Краят на тъмното президентстване

След десет години лъжи и работа на тъмно президентската институция излезе на светло. Напълно обяснимо е, че това не се нрави на БСП, нито на Октопода, защото криминалният преход си отива. В духа на комунистическите традиции БСП, от една страна, ще бъде яростна опозиция на новия държавен глава, но от друга, ще иска да се дистанцира от мрачните десет години на Георги Първанов. Още повече че той има претенции към поста на сегашния лидер Сергей Станишев.  Веднага ще отбележим, че шансът за саботажни действия от страна на левицата е нулев, защото всяко тяхно действие в тази посока ще покаже колко фалшиви са техните ценности. Лошата картина за червените се допълва от публичността и обявеното от държавния глава намерение Консултативният съвет да се превърне в работещ орган, неговите членове да се събират на всеки три месеца по веднъж, без да чакат кризисна ситуация да ги принуди да я решават по спешност. Това, което

определя откритостта на новия президент

е използването на съвета „като инструмент за постигане на консенсус в името на гражданите и държавността”, както лаконично той самият формулира основната цел на сбирките. Като технократ Плевнелиев забелязва основния недостатък, за да работи добре този механизъм  - липсата на ясни вътрешни правила, както е записано в закона, но не се е случило. Точно затова държавният глава иска тези правила да бъдат не само формулирани, но и подкрепени от водещите политици. Президентът стига и по-далече в намеренията си, като съвсем ясно отбелязва, че енергийната независимост, която трябва да се постигне чрез диверсификация на трасетата, не е само обект на политически интереси, тя е необходима на гражданите, за „да имат достъп до конкуриращи се доставчици и гарантирани пазарни цени, подвластни на пазарни механизми”. Президентът пояснява, че усилията трябва да са и на самите граждани, тоест те да се постараят да участват активно в процеса на изолирането на жилищата и в своята квалификация, за да може да имат реален принос, а не да очакват, че

някой свише, както беше по времето на соца, ще решава вместо тях

Другото съществено нещо е, че Плевнелиев с помощта на подкрепящите го десни политици твърдо е решил да се освободи от подозрителното бреме на едноличната власт върху някои спецслужби, които по време на целия досегашен преход се смятаха за недосегаеми и винаги са били обект на спекулации. Решението на държавния глава е разбираемо, особено на фона на редица обвинения, както и на нелицеприятните факти, които почнаха да излизат след последните уволнения в тези спецслужби. Ако се потвърдят досега появилите се факти за използване на спецслужбите за лични нужди, политически интриги и дори съмнения в извършването на насилия, то промяната в тях  се явява наложителна. От ГЕРБ вече са определили и месец октомври като краен срок за приемането на закони за спецслужбите, каквито досега не съществуваха. Любопитно е да се отбележи, че БСП прояви сговорчивост и лидерът на партията Сергей Станишев заяви след заседанието, че по темата за реформите в сектор „Сигурност” има единомислие. И че трябва след приемането на Стратегия за национална сигурност  да се пристъпи към Устройствен закон за системата на сигурността, в който

ясно да бъдат разписани правомощията и отговорностите

на всички основни институции – президент, Министерски съвет, Народно събрание, както и балансът между различните служби”, заяви Станишев. Така президентът Плевнелиев постигна още в първото си заседание консенсус по това Националната разузнавателна служба (НРС) да премине към Министерския съвет, а Националната служба за охрана (НСО) да остане към администрацията на президента. Съгласие бе постигнато и за осъществяване на парламентарен контрол върху реформите в сектор „Сигурност”.

Що се отнася до енергетиката, ясно беше, че след проваления вот на червените консенсус по темата няма да има засега. Станишев направи достатъчно в сектора „Сигурност”, за да се разграничи от Първанов. Сега е въпрос на време да се поучи от своя френски колега социалист и кандидат-президент, който обеща да съкрати ядрените централи наполовина.

