Очаквано беше спускането на червено-синята мъгла. А онзи предизборен плакат, в който Командира наднича зад онова рамо, както лицевите опори и букета, занесен във Военна болница, се оказа, че имат същия ефект на бойната димка, хвърлена в женската тоалетна на пловдивския синдикален дом преди години. Но не трябва да се учудваме - в правилния момент подставените лица на прехода са действали винаги според инструкциите на кукловодите.
По този повод за по-малко паметливите ще припомним, че според много свидетели Иван Костов, финансов министър на Филип Димитров, е човекът, убедил го да иска вот на доверие за първото демократично правителство. При това въпреки предупреждението на коалиционните партньори от ДПС, че заради вътрешнопартийните раздори в СДС той няма да мине. Ще отбележим също, че вотът, гласуван на 28 октомври 1992 г., завърши с печален резултат за сините – 120 бяха срещу правителството и само 11 гласа за него. Затова и Филип Димитров трябваше да подаде оставка.
Разбира се, днес времената са други,
но за жалост основните играчи от опозицията са същите.
А действията им, станали по-рафинирани, няма как да ни заблудят. Всички подставени лица, които след парламентарните избори през 2009 г. не можаха да се наредят на трапезата на победителите и да осигурят на господарите си продължаването на статуквото, един по един се обявиха за опозиция. Както се очакваше, Костов показа истинската си същност последен.
За да видим еволюцията му, нека разгледаме и поведението на синия експремиер по време на искания от БСП вот на недоверие през септември миналата година. Тогава Командира все още се правеше на мома за продан. От една страна, разправяше, че червените нямат право да искат вот на недоверие заради зулумите, които са правили по време на тяхното управление, но, от друга страна, Командира и тогава поставяше условия, като искаше оставки на министри и тайно се пазареше за участието на негови хора във властта. Днес, когато
червено-синята мъгла няма как да се скрие
и сините гласуват заедно с БСП и дори с президента, както се случи вчера в прегласуването на изборния кодекс, номерата им няма как да минат.
Но нека да видим какви са някои от тези 5 условия, с които костовистите се опитват да скрият зависимостите си от криминалния преход. Още първото от тях показва колко лицемерни са всъщност те.
Десните предлагат да се спре незабавно проектът АЕЦ „Белене”. Няма да се задълбочаваме в големи подробности и да търсим под вола теле. Ще отбележим, че този оспорван от зората на демокрацията проект се рестартира мощно по време на правителството на Иван Костов. Проектът идва на дневен ред отново след доклад на вицепремиера в правителството Петър Жотев. С решение на Висшия експертен технически съвет на Агенцията по енергетика и НЕК от 26 януари 2000 г. АЕЦ “Белене” е била определена за нова ядрена мощност на България и е предпочетена пред строежа на блок 7 на АЕЦ "Козлодуй".
А какво да кажем за условието сегашното правителство незабавно да освободи сътрудниците на Държавна сигурност от всички нива в държавата: "Борисов трябва да влезе в истинска битка с тройната коалиция, с нейните кадри", каза вчера Костов и допълни, че управляващите трябва да извадят хората на тройната коалиция от службите. "Трябва да се влезе в специалните служби, трябва да се влезе в МВР. От там трябва да бъдат махнати всички представители, не само на ДС, представителите на тройната коалиция, които са на ключови места, през които вероятно по някакъв начин, заобикаляйки, е изтекла информацията, трябва да напуснат това управление, за да бъдат сигурни ГЕРБ, че затварят тези възможности да бъдат провокирани", допълни още съпредседателят на Синята коалиция.
Няма как да не попитаме къде беше Командира, когато имаше абсолютно мнозинство в парламента по време на неговото управление и можеше да прокара какъвто пожелае законопроект срещу бившата ДС, включително и
искания сега лустрационен текст
Ще припомним също, че в предизборните си обещания през 2007 г. сините гръмко обявиха, че ще разкрият 250 000 досиета.
Вместо да го направят обаче, техният лидер услужливо скри досието на тогавашния лидер на БСП Георги Първанов и така трасира пътя му към президентския пост. Абсолютно сме убедени, че той едва ли щеше да заеме този пост, ако двете му имена бяха станали публичен факт.
