифицирано мнозинство. За да се случи това, трябва да започне диалог. Губене на време ще е, ако се продължи с нападките и прехвърляне на собствената вина за резултата на друг. Наистина е контрапродуктивно да се гледа към миналото, както обнадеждаващо отбеляза един вицеприемиер от бившите управляващи. Необходимо е преди всичко всяка една от присъстващите в парламента партии да установи общите цели, които би имала с останалите. Те са свързани най-вече с техните избиратели и възстановяването на сриващото се доверие в политическата класа.

Първата стъпка в посока на диалога се очаква да бъде дадена от победителите в лицето на ГЕРБ. Резултатите са известни, няма време за изчакване. Визията как трябва да изглежда бъдещия кабинет, може да бъде оповестена още преди президентът да връчи мандат за съставяне на правителсто. ГЕРБ нямат време за лавиране, но същото се отнася и за останалите партии. Добре би било кабинет да се състави още с техния мандат. Забавянето може да създаде поле за нови дрязги и да се тръгне по самоубийствената за политическата ни класа спирала към поредните избори. Също така опитите за изнудване и отправяне на заплахи чрез добре познати ни опорки от миналото няма как да минат. Не за друго, а защото не само избирателите искат да има кой да им решава грижите, но и защото самите политици съзнават, че “ножът е опрял до кокала”, както се изразява народът.

На този фон опорката на лидера на “Да, България”, че управление с ГЕРБ и ДПС е невъзможно, защото хората щели да излязат на улицата звучи не само ретроградно, но и опасно за самата партия. На хората и през ум не им минава да излязат на протест, за да угодят на прищявката на който и да е партиен лидер. Те отдавна са показали с гласа си какво мислят за менторите им – Иван Костов и Прокопиевия разградски медийно-олигархичен кръг, отгледан и подкрепен от бившия премиер. Няма да се учудим, ако това изявление е добре познатият ни техен рекет за позициониране на масата на властта. Номерът едва ли ще мине. Създаването на национално отговорно правителство  със сигурност може и да ги подмине, да се случи без техните гласове за подкрепа. 

Не може да се върви повече по пътя на противопоставянето и омразата. Така че в очакване сме на първите стъпки към диалога. Сигурни сме, че политиците осъзнават, че безвремието през последната година и половина, гарнирано с провалил се опит на “стани, за да седна” е струвало доста пари на данъкоплатците. Надяваме се разумът да надделее, да спрат с безсмислените изчисления кой колко ще загуби в бъдеще. Вижда се, че бъдещето няма да е розово, каквито и да са сметките. Доброто бъдеще зависи единствено от решаването проблемите на настоящето, а те не са малко. Колкото по-бързо се състави работещо правителство и парламент, който да подкрепя и бъде коректив на действията му, толкова по-добре ще бъде за всички.

СТАБИЛНОСТ ИЛИ НОВА РАЗРУХА

На чужд гръб сто тояги са малко, е казал народът. Може обещанията на политиците да стават все по-галещи слуха със всеки изминал ден до наближаващите избори, но на тези, които очакват да гласуват за тях, грижите не намаляват – те усещат по джоба си увеличението на цените в магазините за хранителни стоки, сметките за ток, парно и други битови нужди стават непосилни. На този фон обидно е да бъдат гледани и слушани схватките между мераклиите да ни представляват, особено между онези, които ни докараха до избори след избори - кой с кого нямало да се коалира за правителство, персоналните обвинения кой какво бил направил, а другите с години не си помръднали пръста, как радетелите на промяната използвали посредници, за да печелят чрез тях, а пък онези от статуквото били превърнали държавните предприятия в посредници със същата цел. И всички обещават, че благодарение на тях криза няма да има и едва ли не още на пролет ще потече рогът на изобилието.

Всъщност няма нужда от тези фалшиви дебати!

Как избирателите да им повярват като едните твърдят, че има излишък, а другите – че няма и трябва да се затягат коланите. Но няма конкретни мерки и цифри – за овладяване на кризата, размер на компенсациите и времеви срок, така че хората да не са в постоянен стрес, а да знаят как да ограничат бюджетите, а бизнесът да може да работи така че и в хазната да има приходи. 