Същественият извод, който може да се направи от първия КСНС е, че добрите инициативи на новия президент Росен Плевнелиев няма да останат нито незабелязани, нито невъзнаградени.

Първанов да върне екстрите

Добре би било, след като в БСП са взели решение да не се съвместяват постове, а депутатите им почнаха да се отказват от партийното си лидерство по места, и техният президент Георги Първанов да стори същото. 
Още повече че се е устремил към лидерския пост. 
Не говори добре за него други да искат той да освободи секретарката, офиса, автомобила и другите привилегии, които данъкоплатците плащат. 
Абсолютно е сигурно, че парите не му се дават, за да прави реваншистката си кампания. 
Разбира се, ние не храним илюзии, че той доброволно ще се лиши от тях. 
Единствено законодателната инициатива, на която вчера станахме свидетели, може да накара човек като него, който ще остане в историята като първия български президент с две имена, да бъде накаран да спазва моралните норми. 
Ясно е, че това е единственият път да бъдат поставени на мястото им хора, които за една нощ от комунисти се превърнаха в социалисти, но продължиха да служат на кукловодите на криминалния преход.

Президентски съвет за единството

Енергийната сигурност е една от темите, които премиерът, председателят на Народното събрание, лидери на парламентарни групи и министри ще обсъждат днес при президента на страната Росен Плевнелиев. Темата не е нова, но е актуална заради проваления вот на недоверие към управляващите. Всъщност до подобно изнервяне на обстановката едва ли би се стигнало, ако разумът, а не популизмът и игрите в сянка бяха надделели, и тези, които ще се съберат на „Дондуков” 2 бяха предвидливо изчакали този ден. Още повече че от няколко седмици се знаеше, че такъв съвет ще има. От Синята коалиция се възползваха от предизборното обещание на новия президент енергийната сигурност да е негов основен приоритет и при срещата си с него преди месец му предложиха на първото си заседание КСНС да се занимава с две теми ­ енергетика и реформа в сектора за сигурност, което той съвсем естествено прие. По-късно се състоя и среща на държавния глава с лидера на ДПС Ахмед Доган, след което стана ясно, че има база за постигане на съгласие по тази тема, което бе формулирано лаконично от началника на кабинета на държавния глава Цветлин Йовчев: “В България може да бъде постигнат надпартиен консенсус по енергийната тема, административната реформа, електронното правителство, подкрепата на малките и средни предприятия”.

Тук е уместно да се отбележи, че от първия си работен ден държавният глава спазва думата си, че

ще отвори вратите на президентството за всички

които „имат какво да кажат”, тоест не само политици, но и специалистите ще могат да дадат опита си по всяка една от дискутираните теми, а публичността на дискусиите ще гарантира прозрачността на взетите решения. Идеята на държавния глава е да няма повече измислени победи като „големия шлем” на бившия президент Георги Първанов, а да се оправдаят очакванията на българите за нов тип политика, която да обединява техните усилия и да надгражда постигнатото. В основата на всички усилия по време на мандата на Плевнелиев ще бъде изпълнението на програмата 2020, в която един от основните акценти ще е енергийната ефективност. Според него постигането на консенсус с политиците ще доведе до резултати още през 2012 г., като основната цел ще е сметките за ток вместо да вървят нагоре да слизат на долу. Позицията му е ясна и той я отстоява още от времето, когато беше министър. Това може да се постигне единствено чрез енергийната независимост, чрез сигурни енергийни доставки, чрез диверсификация на трасетата за пренос на енергоресурси и либерализирането на енергийния сектор.