Костов разчита на късата памет и за онази афера с „Комисията Бонев” , когато тя изготви списък с 93 имена на депутати, сътрудници на ДС, но от парламентарната трибуна се съобщават само 23-ма от тях. Сред тях не е не само името на Първанов, но и имената на редица сини депутати, които уплашено обикаляха парламентарните кулоари по онова време, очаквайки да бъдат изобличени. И когато това не стана, радостно въздъхнаха и отново върнаха естествения цвят на лицата си. До този момент
Костов не е обяснил каква е цената на тази сделка със своите
Тук е мястото да припомним, че политическият милиционер на соца, който днес се изживява като поборник срещу ДС, през ноември 2009 година, по време на частичните избори в Разлог, издигна за кандидат-кмет на ДСБ бившия агент на ДС Благой Дункин, при положение че агентурната му принадлежност към Шесто управление е обявена още през 2007 г. Така че легендите за това, че различни институции саботирали бившия преподавател по марксистка политикономия, са за наивници и те целят единствено да прикрият личната му вина.
Истинската цел на тази игра през всичките години е била сините и червените да използват зависимостите си, за да си подават топката в трудни моменти,
без да прекрачват прага на дирижираното статукво
Няма как да приемем и още едно днешно предупреждение на сините - че на цял свят щяло да стане ясно, че една националистическа партия крепи този кабинет...
Така че гласуването на Синята коалиция е предопределено. Най-вероятно те ще гласуват „въздържал се”, както го сториха и вчера, когато на практика подкрепиха президентското вето на изборния кодекс. Така че Костов и неговите протежета може да тиражират много лъжи, за да оправдаят тайната си игра.
Но истината е една и тя е, че техният вот ще е вот в полза на Столетницата.
четвъртък, 20 януари 2011 г.
неделя, 16 януари 2011 г.
Бирфест за посланици от ДС
Хубав подарък за изпроводяк на посланиците - агенти на бившата Държавна сигурност, им направиха диригентите на криминалния преход.
Всъщност нещо обичайно за тях, като се има предвид и червено-синята мъгла, която побързаха да спуснат, за да скрият жалкото фиаско на някои дипломати, започнали кариерата си като обикновени доносници. Затова никак не ни учуди пъргавостта, с която реагира Иван Костов:
“С голямо притеснение се запознахме от Синята коалиция с извадка от записан разговор, за който се твърди, че е между премиера Бойко Борисов и Ваньо Танов. Ние отправяме призив Главна прокуратура веднага да изземе записа и в много кратък срок да направи изявление това автентичен запис ли е, или е монтаж. Искаме да чуем истината, каквато е тя. Нека това изявление от името на групата да се счита и като приканване към главния прокурор Борис Велчев да вземе записа и да се анализира нформацията от него”, обяви в пленарната зала бившият преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато.
А какво да кажем за появата на президента Георги Първанов в тази афера? И колко типично за Ловеца с двете имена витиевато изявление направи президентството: “В изнесените разговори всичко е казано ясно, те говорят сами за себе си.” Излиза, че с половин уста Първанов си признава, че е ходатайствал за Мишо Бирата. Въпросният Михаил Миков – Мишо Бирата също призна, че се е оплаквал на президента за това, че е притискан... Като допълнение към това ще отбележим казаното от бившия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев, че освен МВР има и две служби, контролирани от държавния глава, които имат възможности да ползват СРС-та. При това при тях заради липсата на закон и контрол те могат да го правят при неясни правила.
Няма да питаме
защо нямаше подобна реакция на Командира
и на участието на Първанов в бирената афера. То е ясно, че са в един отбор. При това не от вчера. Та нали точно по време на управлението на Иван Костов бяха направени редица хватки, за да не бъдат разкрити архивите на ДС, и бяха назначавани и скривани посланици, агенти на бившите тайни служби, макар да се знаеше тяхната принадлежност към ДС. Един бърз преглед на имената на обявените от сегашната Комисия по досиетата показва, че 27 са сътрудниците и офицерите на Държавна сигурност, назначени през управленския мандат на Командира. Допълнително още 34 дипломати, бивши агенти на ДС, са преназначени от синьото правителство.
Нима политически милиционер като Костов, който днес яростно преследва агентите на ДС и е върл привърженик на лустрацията, не е имал възможност да ги освети с 53% електорална подкрепа, син президент и контрол над Националната разузнавателна служба. Не може да се приеме извинението, че им е попречило едно решение на Конституционния съд,(в чийто състав по онова време е имало четирима агенти), защото
има едно друго решение на Народното събрание от 1994 г.
- че документите на ДС не са държавна тайна и се предават в Държавния архив. Което решение никога не е било отменено и просто е трябвало да бъде изпълнено.