Това няма как да се случи, ако политиците продължат да се замерят с мантри, подхранващи езика на омразата, не се спре затварянето на очите пред беззаконието и най-вече подкопаването на парламентаризма, едновременно с величаенето на едноличната власт, която може да ни освободи от заробващите “фалшиви” западни демокрации. 

Промяната може да настъпи не само с грижа за конкретните нужди за оцеляването, но и в насърчаването на можещите и позитивно гледащи на развитието на страната ни, за които смисълът на живота им е в иновациите, в изграждането на модерна европейска страна, която заема достойно място сред най-развитите от тях. 

Но преди всичко е нужно стабилно управление, което да бъде така конструирано, че водещите партии да не си играят на управляващи и опозиция, а да се стремят то да бъде укрепвано, а не разрушаване, поради личните амбиции на един или друг политик с власт.

Формула има, тя е предлагана нееднократно. Дали ще се нарече правителство на националното “спасение”, “единство”, “развитие” или “единение”, както пише на сградата на Народното събрание, е без значение. Лицата на това правителство не трябва да са тези, които и сега се очернят, обвиняват в нечисти сделки и са с опетнен морал. Те трябва да се отдръпнат и в името на гражданите да се постараят да организират управление, което да работи в тяхна полза, а не за лично облагодетелстване или в полза на дърпащи конците им манипулатори. Какъвто е Разградския медийно олигархичен кръг, който въпреки, че търпи провал след провал, продължава де се опитва чрез своите протежета да се домогва до трапезата на властта и най-вече да сее разруха.

Дяволският казан за всички, радостта на Нане, че на него може да му е зле, но и на Вуте ще му е по-зле, са прийоми на сатанизиране, които се опитват да принизят делото на онези герои от националната ни история, чийто стремеж към свободата, трябва да ни обединява, а не да ни разделя с псевдопатриотарство или търсене на бащицата, който да се грижи за нас. Успехът няма да дойде със спекулативни игри на думи, а с обединяване на усилията на всички. Сговорна дружина планина повдига, също е казал народът. Точно от такава има нужда страната ни. Но за да се случи това, политиците трябва да изхвърлят тоягите и да я изградят с общи усилия, за да заработи в името на общото благополучие. Вижте по-малко

ЗА КАКВО ИМ Е ИЗБОРНИЯТ КОД!?

Престъпване на омертата е самоубийствено за всеки мафиотски кръг. Е, точно това направиха от “Демократична България” с жалбата си до Върховния административен съд да получат достъп до изборния код. Очевидно дърпащите им конците от Разградския олигархично медиен кръг са наясно, че в самостоятелното явяване на изборите от Партията на промяната се крие “ключът от квартирата”, както би се се изразил Остап Бендер, мошеникът от романа на Илф и Петров. И са решили да не допуснат този път загубата на толкова много гласове, както стана на последните избори. А те, както е известно, бяха взети от станалите по-късно техни коалиционни партньори. 

Нека попитаме направо -  не е ли тази жалба признание за възможността от изборни манипулации!? И по-точно - за вече извършени измами, от които този разследван многократно за афери кръг, удобно се е възползвал, за да се докопа до властта. И сега, когато тази възможност им се изплъзва, те решават да нарушат омертата, защото иначе техните протежета ще останат извън парламента. А оттам и самите те - извън трапезата на властта.

От “ДБ” твърдят, че решението на ЦИК "води до нарушаване на един от основните принципи, от които трябва да се води изборният процес - прозрачността, която да позволява на обществото и на всички субекти, които са участници в него, да имат пълното убеждение, че той обективно изразява волята на избирателите".