На този фон още отсега може да се направи изводът, че шансът е на страната на Плевнелиев. Вярно е, че той има

шумен опонент в лицето на БСП

но той е единствен и със затихващи функции. Видя се, че тактиката на саботиране на президентската институция е неуспешна. Могат да бъдат посочени два случая. При първия червените се опитаха да вбият клин между държавния глава и премиера в безуспешен опит още по време на предизборната кампания да вменят на избирателите, че Плевнелиев няма да бъде президент на всички българи, а протеже и безгласна буква на един човек. Видя се, че се случва точно обратното – премиер и президент, не само че работят в тандем, но и че надпартийните възможности на институцията ще бъдат максимално използвани, за да се подпомагат решения на правителството в сложни казуси. Ако това беше разбрано на „Позитано” 20, нямаше да се стигне и до втората акция на социалистите с инициирания от тях вот на недоверие към управляващите по енергийната тема. Още повече че можеше да се съобразят с афиширания от държавния глава консултативен съвет и да покажат добронамереност и уважение към институцията. Не ни се ще да вярваме, че една от целите на въпросния вот е да бъде

нажежена обстановката

в президентството и дори да бъде провалено това заседание. За щастие поредният неуспех на бившите комунисти показва, че и на заседанията на „Дондуков” 2 те ще са в малцинство, още повече че и доскорошните им управленски партньори са твърдо за енергийната независимост на страната.

Можем и да продължим по темата и да попитаме социалистите с какви очи биха отстоявали позициите си за АЕЦ „Белене”, след като стана ясно от огласените данни от доклада на консултанта по строителството на централата, английската банка №SBC, че токът от АЕЦ “Белене” ще е около осем пъти по-скъп от този от АЕЦ “Козлодуй”. (Според експертите минималната цена на тока от АЕЦ „Белене” за 60-годишната експлоатация на централата би била близо 75 евро за мегаватчас или 146 лв. За сравнение – по данни на ДКЕВР цената без ДДС на произвежданата електроенергия от АЕЦ „Козлодуй” е 15,30 лв. за мегаватчас). И че общите разходи по строителството на самата централа и инфраструктурата биха били в размер на 10,35 милиарда евро.

В допълнение към тези данни, с които социалистите безотговорно жонглираха досега

се прибави и направеното от министъра на енергетиката и туризма Делян Добрев съобщение, че Националната електрическа компания (НЕК) няма пари да плати заема за 250 млн. евро от БНП-Париба за подготовката на проекта за строеж на АЕЦ "Белене", чийто падеж е на 23 май, нито да погаси обещаните на руснаците суми по извършената от тях работа до спирането на ядрения проект в края на март 2012 г.

Поне от кумова срама социалистите трябваше да си траят, вместо да организират рехави митинги и подписки за референдум. Хубаво би било днес при президента те да дадат идеи

как да бъдат почистени техните авгиеви обори

Истината е, че на хората им дойде до гуша от популизъм. Те просто искат да знаят в чии джобове потъват парите им на данъкоплатци. Неслучайно обществените нагласи на 68% от българите са против централата, но и не малка част искат възмездие за виновниците за грешно структурирания проект.

Не бива да се хранят илюзии, че на първия консултативен съвет при новия президент няма да станем свидетели на опити той да се превърне в безсмислена говорилня. Вярно е, че на БСП є предстои конгрес. И всички виждат, че битката за лидерския пост е жестока. Но пък никога не е късно лидерът им Сергей Станишев да даде знак, че не е конюнктурно избран за шеф на партията на евросоциалистите (ПЕС) и покаже европейско мислене и национално отговорно поведение.

Иначе, след поредния провал на социалистите, лесният път за държавния глава би бил кучетата си лаят, керванът си върви. Но той знае, че този път никога не е водел до истински успех. Дано го разберат и социалистите.

БСП ли ще върне парите

Един напълно излишен и скъпоплатен от данъкоплатците пленарен ден ще се състои днес следобед. Празнини в основния закон -  конституцията, и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание пречат заседанието на депутатите да бъде автоматично отменено, след като в четвъртък народните представители от „Атака” оттеглиха подписите си от искането за вот на недоверие към правителството. Има възможност след съобщението на председателя на парламента за отказа на атакистите от подписката да се продължи заседанието като извънредно и на него да се приеме отчетът на Сметната палата, както предлагат от ГЕРБ. Но това им намерение със сигурност ще бъде оспорено и преди то да бъде осъществено, ще минат часове в процедурни хватки за провеждането на дебатите по вот на недоверие. Веднага трябва да отбележим, че е добре и здравословно за самите народни избраници редом с важните законопроекти да приемат такива правила, които да им дават възможност предимно за законотворчество и максимално да ограничават възможностите за шикалкавене и пилеене на нашите пари.

