Ще има ли развръзка

Единичен засега случай на законодателна невъзможност да бъде имплатиран замразен ембрион от починал съпруг, вече повече от половин година буни духовете. И амбицира и вдовицата, и омбудсмана Мая Манолова да настояват да се промени Наредба №28 на Министерството на здравеопазването, която не допуска асистирана репродукция в случай на смърт на един от партньорите. Институциите обсъждат казуса не само защото от правна гледна точка унищожаването на яйцеклетки, сперматозоиди и всякакъв генетичен материал, необходим за инвитро процедури, нарушава правата на гражданите, но и заради проблема с демографската криза, който налага да се търсят начини да се увеличи броя на ин винтро процедурите, както и да се уреди тяхното финансиране. 

Едновременно с този казус могат да се решат и други щекотливи проблеми, като например замразяването на яйцеклетки от онкоболни и след лечението им те да се използват. На пръв поглед става дума за спазването на човешки права. Но е много по-сложно. С промяната на наредбата за медиците няма да има проблем да извършат процедурата и всичко да приключи благополучно. Но възникват както морални, така и правни проблеми. Затова и все още няма становище на здравното министерство. Европейското законодателство би било образец, но и там няма общовалидно решение. В Германия забраната е категорична. 

“Бавенето” у нас на решението, обаче не е продуктивно. Вижда се, че отново се шуми. Със сигурност ще има и други случаи. Истината е, че трябва да има отговор, той трябва да е такъв, че да няма страдащи, но да няма възможност и за престъпни спекулации.

Излишни спекулации

Не за първи път се случва крадецът да бъде прострелян от собственика на дома. В случая, според първоначалните информации, бандитът е рецидивист с девет присъди, посегнал е с нож. Но е получил подобаващ отговор, а е и починал по-късно от раните си. Има убит и защитил не само собствеността си, но и жена си с двете им деца. Той обаче не е на свобода, а е задържан. Това няма как да не предизвика емоции. И гневни тълкувания на закона. Няма още официални изявления.

Скоро всичко ще дойде на мястото си и духът ще бъде прибран отново в бутилката. Остава обаче открит въпросът, трябва ли всеки път политици да яхват протеста и да трупат политически дивиденти като противопоставят едни българи на други. Смешно е с евтин популизъм да се обещава и поредно прекрояване на законите. Нали именно политиците са тези, които много преди това е трябвало го направят. А не да вменяват днес вина на тези, които ги изпълняват.

Разбира се, спекулациите им са прозрачни, но когато с тях се сее етническа омраза, това не може да не предизвиква безпокойство. В такива моменти нека си припомнят до какво доведе тази омраза на Балканите в края на миналия век. И защо страната ни остана остров на стабилност.

Консенсус - да, но не на парче

 

Впечатляващо е единството между управляващи и опозиция, с което бе прието решението кабинетът да каже до края на юни как ще се развива ядрената ни енергетика. С други думи, какво ще се случи с оборудването за АЕЦ "Белене". Скандалите през последните седмици са толкова много, че това беше нещо като светъл лъч. Излиза, че може да се работи, за да се реализират вече похарчени пари на данъкоплатците. И “гьолът” в Белене да бъде забравен, а реакторите да бъдат извадени от “кашоните”. 

Колко обещаващо!.. 

Другаде обаче е заровено кучето. Не може всеки път, когато стане напечено, да се търси решение на парче. И ако партийните интереси съвпадат, ще има консенсус, ако ли не - битката ще продължи. В конкретния случай, а и не само за него, става дума за следното: има необходимост от перспектива, което означава парламентът да изработи цялостна стратегия за развитие на всички отрасли на енергетиката. Такава имаше до 2008 г. След това тя бе “забравена”... 

Това е, което всъщност трябва да обсъдят спешно депутатите. Защото проблемите не са един и два, видя се какво се случи през последните дни с продажбата на ЧЕЗ. Когато има обща стратегия, тогава всеки, който стъпи накриво, ще си носи отговорността, а когато има успех, той ще е на всички.

Каквото сам си направиш...

Скандална е сделката с продажбата на най-голямото електроразпределително дружество ЧЕЗ.

Столичният кмет Йорданка Фандъкова е права, като казва, че това е стратегическо дружество и трябва да има сигурност. Електроенергията е основен алтернативен източник за милионна София, а не замърсяването на въздуха с горене на гуми, въглища и боклуци. Добре е, че и премиерът е разпоредил проверка. Така че шумът от една страна, че това е частна сделка между компании и от друга, че е съмнително някоя си Гинка да купи, като получи кредит за стотици милиони, си е част от действителността. Но родилите се от това политически спекулации, могат да си останат само спекулации. Защото тази сделка трябва да се одобри от няколко институции. И в крайна сметка може да бъде спряна.

Що се отнася до оставката на министъра, това си е вътрешен въпрос на самите управляващи. Има си квоти и т.н. В тази връзка обяснението и, че заради връзки с купувача си е подала оставката, не е убедително. Истината е, че управляващите са тези, които си носят отговорността. 