Жалбоподателите дори разкриват къде е “заровено кучето”. Те искат да разберат дали удостовереният през 2021 г. код, е идентичен с изходния код, наличен към момента, като “за това трябва да има криптографски гаранции. В противен случай предишното удостоверяване няма как да се счита за действително". Освен това те настояват достъпът до изходния код да бъде осигурен още в рамките на процеса по удостоверяване, извършен от Министерството на електронното управление, Българския институт по метрология и Българския институт по стандартизация, “а не само по време на публична процедура по изграждане на системен образ, както е определила ЦИК”.

Всъщност, тази жалба на радетелите за електронното гласуване е признание за възможността да бъдат извършени шашми, чрез манипулиране на софтуера. Няма да припомняме за пореден път защо точно този тип използване на машини е отхвърлен от цивилизования свят. Няма да преповтаряме и защо се настояваше да не бъде ограничавана възможността да се гласува с хартиени бюлетини. Ясно е също, че при липсата на парламент, Изборният кодекс не може да бъде променен. Но трябва ли да станем свидетели на поредната подмяна от борците за промяна. А с тези признания, резултат от боричканията помежду им, излиза, че те се подиграват с демократичните принципи, които уж изповядват.

До изборите няма много време, но все пак то е достатъчно, за да се използва всяка правна възможност, те да изразят волеизявленията на избирателите, а не резултатът да е плод компютърни престъпления, с които да ни излъжат за пореден път. А за да няма повече “омерти”, които да бъдат “нарушавани”, трябва веднъж завинаги да се приключи с този мафиотски медийно олигархичен кръг. И това не е задача само на правосъдната ни система, но и на всички, които искат да има промяна, е не подмяна, на каквато станахме свидетели през последната половин година.

ЛЪЖАТА ЗА “ПОБЕДНИТЕ” 121 ДЕПУТАТА

Свидетели сме на поредното измамно внушение от лидерите на партията на “промяната”. Този път предизборно – че целта им е да имат 121 депутати, за да могат да управляват самостоятелно. Не, това не е галещо слуха на феновете послание за светло бъдещо управление, не е и димка за заблуда на противниците, а е поредната тяхна измама, на каквито станахме свидетели през цялото им управление. От която искат да извлекат само лична изгода. Номерът им е в това да постигнат поне резултат, с който да могат да се пазарят – най-вече с тези, за които твърдят че никога няма да преговарят, докато не се освободят от набедените в мантрите за корупция. Лъжливото им послание е насочено и към бившите им партньори от “Да България” и БСП. За да бъдат приспани с илюзията, че след изборите отново ще са заедно. Но всъщност максимално да им бъдат взети избиратели. Както се случи на предишните избори, когато ДБ се срина като брой депутати, защото техните привърженици гласуваха за ПП. А изненадващото посление, че можело отново да получим руски газ на бивш вицепремиер, който отказа да плаща в рубли и на практика отряза доставките, са към левите избиратели, чиито гласове искат да привлекат. Не е случайно и твърдението на ръководството, че са центристка партия.

Разбира се, от ГЕРБ и още повече от ДПС са наясно, че изхвърлянията на ПП са смешни. И са отчайващ опит да спрат пропадането след провала на управлението си. Дори малко е учудващо, че от ГЕРБ се опитват да опровергаят новите им лъжи. Вместо да ги оставят на ДБ  и БСП, които ще са най-ощетени. Затова по-интересно е кога ще приключи периодът на взаимното хвалене колко добре са управлявали и кога ще почне конкуретната битка между тях за всеки глас. Ако за БСП се знае, че ще наблягат на проруската политика, както и на свършеното в социалната сфера, като противовес, то за ДБ не е ясно как ще отговорят на това разделение. Друго щеше да е, ако бяха останали в коалиция с тях - хватката преференции на по-добре структурираната ДБ, можеше да има дадат шанс за равнопоставеност. Сега ситуацията е такава, че политическият мишмаш, създаден и толериран от бившия премиер Иван Костов и близкия му Разградски медийно олигархичен кръг, може да изпадне извън борда на парламента. 