Но нека се върнем на това, което се случи в пленарната зала в петък и предхождаше бирения скандал. Вместо да се обединят и бъдат единни всички народни представители в декларацията за отзоваването на посланиците агенти, тя срещна яростна съпротива от страна на Столетницата. Не помогнаха дори цитирани български и европейски законодателни актове, с които бившият комунистически режим се обявява за престъпен (Държавен вестник, бр. 37 от 5 май 2000 г.), както и подкрепата на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма (18 септември 2008 г), включително и решението за осъждането на тоталитаризма (Държавен вестник бр.94/2009 г.) Наследниците на бившата комунистическа партия не се сепнаха и от представените в пленарната зала
два документа за същността на бившата ДС
Според първия „Разузнавателното управление при КДС на МВР организира активна разузнавателна и контраразузнавателна дейност на територията на капиталистическите страни. Главните направления на разузнавателните органи на ДС се определят къмТурция и Гърция (юли 1963 г.) След това този документ е изменен и гласи следното: „Основната дейност на разузнаването да бъде насочена към главния враг – САЩ, и техните съюзници и на първо място Турция и Гърция” (юни 1973 г.). Няма да описваме и други документи, в които се обяснява как точно се осъществяват операциите съвместно със съветския КГБ...
Ще кажем обаче в заключение, че
залпът на „Аврора” в Народното събрание
доказа, че няма промяна в червената партия. И че те са част от тайната власт, която е държала 20 години в зависимост публичната. Защото по друг начин не може да си обясним защитаването от тях на определен тип идеология, която е несъвместима не само с новите ни съюзници, но изобщо с новия век, в който живеем.
Няма как да се очаква и подкрепата на държавния глава на взетото от парламента решение за отзоваването на посланици, не само заради подхода му към посланическите назначения през последните десет години, но и заради последвалите малко след това събития, от които става ясно
за какво възраждане ще се бори неговата формация „АБВ”
Затова не бива да се учудваме на партизанщината, която последва. Истината е, че нашите политици, най-вече „социалистите” си повярваха, че са станали капиталисти не само по лични придобивки, но и по светоусещане. Всъщност, те влязоха в капитализма по комунистически елементарно – отказаха се от постулата за забраната на частната собственост и стъпиха в капитализма с марксистката си представа за него – че човек за човека е вълк, че с пари може да се купи всичко, че в името на парите е позволено абсолютно всичко
Само че веднага трябва да кажем, че
флашките и дисковете не свалят властта
Видя се също, че те не могат засега да служат за издаването на присъди. Но тези които и днес продължават да са безпределно верни на бившата ДС, не бива и да се подценяват. Само да припомним какво се случи с писателя дисидент Георги Марков на 7 септември 1978 г., точно на рождения ден на Тато.
Сегашният подарък, който получиха уличените за връзки с бившата ДС дипломати, много напомня на онези времена. Това трябва да имат предвид най-вече тези, които не искат да имат нищо общо с режисирания преход и още по-малко с хората, за които психиатърът и бивш десен депутат д-р Николай Михайлов казва, че са си „плюли на физиономиите и нямат какво да губят в морално отношение”.
Всъщност нещо обичайно за тях, като се има предвид и червено-синята мъгла, която побързаха да спуснат, за да скрият жалкото фиаско на някои дипломати, започнали кариерата си като обикновени доносници. Затова никак не ни учуди пъргавостта, с която реагира Иван Костов:
“С голямо притеснение се запознахме от Синята коалиция с извадка от записан разговор, за който се твърди, че е между премиера Бойко Борисов и Ваньо Танов. Ние отправяме призив Главна прокуратура веднага да изземе записа и в много кратък срок да направи изявление това автентичен запис ли е, или е монтаж. Искаме да чуем истината, каквато е тя. Нека това изявление от името на групата да се счита и като приканване към главния прокурор Борис Велчев да вземе записа и да се анализира нформацията от него”, обяви в пленарната зала бившият преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато.
А какво да кажем за появата на президента Георги Първанов в тази афера? И колко типично за Ловеца с двете имена витиевато изявление направи президентството: “В изнесените разговори всичко е казано ясно, те говорят сами за себе си.” Излиза, че с половин уста Първанов си признава, че е ходатайствал за Мишо Бирата. Въпросният Михаил Миков – Мишо Бирата също призна, че се е оплаквал на президента за това, че е притискан... Като допълнение към това ще отбележим казаното от бившия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев, че освен МВР има и две служби, контролирани от държавния глава, които имат възможности да ползват СРС-та. При това при тях заради липсата на закон и контрол те могат да го правят при неясни правила.