Истинско чудо би било, ако

червената опозиция се откаже от саботажните си намерения

и се съгласи с мнозинството за ползотворен пленарен ден. Със сигурност няма да се приеме и евентуалното предложение за подобряването на тяхната работа и спестяването на губещи времето процедури. Това, което ще обявят от БСП, е инициативата им за референдум, както и че най-вероятно ще сезират Конституционния съд да се произнесе по казуса могат ли да се оттеглят подписи от искане за вот или друга процедура, след като те веднъж са били положени. Техни близки юристи смятат, че депутатите са изправени пред правен казус, тъй като в парламентарния правилник има текст, според който след насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание народни избраници не могат да оттеглят подписите си от предложението. В конституцията в чл. 89 (1) е записано, че „една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.” Но

не е разгледана хипотезата с оттеглянето на подписи

Атакистите, които първо се подписаха, а след това се отказаха от подписите си, заявиха, че са го направили заради некоректност на БСП. Целта на „Атака” била

да се предизвика референдум, а не да се прави пиар акция

Това на практика означава, че ако депутатите на БСП обявят, че ще правят подписка за референдум за строителството на АЕЦ „Белене”, атакистите ще го подкрепят. Днес те най-вероятно ще повторят мотивите си и ще обвинят червените в задкулисно заиграване с други партии и пренебрегване на „Атака” по темата за енергийния референдум. От „Позитано” 20 вече определиха действията на оттеглилите подписите си като ход за спасението на тяхната парламентарна група и поредната колаборация с управляващите. Лидерът на социалистите Сергей Станишев обяви, че ще се бие да има вот. По думите му това е абсурдна ситуация, няма право за връщане на подпис. Според него, след като има внесен вот на недоверие с 48 подписа и има решение на парламента за провеждане на дебати и решение, което насрочва гласуване, това няма как да бъде отменено. Очаквано прозвучаха и популистките обвинения, че управляващите се страхували от дебати и затова натиснали „Атака”

Веднага ще отбележим, че тези, които се страхуват, са същите, които обявиха преди време, че са направили „голям шлем” в енергийната политика на страната. Няма да пропуснем и предизвестения резултат от референдума по темата, защото още отсега

близо 68% от българите са против. И причината за това е миналогодишната зловеща авария във „Фукушима”,

както и очевидният отказ на водещи европейски страни да развиват ядрената си енергетика. Когато Станишев казва, че е „справедливо хората да се произнесат", защото имало опасност в бъдеще сметките за ток да са по-големи от пенсиите, е хубаво преди това да се провери как потъна единият милиард в гьола на „Белене”, защо самият лидер и премиер тупаше топката и бавеше проекта, за което и беше обвинен от експрезидента и днешен основен конкурент за лидерския му пост Георги Първанов, и най-вече нека си признае каква е сегашната му игра с този вот. Защото е очевидно, че вотът нямаше да е нито срещу правителството, още по-малко срещу самия лидер на БСП, но със сигурност

щяха да бъдат разровени авгиевите обори на президентството

от времето на държавния глава с двете имена. Не че сега от там всекидневно излизат обезпокоителни факти, в които най-малкото е, че са харчени пари на данъкоплатците не за целите, за които са били предназначени. И насочването на вниманието им към задкулисието и тъмните страни на управляваната от Първанов в продължение на десет години институция, както и прилежащите й служби, никак не е случайно. То е част от голямата вътрешнопартийна битка

която се води в момента в БСП. Няма да се спираме сега на нейното безсмислие и слабо значение за обществено-политическия живот.