Смешно е и самоуспокоението, че разделени двете партии, ще получат повече гласове. Нали само преди дни те твърдяха точно обратното. Истината е, че давещите предпочитат да се спасяват както могат.  Същото се отнася и за БСП. Ако на предишните избори, тя нямаше алтернатива, само малка част от левите избиратели гласуваха за Партията на промяната, сега “Възход” на Стефан Янев им диша във врата. Вътрешната червена опозиция има за кого да гласува.  Със сигурност ще станем свидетели на поредното маргинализиране на Столетницата, особено след като всекидневно се разкриват афери, забъркани от тяхната лидерка, докато беше вицепремиер и министър на икономиката. Не е изключено БСП да изпадне извън борда. Една от причините е и вътрешната битка за първи места в листите, които вече единствено дават възможност за влизане в парламента.

Ако  пръскането на лъжливи илюзии беше направено от радетелите за промяна от сцената на стендъп комеди клуб, каквито има много напоследък, щеше да бъде забавно. Но сега това звучи дори нелепо. Техните бивши партньори са под угроза да не влязат в парламента, а избирателите биват увещавани в друго.

Всъщност, става въпрос за тяхно самозалъгване. Бившите любимци на президента повтарят като от латерна мантрата за 121 депутата преди всичко, за да успокоят собствените си страхове, че сривът при тях ще е най-голям. Плачът, че били прецакани от ИТН, предизвика временна еуфория. Но сега, когато се разбра, че джобовете на родните избиратели всекидневно изтъняват, благодарение на тяхното управление и за сметка на техни афери, които лично ги облагодетелстваха, балонът на тези лъжи се спука. Приказката за “лъжливото овчарче”, изиграна този път от новите герои, станали популярни като Кирчо и Кокорчо, ще приключи не като стендъп комедия, а безславно, както е разказана в народния фолклор.

ГАЗОВИ ЛАКЪРДИИ ЗА ПАРТИЙНО ОЦЕЛЯВАНЕ

Време е да бъдат спрени опитите на провалилите се политици да “възкръснат” с всяване на страхова психоза сред обществото. Изборите са добра възможност за това.

Едва ли избирателите имат полза бъдещето на газовите доставки да се превръща в досадна политическа дъвка и реална опастност за жизненото им оцеляване. Плашилото се размахва за щяло и нещяло, предимно от чели-недочели политически мимолетници, усетили сладостта от облагите на властта. Може и да е парадоксално, но утвърдените имена в енергетиката предпочитат да не участват в тази преливаща от пусто в празно безполезна шумотевица. Галещо слуха на русофилите е евентуалното подновяване на изтичащия договор с Газпром. Но налице е и бурно възмущение от противниците, придружено от предупредителна протестърска вълна, ако това се случи. Едните пренебрегват грозното лице на войната в Украйна и носталгично припяват за евтиния и “неизбежен” руски газ, плод на българо-руската дружба. А другите продължават да дрънкат за “четири пъти” по евтиния втечнен газ и не дават обяснения как така Булгаргаз от печеливш с 50 млн, изведнъж се превърна в длъжник с повече от 500 млн.по време на последните вече бивши управляващи.

Упреците към служебния кабинет да не размахва “Жан-Виденовата зима”, да остави актуалните проблеми на бъдещия редовен кабинет и се заеме с основното – да подготви изборите, са меко казано цинични. Изобщо няма да коментираме дебелашкото самохвалство на най-малката, но най-шумна партия в предишния парламент, че само тя можела да докара газ от Русия. За късмет, бързата, едва ли не военна организация, създадена от кабинета, за преодоляване на техническите проблеми, със сигурност ще ни докара най-после газ през връзката с Гърция. Така че нека бъдат оставени управляващите да решават неотложните проблеми. А те са свързани и с антиинфлационни конпенсации за бизнеса и гражданите. Затова не трябва да им се пречи на диалога с работодатели и синдикати.

За да има прагматичност, обаче е необходимо политиците да се смирят и да не използват газта като бухалка. Видяхме и чухме защо им трябват “бухалки” на някои псевдодемократи. Всички са наясно, че цинизмът им не идва току така, а е добре подплатен от олигархичния кръг, който от години си е присвоил правото на уж морален стожер. Учудващо е, че издънилата се многократно в претенциите си да бъде партия на промяната, обвинява служебния кабинет, че излишно митологизира газовата криза, но същевременно императивно настоява, че той трябва да довърши започнатото от тях с американския втечнен газ и ако не го направи, то тогава последиците за страната ни ще бъдат ужасни. 