Няма да питаме
защо нямаше подобна реакция на Командира
и на участието на Първанов в бирената афера. То е ясно, че са в един отбор. При това не от вчера. Та нали точно по време на управлението на Иван Костов бяха направени редица хватки, за да не бъдат разкрити архивите на ДС, и бяха назначавани и скривани посланици, агенти на бившите тайни служби, макар да се знаеше тяхната принадлежност към ДС. Един бърз преглед на имената на обявените от сегашната Комисия по досиетата показва, че 27 са сътрудниците и офицерите на Държавна сигурност, назначени през управленския мандат на Командира. Допълнително още 34 дипломати, бивши агенти на ДС, са преназначени от синьото правителство.
Нима политически милиционер като Костов, който днес яростно преследва агентите на ДС и е върл привърженик на лустрацията, не е имал възможност да ги освети с 53% електорална подкрепа, син президент и контрол над Националната разузнавателна служба. Не може да се приеме извинението, че им е попречило едно решение на Конституционния съд,(в чийто състав по онова време е имало четирима агенти), защото
има едно друго решение на Народното събрание от 1994 г.
- че документите на ДС не са държавна тайна и се предават в Държавния архив. Което решение никога не е било отменено и просто е трябвало да бъде изпълнено.
Но нека се върнем на това, което се случи в пленарната зала в петък и предхождаше бирения скандал. Вместо да се обединят и бъдат единни всички народни представители в декларацията за отзоваването на посланиците агенти, тя срещна яростна съпротива от страна на Столетницата. Не помогнаха дори цитирани български и европейски законодателни актове, с които бившият комунистически режим се обявява за престъпен (Държавен вестник, бр. 37 от 5 май 2000 г.), както и подкрепата на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма (18 септември 2008 г), включително и решението за осъждането на тоталитаризма (Държавен вестник бр.94/2009 г.) Наследниците на бившата комунистическа партия не се сепнаха и от представените в пленарната зала
два документа за същността на бившата ДС
Според първия „Разузнавателното управление при КДС на МВР организира активна разузнавателна и контраразузнавателна дейност на територията на капиталистическите страни. Главните направления на разузнавателните органи на ДС се определят къмТурция и Гърция (юли 1963 г.) След това този документ е изменен и гласи следното: „Основната дейност на разузнаването да бъде насочена към главния враг – САЩ, и техните съюзници и на първо място Турция и Гърция” (юни 1973 г.). Няма да описваме и други документи, в които се обяснява как точно се осъществяват операциите съвместно със съветския КГБ...
Ще кажем обаче в заключение, че
залпът на „Аврора” в Народното събрание
доказа, че няма промяна в червената партия. И че те са част от тайната власт, която е държала 20 години в зависимост публичната. Защото по друг начин не може да си обясним защитаването от тях на определен тип идеология, която е несъвместима не само с новите ни съюзници, но изобщо с новия век, в който живеем.
Няма как да се очаква и подкрепата на държавния глава на взетото от парламента решение за отзоваването на посланици, не само заради подхода му към посланическите назначения през последните десет години, но и заради последвалите малко след това събития, от които става ясно
за какво възраждане ще се бори неговата формация „АБВ”
Затова не бива да се учудваме на партизанщината, която последва. Истината е, че нашите политици, най-вече „социалистите” си повярваха, че са станали капиталисти не само по лични придобивки, но и по светоусещане. Всъщност, те влязоха в капитализма по комунистически елементарно – отказаха се от постулата за забраната на частната собственост и стъпиха в капитализма с марксистката си представа за него – че човек за човека е вълк, че с пари може да се купи всичко, че в името на парите е позволено абсолютно всичко
Само че веднага трябва да кажем, че
флашките и дисковете не свалят властта
Видя се също, че те не могат засега да служат за издаването на присъди. Но тези които и днес продължават да са безпределно верни на бившата ДС, не бива и да се подценяват. Само да припомним какво се случи с писателя дисидент Георги Марков на 7 септември 1978 г., точно на рождения ден на Тато.
Сегашният подарък, който получиха уличените за връзки с бившата ДС дипломати, много напомня на онези времена. Това трябва да имат предвид най-вече тези, които не искат да имат нищо общо с режисирания преход и още по-малко с хората, за които психиатърът и бивш десен депутат д-р Николай Михайлов казва, че са си „плюли на физиономиите и нямат какво да губят в морално отношение”.
понеделник, 10 януари 2011 г.
Орални изцепки
Демонстрациите около Паметника на Съветската армия вчера със сигурност ще отприщят поредната порция словоблудство. Личи си по типичния за червените баби призив да се „организира мирен контрапротест срещу поредния опит за затриване на българското културно наследство”.
Всъщност доста нагло и лицемерно предизвикателство.