Няма да обясняваме и защо основните загуби ще претърпят социалистите и че това ще се види не на конгреса, а след предопределения печален резултат на следващите парламентарни избори.

По-интересно е да се разбере дали старите партии като БСП и СДС (както и ДСБ) могат да се поучат от поведението си, довело до такъв драстичен отлив на избиратели. Това, което със сигурност може да се каже, е, че сините ловко искаха да се възползват от вота,

за да се измъкнат от червено-синята мъгла

в която се бяха набутали близо година и половина заради съучастието си с бившите комунисти в глупавата битка със сродната народна партия.

От друга страна, десницата искаше да изтрие лошите спомени от собственото си участие в осъществяването на ядрените проекти и да получи всички дивиденти от попрището си на борец срещу тях.

Сега, когато тази възможност отпадна заради невъзможността от пленарна изява на сините, ще е любопитно те как ще продължат да се държат в парламента – като опозиция или като партньор на управляващите. След като неколцина млади лидери напуснаха ДСБ, вече не е тайна, че броженията вдясно са заради

непоследователната политика, водена от Синята коалиция.

Сега дилемата пред двете партии е дали тя да продължи в този формат, или те да тръгнат към отделно явяване на изборите и съответно да водят своя си политика, която най-вероятно ще се определя до голяма степен и от отношението им към управляващите

Има нещо символично в това, че и на БСП, и на СДС им предстоят конгреси. И ако в БСП все още не са наясно, че оцеляването им виси на косъм, то сините нямат избор.

Те или ще трябва да тръгнат по свой нов път, като се опитат да привлекат напусналите ДСБ, или ще се примирят с формата Синя коалиция и най-вероятно ще отпаднат от следващия парламент.

Всъщност провалилият се вот на недоверие към управляващите съвсем ясно показва, че

няма промяна в нравите на двете стари партии.

Бившият президент, разкрит като агент на тайните служби на комунистическия режим, се върна съвсем обяснимо в старото си амплоа на антинатовец - този път като защитник на „мирния атом”. Сините лидери пък решиха да се освежат с няколко лицеви опори. Но и едните, и другите няма как да скрият, че над тях е сянката на Октопода. Само че този път действията им не стряскат, а будят смях, също като в онзи виц, в който на единия бряг на река Нил се провеждат маневри на американската армия, а на другия бряг два крокодила - червен и син, разговарят: „Ееех... Хубава е река Нил.” „Хубава, хубава, но реката Волга е по-хубава, другарю майор!” Истината е, че времето на техните конспирации свърши, вижда се и краят на криминалния преход. Някой ще трябва да си плати за белите и да върне парите на данъкоплатците.

Отровни червени целувки

Не минава ден, в който да не избухне скандал в БСП заради лидерската битка между Сергей Станишев и Георги Първанов. Дори когато двамата заедно се появиха за първи път от месеци насам на сбирката вчера в столичния район „Красно село”, се видя, че усмивките и дружеският разговор са фалшиви. А и поляризацията в партията заради съперничеството между двамата е такава, че феновете им не крият вече зад кого стоят. Точно това направи и председателят на районния съвет на БСП Петър Апостолов, който недвусмислено подкрепи Станишев. Но преди това не пропусна  грубо да се подиграе с проекта АБВ на бившия президент, определяйки го като „квазиполитически”. Нещо, което едва ли би си позволил, докато Първанов обитаваше „Дондуков” 2. Местният лидер стигна и по-далеч, като обясни на активистите, че съществената разлика между двамата е, че Станишев е председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Затова бившият премиер имал подкрепата за лидерския пост в БСП и на евросоциалистите. Фактът, че една част от залата бурно аплодира тези думи, а другата част безмълвно си затрая, е показателен за случващото се в Столетницата.