Кой всъщност плаши обществото ни с несигурност!?...

Предпоставянето с крах на все още неосъщствени сделки, при това ангажиращи, заради европейското участие в реализирането им, не цели нищо друго, освен да се внуши, че служебното правителство е антиевропейско. Това само потвърждава, че оклеветяването е любим похват на откровено мафиотския олигархичен кръг. От времето на управлението на Иван Костов, когато укрепна, този кръг използва мантрата “борба с мафията”, за успешното капитализиране на редица тъмни сделки. Осъществява ги не само с очернящи внушения, но в повечето и с директен рекет чрез медийния монопол, който притежава.

Но номерата им вече са трудно приложими. Причината не е само в общественото недоверие натрупало се срещу тях. Но най-вече в неразбирателството между бившите коалиционни партньори, което доведе до падането им от власт. Всъщност, истината не е в излишните газови лакърдии, а в нежеланието им да сложат в ред собствените им партийни редици. 

Да не би сега да им светна на Партията на промяната, че имат идеологически различия с “Да България” и че те са центристка, а не дясна партия!? И защо ли пак от същата партия, която отказа руския газ, вече не отричат възможността отново да тръгне, докато в същото време жълтопаветниците, маршируват край президентството... Не, още миналата година, когато няколко пъти се проваляха опитите да се създаде правителство, стана ясно че между лидерите им има скрита непоносимост, която прерастна в омраза. Тя стана открита при провала на безпринципната коалиция. Библейският израз за треската в чуждото око, която пречи да се види гредата в собственото, ще доведе единствено до стремеж “стани за да седна”, но няма да е в обществена полза. И не газовата реторика ще им помогне. Защото омразата, както се вижда, продължава и няма да свърши, докато всяка една от партиите не се освободи от всички, които не могат да надмогнат егото си и не бъде представлявана от нови лица, които разбират, че диалогичността в политиката е тази, която ще помогне за излизането не само от вътрешните кризи, но и от натрапените отвън.

НИКОЙ НЕ ИСКА ДАВЕЩИТЕ СЕ

Провалилите се бивши коалиционни партньори, вместо да се погрижат за политическото си оцеляване, отново размахват жълтопаветното знаме и се опитват да нагнетяват обществено напрежение. Техните лидери не си дават сметка, че хората имат нужда от спокойствие и сигурност, с нескопосните си реваншистки прояви трупат нови негативи и могат да маргинализират участието си в парламента, а някои от тях и да останат извън него. Според социологически проучвания “Да, България” е на ръба на прескачането на изборната бариера. БСП също е застрашена, дори за бъдещите им водачи на листи няма сигурност, колко от тях ще влязат. Популистки оправдания, че президентът, който Корнелия Нинова издигнала, се обърнал срещу нея и е участвал в заговор за отстраняването и от ключовия министерски пост, вече не вървят. Заради неспирните и лъжи се очаква вътрешният натиск върху нея да се засили, особено след разкритията за един милирд евро изнесено оръжие за Украйна, което тя нагло отричаше. Но на лъжата краката са къси, както е казал народът. Нейните русофилски поддръжници едва ли ще и простят. Няма да се учудим ако лъснат скоро и интригуващи за разследващите органи подробности за нейните сделки.

А какво да кажем за “ДБ”, които, с вечно нещо обясняващия се лидер Христо Иванов, като удавници за сламка протягат ръце за коалиция с “Партаията на промяната”, но там не ги искат, защото не им трябва допълнителен отлив на гласове. 

Всъщност, цялото хленчене на “ДБ” е, защото изпаднат ли зад политическия борд, ще стане зле и за покровителите им от олигархичния кръг, който забърка двегодишното безвремие. Затова те пускат нови опорки, за да може “умнокрасивите” поддръжници да опънат палатките на жълтите павета и блокират Орлов мост. 