Като се има предвид, че българският парламент прие Закон за осъждането на комунистическия режим. А какво да кажем за невероятната повратливост, с която партийният елит на бившата комунистическа партия пръв прегърна капитализма, макар и по социалистически, с добре познатата ни от онези години формула „човек за човека е вълк”. Да не говорим и за това как със свещи в ръце се подредиха в първите редици на празничните литургии. По същия двуличен начин се кръстеха, както тайно нощем по времето на соца четяха Борис Пастернак и Александър Солженицин, а през деня вършеха точно обратното. Дори подариха за рождения ден на Тато смъртта на писателя дисидент Георги Марков. Е, не трябва да се учудваме, че и днес продължават да излизат двойните, че и тройните им имена.
Затова включването на Ловеца с харамийския псевдоним в пушилката от подслушани разговори бе очаквана. Но няма как да се съгласим с изразената му „мъка” по случващото се. Не само заради двойния аршин, познат ни от червените партизански истории, а заради опита за гавра с Йовковия герой. Още повече че обитателят на „Дондуков” 2 десет години
не си мръдна пръста, за да пресече
контрабандните канали, но винаги и с охота ги използваше не само за политически спекулации, но и за да се обгради със съмнителни богати съветници, които не случайно бяха гръмнати.
И понеже също като във вица може да се окаже, че не става дума за компютри, а за компоти, както веднъж вече се стана с едни СРС-та, ние ще оставим тези, които участват в това мероприятие, сами да паднат в капаните, които днес залагат. Затова ще оставим настрани оралните номерца и ще подчертаем отново какво се съдържа в публикуваните наскоро документи в „Уикилийкс”. Там в грами от 2009 г. американската посланичка Нанси Макълдауни казва, че сделката за АЕЦ „Белене”, обявена от държавния глава като „голям шлем” , „смърди”. Тя не случайно казва, че договорилите се при Първанов искат да ускорят строителството. Разкрива също, че ангажираните по това време от RWE били „държани на тъмно”. Не са пропуснати и кукловодите на тази сделка. „Когато българите говорят за АЕЦ "Белене", все повече го правят шепнешком.
Веднага изскачат проблеми със забавянето на строежа
финансови трудности, непрозрачни пазарлъци и съпровождащи сделки, руско влияние, интереси на политици със силни връзки и енергийни олигарси”, пише посланик Нанси Макълдауни. За това тя препоръчва следващото българско правителство бързо да се заеме с проекта, да се отговори на международните стандарти за сигурност и качество, а експерти на МААЕ и Евратом да инспектират обекта.
Може отново да извадим и паметната бележка за срещата от януари 2008 между държавния глава и руския му колега, за да се види наистина как на тъмно и незаконно, от гледна точка на незапочналите дори експертизи, се е подготвяло усвояването на потъналия вече в гьола на „Белене” милиард лева.
Потулването на тези афери трябва винаги да се има предвид, когато се провежда поредната тяхна
партизанска акция срещу когото и да било.
Някак между другото остават и мегаломанските амбиции на човека с двете имена да бъде върховен главнокомандващ. Но те са важни не само заради „варшавското” мислене на неговото обкръжение, което подмолно си мечтае за славните времена, когато бе потъпкана „Пражката пролет”, а най-вече заради тайната му доскоро принадлежност на кукловодите. И сега, когато изскачащите скелети от гардероба на миналото ни разкриват всекидневно зависимостта му с нови мрачни подробности, повечето от които имат престъпен характер, няма как да не виждаме едно или друго политическо събитие, станало през годините, по съвсем друг начин.
Например, нека за миг да се върнем към огласените нови три СРС-та миналата седмица. Забелязахте ли колко обикновени хора са участниците в тях и колко банални са боричканията във висшите етажи на властта. Връщаме се към този с лека ръка пропускан от политическите интриганти факт не случайно. Той е пряко свързан с днешния паметен за новата ни история 10 януари. Може би мнозина днес искат да си припомнят само героичната страна на случилото се. Но точно тогава се състоя една от най-срамните завери на червено-синята мъгла. В нея червени и сини лидери договориха смяната на властта. Част от този заговор бе и неогласяването на досието на държавния глава. Ще припомним също, че точно синият лидер говореше мило за Георги Първанов, наричайки го „нашия кандидат за лидер на БСП”. Ще отбележим също, че някои сини лидери публично подкрепиха Първанов на втория тур на изборите.