Няма да се спираме на закачките между двамата основни кандидати за поста. Но не може да бъде пропуснато обяснението на Първанов за проекта „Алтернатива за българско Възраждане” (АБВ), че той бил създаден в диалог с ръководството на БСП и че е замразен, за да не се разпиляват гласове. Ако това беше така, човекът, който ще остане в историята като първия български държавен глава с две имена – едно за пред хората, а другото за кукловодите му, трябваше да си вземе поука и да не цепи партията си пак. Очевидно обаче провалът на псевдонационалистическия проект не е стреснал Първанов.

Всъщност, не бива да се учудваме, познавайки добре неговата двойнственост, благодарение на която Октопода шества безметежно през годините на криминалния преход. Само че в партия със стогодишна история може и да не обръщат внимание  на връзките с бившите тайни служби, понякога те дори са повод за гордост за тях, но със сигурност си дават сметка, че няма как да живеят едновременно във времето на Тато и на НАТО.

Червените имат опит в пребоядисването. В зората на демокрацията за една нощ от комунисти станаха социалисти. Първанов стори същото – от отявлен антинатовец се превърна в най-пронатовския политик. Но кой да му повярва, както не му повярваха и за „големия шлем”. Затова и лидерската битка в БСП е с предизвестен край. На „Позитано” 20 не им трябва повече човекът с харамийския псевдоним. Той не само че ще ги връща назад към миналото, но и ще им пречи да вървят напред. Още повече че тепърва ще излизат скелети от гардероба на неговото президентстване.

От друга страна, изобщо не се съмняваме, че нелицеприятните факти са допълнителен стимул на Първанов да се стреми към висшия партиен пост, за да се предпази от техните последствия. Само че времената вече са други, висшите постове, било те партийни или държавни, не гарантират недосегаемост. Принципът „Ние няма да ви закачаме, защото утре и вие, като дойдете на власт, няма да ни разследвате“, вече не работи.

Но това едва ли се разбира от Първанов. Резултатът от тази битка ще стане ясен не на предстоящия конгрес на 19 и 20 май, а догодина на парламентарните избори, когато БСП окончателно ще тръгне по пътя на разпадналия се СДС.

Видения в синьо

Известно е, че Мартин Димитров през последната година публично се стремеше да се дистанцира от другия съпредседател на Синята коалиция и дори да постави под съмнение съществуването й. Но винаги е бил за запазването й, както и че ще си остане завинаги Мавъртинчо, петата колона на Командира в СДС.

Истината е, че Димитров няма никакво намерение да се поучи от съкрушителната загуба на миналите президентски и местни избори, дължаща се предимно на едногодишното заиграване на коалицията с БСП в сегашното Народно събрание.

Преди два дни по повод на законопроекта за харченето на парите от Сребърния фонд синият лидер претопли стари новини с кризисните ситуации в Италия, Испания, Гърция.

Подобно поведение може да се характеризира с

притчата за магарето

на което му омръзнало да го използват и решило да стане кон. За целта всекидневно започнало да се упражнява в цвилене, но нищо не се получавало. От много напъни обаче забравило магарешкия рев. Тогава се появил бикът и попитал какви са тези странни звуци, които издава. Магарето отговорило, че му омръзнало да му викат „магаре, магаре” и решило да стане кон. Но сега нито цвили, нито реве. Бикът го погледнал с презрение и му казал: „То е ясно, че от теб кон не става, но поне да станеш нормално магаре, ако можеш.” И бързо го подминал.

Ще припомним и още нещо. Преди седмица Мартин ни в клин, ни в ръкав се набърка в делата на ДСБ по повод на напусналите формацията четирима млади функционери. Той каза следното: „В политиката

винаги има кебапчета, има кебапчийски котараци.

Колкото по-рано подобни хора напуснат Синята коалиция, толкова по-добре. Това нас не трябва да ни притеснява.” 