Никой от служебния кабинет не се е засилил още да купува руски газ, но вече има черни прокоби, че едва ли не руските танкове, ще изметат хепънингите им от столичното ларго. Дори фактът, че от кабинета обявиха, че ще придвижат оставените от предишните управляващи сделки за втечнен газ не ги смири. Не са ли смешни и твърденията им, че като обявят търгове за газ, ще бъдат загърбени доставките от САЩ и ще полегнем на руснаците, които ще ни подлъжат с уж евтин газ. Поредната слаба опорка. Не само защото руският газ вече не е евтин и това не може да се прикрива, но и защото има геополитическа ориентация, която управляващите, които и да са те, не могат с лека ръка да пренебрегнат. Въпросът е преди всичко в изсветляването на доставките. Нещо, което въпреки претенциите си за прозрачност, радетелите за промяна пренебрегваха безскрупулно. А популистките им уверения за четири пъти по евтиния газ изобщо няма да коментираме.

Истината е, че напъните  за всяване на страхова психоза и за жан виденова зима идват най-вече ДБ и БСП. Нека повторим, причината е в това, че двете партии разочароваха с безпринципното си колабориране избирателите си. Видя се и се чу как на онази партийна седянка в парламента Христо Иванов говори, че правилният път е този на политическите бухалки и задкулисните сделки от типа на “ти на мене, аз на тебе”, а публично се представя за борец срещу тъмните сили. И вместо тази арогатна двойнственост да приключи, Иванов да подаде оставка от партийния пост, той продължава мишкуването в опит да се измъкне от капана, в който сам попадна. Колкото по ясно става, че не е желан партньор, той ни лук ял, ни лук мирисал, пак високопарно ни заглавичква с геополитическата ситуация, а задкулисно се опитва да реанимира един позабравен проект на ментора си Иван Костов за “Десен алианс”, с който да прилъже старите седесари да го пробутат с гласовете си отново в парламента. Абсурдно е да му повярват, като се има предвид гушването на ДБ с БСП и онова гласуване в парламента, даващо възможност на свързани с бившата държавна сигурност да се кандидатират за ключовия пост шеф на КПКОМПИ. Но защо да не опита. А и нека жалките му напъни да покажат колко е задължен към дърпащия конците му олигархичен кръг.

След тази “синьо-червена мъгла” едва ли трябва да се учудваме, че Корнелия Нинова, търси враг в лицето на президента, за да оцелее. Но всъщност засилва влиянието на държавния глава в партията. Нинова се оказа опасен лицемер, който в името на личния интерес е готова да загърби принципи, а което е по-лошо – да обрече привържениците си на тягостно бъдеще, като остави БСП отново, и нищо чудно, за дълго извън властта.

Няма да коментираме първите действия на служебното правителство, използвани от Нинова, а и от останалите бивши управляващи за нападки срещу президента. Не за друго, а защото уволненията засягат пряко политическите хранилки на властта. Но не и гражданите. Разкритията за афери разклащат най-вече бившата политическа върхушка. А и държавният глава този път започва да демонстрира полагащата му се от конституцията неутрална позиция, която цели успокояването на държавата след месеците политическо шмекеруване. Така че опитите за извличане на политически дивиденти и размахването на плашилото за президентска република по руски образец, са обречени. Не заради разнебитените бивши управляващи, а заради нарочените за колабориращи с президента, опозиционните доскоро ГЕРБ и ДПС. Те са тези, които разполагат с достатъчен ресурс това да не се случи. Но и са наясно, че страната ни трябва да бъде изведена от продължителното политическо безвремие, станало критично опасно в трудни и за света дни.

Така че изводът за давещите се партии, както и за кукловодите им в сянка, които забъркаха тази каша, е, че трябва да спрат да слагат прът в развитието на страната ни. И да се опитат да пречистят собствените си редици, за да имат шанс да продължат политическото си съществуване. Трябва да се разделят и със олигархичните спонсори. В противен случай ги чака политическото бунище.