Същите хора се опитват да запазят онова статукво
С помощта на същите методи, ползвайки същите маши. Днес, разбира се, те имат други имена, като партията, която някои сполучливо наричат „Ред, законност и държавна сигурност”. Ариите на техните клевети обаче станаха толкова прозрачни, а близостта им с Ловеца почти толкова жизнено важна, както някогашната българо-съветска дружба, че понякога се чудим как е възможно да се осъществява такъв фарс повече от 20 години след приключването на онзи режим. Но номерът с отвращението и апатията, които кукловодите искат да ни насадят, няма как да мине. Защото, от една страна, действията на Барон Мюнхаузен могат да са смешни и налудничави, но, от друга страна, разкритата принадлежност и зависимост от бившите тайни служби, както и отвратителните им СРС постановки показват защо всъщност преходът не се състоя и защо хора като Командира и Ловеца си сменят само местата в язденето на Октопода.
Всъщност доста нагло и лицемерно предизвикателство.
Като се има предвид, че българският парламент прие Закон за осъждането на комунистическия режим. А какво да кажем за невероятната повратливост, с която партийният елит на бившата комунистическа партия пръв прегърна капитализма, макар и по социалистически, с добре познатата ни от онези години формула „човек за човека е вълк”. Да не говорим и за това как със свещи в ръце се подредиха в първите редици на празничните литургии. По същия двуличен начин се кръстеха, както тайно нощем по времето на соца четяха Борис Пастернак и Александър Солженицин, а през деня вършеха точно обратното. Дори подариха за рождения ден на Тато смъртта на писателя дисидент Георги Марков. Е, не трябва да се учудваме, че и днес продължават да излизат двойните, че и тройните им имена.
Затова включването на Ловеца с харамийския псевдоним в пушилката от подслушани разговори бе очаквана. Но няма как да се съгласим с изразената му „мъка” по случващото се. Не само заради двойния аршин, познат ни от червените партизански истории, а заради опита за гавра с Йовковия герой. Още повече че обитателят на „Дондуков” 2 десет години
не си мръдна пръста, за да пресече
контрабандните канали, но винаги и с охота ги използваше не само за политически спекулации, но и за да се обгради със съмнителни богати съветници, които не случайно бяха гръмнати.
И понеже също като във вица може да се окаже, че не става дума за компютри, а за компоти, както веднъж вече се стана с едни СРС-та, ние ще оставим тези, които участват в това мероприятие, сами да паднат в капаните, които днес залагат. Затова ще оставим настрани оралните номерца и ще подчертаем отново какво се съдържа в публикуваните наскоро документи в „Уикилийкс”. Там в грами от 2009 г. американската посланичка Нанси Макълдауни казва, че сделката за АЕЦ „Белене”, обявена от държавния глава като „голям шлем” , „смърди”. Тя не случайно казва, че договорилите се при Първанов искат да ускорят строителството. Разкрива също, че ангажираните по това време от RWE били „държани на тъмно”. Не са пропуснати и кукловодите на тази сделка. „Когато българите говорят за АЕЦ "Белене", все повече го правят шепнешком.
Веднага изскачат проблеми със забавянето на строежа
финансови трудности, непрозрачни пазарлъци и съпровождащи сделки, руско влияние, интереси на политици със силни връзки и енергийни олигарси”, пише посланик Нанси Макълдауни. За това тя препоръчва следващото българско правителство бързо да се заеме с проекта, да се отговори на международните стандарти за сигурност и качество, а експерти на МААЕ и Евратом да инспектират обекта.
Може отново да извадим и паметната бележка за срещата от януари 2008 между държавния глава и руския му колега, за да се види наистина как на тъмно и незаконно, от гледна точка на незапочналите дори експертизи, се е подготвяло усвояването на потъналия вече в гьола на „Белене” милиард лева.
Потулването на тези афери трябва винаги да се има предвид, когато се провежда поредната тяхна
партизанска акция срещу когото и да било.
Някак между другото остават и мегаломанските амбиции на човека с двете имена да бъде върховен главнокомандващ. Но те са важни не само заради „варшавското” мислене на неговото обкръжение, което подмолно си мечтае за славните времена, когато бе потъпкана „Пражката пролет”, а най-вече заради тайната му доскоро принадлежност на кукловодите. И сега, когато изскачащите скелети от гардероба на миналото ни разкриват всекидневно зависимостта му с нови мрачни подробности, повечето от които имат престъпен характер, няма как да не виждаме едно или друго политическо събитие, станало през годините, по съвсем друг начин.
Например, нека за миг да се върнем към огласените нови три СРС-та миналата седмица. Забелязахте ли колко обикновени хора са участниците в тях и колко банални са боричканията във висшите етажи на властта. Връщаме се към този с лека ръка пропускан от политическите интриганти факт не случайно. Той е пряко свързан с днешния паметен за новата ни история 10 януари. Може би мнозина днес искат да си припомнят само героичната страна на случилото се. Но точно тогава се състоя една от най-срамните завери на червено-синята мъгла. В нея червени и сини лидери договориха смяната на властта. Част от този заговор бе и неогласяването на досието на държавния глава. Ще припомним също, че точно синият лидер говореше мило за Георги Първанов, наричайки го „нашия кандидат за лидер на БСП”. Ще отбележим също, че някои сини лидери публично подкрепиха Първанов на втория тур на изборите.