Нека видим какво казва по същия повод  Владимир Кисьов, син лидер с дългогодишен опит в СДС: „ДСБ е несъстоял се проект и това е естествен процес. Тези млади хора - амбициозни и разочаровани от това, че в ДСБ не се случва нищо и че няма политика, която да им дава шанс за бъдеща кариера, в добрия смисъл на думата, ги накара да напуснат.”  Всъщност това, което Кисьов казва, отдавна се виждаше отстрани. Затова на пръв поглед хвалипръцковщината на Мартин изглежда неуместна. Но и

неговото шикалкавене е напълно обяснимо

 И той, както неколцина влъхви, повечето от които сини депутати, се стремят със зъби и нокти да додрапат до следващия парламент. Дали това ще се случи, е отделен въпрос. Защото и в сините редици се надига същата вълна, каквато има и в ДСБ. Не случайно Кисьов предлага на напусналите десебари да се върнат в лоното на партията майка и всички заедно да създадат СДС – 2012. Освен това той подсказва  и пътя към следващото управление, в което

сините няма да държат измамното „златно ключе”

а действително ще участват в него: „С ГЕРБ сме в една и съща партия - в ЕНП. Това не означава, че сме еднакви. Помежду ни има различия. Но не може политиката ни да е подчинена на абсолютни крайности. В т.нар. сестрински партии трябва да има дискусии, но не и конфронтация. Трябва да се мисли, че един ден може да управляваме заедно, ако искаме в тази държава нещо да се случва. Левите партии са доказали, че не могат да го направят. Борбата е да отстраним лявото мислене и политика от десните партии.”

Сега нека се върнем обратно и попитаме Мартин защо трябваше да гласува срещу управляващите в парламента, след като дори уставът му го забранява. И какъв е смисълът от продължаващото противопоставяне. Ако приемем, че малката цел са местата в следващия парламент, това е нещо, което може да се поправи, макар и с усилия, и Мартин да бъде вкаран в правия път. А СДС да тръгне към самостоятелно явяване на изборите. Но ако истинската цел на това мероприятие е да продължи червено-синята мъгла и да се запази статуквото на криминалния преход, за да може Октоподът да продължи да се облагодетелства, то

промяната ще  е трудна

И тя ще мине задължително през измитането и на самия Мартин, нищо че е връстник на тези, които напуснаха ДСБ. Любопитно е да се отбележи, че лидерът на СДС, дори да съумее да запази Синята коалиция, пак ще бъде хвърлен на вълците. Защото старата десница

се нуждае от ново поколение с нова визия

Това със сигурност вече минава и през смяната на лидера, и през нова политика. Сегашните партийни апаратчици показаха, че не са в състояние да формират онази политика, която да върне изгубеното доверие на тези близо два и половина милиона избиратели, които въодушевяваха през деветдесетте години на миналия век. А Мартин и хората около него бързо научиха от своите учители, че не идеологията е важна, а единствено икономическите интереси. А неизбежните провали лесно размиваха или прехвърляха на други, за да може да си останат пак те и пак същите.

Сега това, което предстои на синия лидер, е да изпие чашата на разочарованието до дъно и в крайна сметка да бъде натирен от своите и изоставен от тези, които го превърнаха в Мавъртинчо.

Вот за смях и унижение

Беше ясно, че това ще се случи. Атакистите от самото начало казаха, че искат референдум за ядрената политика, а не вот на недоверие към управляващите. Заради вътрешните боричкания бившите комунисти май напълно са изтрещели, след като така лесно се вързаха да искат вот. Но защо се учудваме, след като вече не могат сами да съберат гласовете за каквато и да било инициатива. Хубаво би било, вместо да се занимават с глупости, да погледнат истината в очите, и ако могат, да влязат отново в час.

От друга страна, социалистите извадиха късмет. Защото, ако се бе стигнало до дебат, всички отново щяха да си припомнят как един милиард отиват за един гьол. И „големият шлем” на Ловеца с двете имена щеше да се превърне в голям смях, този път в пленарната зала.

Има и още нещо. Сега е моментът управляващите, вместо да тържествуват за унизителния провал на Столетницата, да изпратят държавните обвинители на „Позитано” 20 да поискат потъналия милиард обратно. И ако не го получат, да раздадат раираните костюми на тези, които присвоиха нашите пари.