Изводът е, че след като управляващите носят отговорност, и най-вече не може да нямат отношение, (най-малкото знаят какво се случва, кой е купувачът), би било добре много преди да се сключи която и да е сделка, те да са наясно какво правят. Нали всички искат стабилност, особено, когато страната ни е домакин на Европредседателството.

Нов шеф или реформа на Здравната каса

Не е трудно да се прогнозира какво ще се случи в сряда, когато е насрочено извънредно заседание на парламентарната комисия по здравеопазване. Скандалът с поисканата оставка от здравния министър Кирил Ананиев на шефа на НЗОК проф. Камен Плочев и отказът му да я подаде, ще бъде потушен като започне процедура по отстраняването му и избирането на поредния нов шеф. Ще отбележим, че касата разпределя бюджет от 4 милиарда лева, а шефовете и на горещия стол се сменят през приблизително половин година. Този път поводът е неразбирателство за дълг от 270 млн. лв.към чужди здравни каси, които така или иначе трябва да се платят. Това, което се разбира от наличието на този дълг е ,че професорът вероятно не е добър мениджър. Не може да иска актуализация на бюджета, а целево финансиране. Но това става с предварително съгласуване, а не с нездравословна шумотевица. Затова Плочев няма начин да не го сменят, въпреки започналите вече политически спекулации.

Възможно е обаче от поредния здравен скандал да излезе добра новина. Парламентаристите имат шанс да започнат дълго отлагания дебат за реформиране на касата. Министърът вече обеща реформа на здравеопазването и обяви че до месеци ще е готов с проекта. Сега е моментът депутатите не само да го подкрепят, но и да му подскажат пътища за решаването. В противен случай партийната окраска и взаимните обвинения с ваденето на “скелети от гардероба” около поредната смяна на шеф на НЗОК ще са само преливане от пусто в празно, а резултатът ново бъркане в джоба на данъкоплатеца.

Бедни ми Кънев, защо заряза готварството?

Очевидно кукловодите на потъващия в забрава бивш лидер на ДСБ Радан Кънев се чудят с какъв фокус да възродят вниманието към него. На нас обаче нито ни е забавно, нито ни е тъжно да наблюдаваме готварските му напъни в национален ефир. А още повече да ни поучава за нестереотипните роли на пола, които не правели от готвача гей. Или пък да ни открива топлата вода с “разкритието”, че политиката е изкуство на компромиса. 

Единствено ни заинтригува факта, споделен пред bTV, че преди да ни весели като протеже на Иван Костов, пишман политикът поддържал готварски блог. Няма да питаме защо го е зарязал, нито пък след като любимото му ястие “Чилито кон карне” е с три вида боб, защо не е “гледал” на тях, за да му светне, че Драгалевския интригант ще го употреби, а чрез него ще излъже и избирателите. За да бъде доубита десницата, дело с което Костов се зае още в първите дни през 90-те години на миналия век, когато пое лидерския пост. 

Според Радан, основният проблем вдясно бил, че всеки предпочитал малки, но верни на лидера си партии. Нима не е било ясно кой и защо ги е нароил!? А и днес да не би да има промяна! Същите провалени лидерчета, действащи на принципа “Дай!”, вместо “Да дадем!” Но както правилно е отбелязал народа – когато слепец поведе слепеца и двамата падат в ямата. Така че добре би било да не ни досаждат. Защото избирателите не са вчерашни. Знаят, че и готварски престилки да им наденат подсъдните олигарси, никого няма да трогнат.

Чистене на политически клишета

Добре е, че от образователното министерство са решили да попълнят белите полета в историята ни след 1940 г. до днес, както и да я изчистят от политически клишета. Очевидно е също, че без да бъде преодоляна съпротивата от представителите на политическото статукво, процесът няма как да се осъществи. Но това е единственият възможен път за спиране на езика на омразата. Фактическото изучаване на мракобесието на фашизма, последвалите ги при соца лагери и изселването на половин милион наши сънародници са факти, които не могат да бъдат претупвани. Бандитската приватизация в постоталитарния период също не може да бъде подмината. 

Познаването на тези исторически периоди от новите поколения ще е в основата за изграждането от тях на новия стил за политическо общуване. Полезността на бъдещите политици ще се оценява не в противопоставянето, а в стремежа да осъществяват добруването на тези, които са ги избрали. Историческите факти не могат да бъдат пропуснати, нито пък едностранно тълкувани, според временната политическа изгода. 

В тази връзка не трябва да се учудваме на съпротивата. Тя не е само резултат на сенки от миналото, а и от действията най-вече на няколко подсъдими олигарси, чиито състояние бе натрупано в резултат на бандитска приватизация. Тяхната вина няма политическа окраска. Затова нека не се опитват да скрият историческата истина зад поредната синьо-червена мъгла, насаждане на омраза и разбунване на исторически страхове.