Същите хора се опитват да запазят онова статукво
С помощта на същите методи, ползвайки същите маши. Днес, разбира се, те имат други имена, като партията, която някои сполучливо наричат „Ред, законност и държавна сигурност”. Ариите на техните клевети обаче станаха толкова прозрачни, а близостта им с Ловеца почти толкова жизнено важна, както някогашната българо-съветска дружба, че понякога се чудим как е възможно да се осъществява такъв фарс повече от 20 години след приключването на онзи режим. Но номерът с отвращението и апатията, които кукловодите искат да ни насадят, няма как да мине. Защото, от една страна, действията на Барон Мюнхаузен могат да са смешни и налудничави, но, от друга страна, разкритата принадлежност и зависимост от бившите тайни служби, както и отвратителните им СРС постановки показват защо всъщност преходът не се състоя и защо хора като Командира и Ловеца си сменят само местата в язденето на Октопода.
петък, 7 януари 2011 г.
Ловецът и Моканина
Ако не беше пушилката на червено-синята мъгла, едва ли щяхме да обърнем внимание на трите СРС-та, характеризиращи така баналните боричкания по висшите етажи. Но след като от нея изплува Ловеца с харамийския псевдоним, редом с няколко пипала на Октопода, не можем да махнем с ръка и да отминем. Най-малко защото съвременните партизани, както и да менят козината си, си остават в землянките от онези времена, а в главите им все трещят залповете на Аврора.
Те си знаят, разбира се, че в крайна сметка в партизанския дневник ще пише: „Превзехме гората, обаче на следващия ден дойде горският, наби ни и ни изгони.” Но защо преди това да не пошумят, пък може европейските бюрократи да им помогнат, като забавят отварянето ни за Шенгенското пространство.
Е, ако си мислят, че с подобни номерца ще отложат идването и на горския, много се лъжат. На хората им писна не само заради разкритията за тяхното минало, но и заради отблъскващата двойнственост на техните дела.
„Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!” - казал Моканина и продължил да скубе бялата лястовица. Точно така дебелашки звучи казаното от държавния глава за сересетата: „Какво има да коментирам. Мъка!”
Ние обаче ще кажем, че оригиналът е един и само в бившата ДС може да има и ментета.
Те си знаят, разбира се, че в крайна сметка в партизанския дневник ще пише: „Превзехме гората, обаче на следващия ден дойде горският, наби ни и ни изгони.” Но защо преди това да не пошумят, пък може европейските бюрократи да им помогнат, като забавят отварянето ни за Шенгенското пространство.
Е, ако си мислят, че с подобни номерца ще отложат идването и на горския, много се лъжат. На хората им писна не само заради разкритията за тяхното минало, но и заради отблъскващата двойнственост на техните дела.
„Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!” - казал Моканина и продължил да скубе бялата лястовица. Точно така дебелашки звучи казаното от държавния глава за сересетата: „Какво има да коментирам. Мъка!”
Ние обаче ще кажем, че оригиналът е един и само в бившата ДС може да има и ментета.
сряда, 5 януари 2011 г.
За морковите и тоягите
Ето какво си мислим докато се запознаваме с донесенията и дейността на видни агенти от бившата Държавна сигурност:
„Щирлиц трябвало да го спускат с парашут и му обяснили: "Слушай сега, ако този не се отвори, което е на практика невъзможно, но да речем че се случи, та ако не се отвори, имаш втори парашут. Спокойно, не е възможно и вторият да се скапе - вероятността е нула процента, след това по план трябва да се приземиш в джип!“ Щирлиц се успокоил, скочил и каква била изненадата му, когато установил, че първият парашут нещо не работи. Дръпнал и втория, но и той бил повреден.Щирлиц въздъхнал:„Сега и долу ако няма джип, егати организацията!“
Простотиите им обаче не ни забавляват. Защото познаваме и другото им лице. Достатъчно е да припомним убийството на писателя дисидент Георги Марков, извършено точно на рождения ден на Тато....
Вече сме наясно, че и криминалният преход е тяхно дело. Не можем да приeмем за случайност набъбналия брой на посланици агенти на ДС по времето на президента с двете имена. Целта след тяхното разкриване, освен международната излагация, е всички да видят че не само държавният глава е маскара. Ще цитираме отново психиатъра д-р Николай Михайлов: „Това е тактика на едни хора, които нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите”.
Сега предстои да бъдат разкрити ДС агентите в контролираната от Ловеца с харамийския псевдоним Националната разузнавателна служба. Ще бъдат оповестени приятелите на Щирлиц и във военното разузнаване, което днес има благозвучното название “Служба Военна информация“.
Така че циркът ще продължи. Но това не бива вече да ни притеснява.
По-важното е да бъдат прибрани морковите и да се извадят тоягите. Защото е време двадесегодишното заиграване с бившите тайни служби да приключи. И да бъдат разкарани завинаги троянските им коне от политическия ни живот. Заслужава си усилията, дори само заради излъганите надежди най-малко на едно поколение българи.
„Щирлиц трябвало да го спускат с парашут и му обяснили: "Слушай сега, ако този не се отвори, което е на практика невъзможно, но да речем че се случи, та ако не се отвори, имаш втори парашут. Спокойно, не е възможно и вторият да се скапе - вероятността е нула процента, след това по план трябва да се приземиш в джип!“ Щирлиц се успокоил, скочил и каква била изненадата му, когато установил, че първият парашут нещо не работи. Дръпнал и втория, но и той бил повреден.Щирлиц въздъхнал:„Сега и долу ако няма джип, егати организацията!“
Простотиите им обаче не ни забавляват. Защото познаваме и другото им лице. Достатъчно е да припомним убийството на писателя дисидент Георги Марков, извършено точно на рождения ден на Тато....
Вече сме наясно, че и криминалният преход е тяхно дело. Не можем да приeмем за случайност набъбналия брой на посланици агенти на ДС по времето на президента с двете имена. Целта след тяхното разкриване, освен международната излагация, е всички да видят че не само държавният глава е маскара. Ще цитираме отново психиатъра д-р Николай Михайлов: „Това е тактика на едни хора, които нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите”.
Сега предстои да бъдат разкрити ДС агентите в контролираната от Ловеца с харамийския псевдоним Националната разузнавателна служба. Ще бъдат оповестени приятелите на Щирлиц и във военното разузнаване, което днес има благозвучното название “Служба Военна информация“.
Така че циркът ще продължи. Но това не бива вече да ни притеснява.
По-важното е да бъдат прибрани морковите и да се извадят тоягите. Защото е време двадесегодишното заиграване с бившите тайни служби да приключи. И да бъдат разкарани завинаги троянските им коне от политическия ни живот. Заслужава си усилията, дори само заради излъганите надежди най-малко на едно поколение българи.
вторник, 4 януари 2011 г.
Парен каша духа
Абсолютно сме убедени в думите на министър Мирослав Найденов, че бъдещият шеф и ръководството на новата Агенция за храните „са проверени до девето коляно, включително и за дипломите“. Не се съмняваме, че на ключови позиции в агенцията ще има представители на всички служби, включително и на тайните.
След резила с нашата Мата Хари, на министъра му е ясно, че няма право на грешка.
Мирослав Найденов е прав и в това, че бъдещият шеф дори да е добър експерт, не означава, че става за ръководител. Прав е също че „той трябва да бъде и перде – да не му пука, че трябва да прокара дадена политика, защото политиката е трудна, а интересите са големи“.
Но не можем да съгласим с думите му, че новият шеф на агенцията ще е непременно мъж. Не можем да го приемем не само заради това, че първата лъжа на Калинка бе за нейната бременност...
Нали си спомняте какво отговорило радио Ереван като го попитали "Възможно ли е мъж да забременее от мъж?".
"Не, но в Ориента опитите продължават" – тутакси отговорило то ...
Тъкмо щяхме да му разкажем този виц, когато научихме, че министърът се поправил. След като жена му се обадила и го нахокала, разбира се...
Та след тази кратка, но съдържателна телефонна дискусия с булката, министър „Стара планина“ обявил, че в предложението му за бъдещо ръководство на новата мега агенция има и жена... Но в крайна сметка кой да оглави агенцията премиерът щял да реши...
Няма какво да добавим към думите на министъра, освен заключението: Парен каша духа!
След резила с нашата Мата Хари, на министъра му е ясно, че няма право на грешка.
Мирослав Найденов е прав и в това, че бъдещият шеф дори да е добър експерт, не означава, че става за ръководител. Прав е също че „той трябва да бъде и перде – да не му пука, че трябва да прокара дадена политика, защото политиката е трудна, а интересите са големи“.
Но не можем да съгласим с думите му, че новият шеф на агенцията ще е непременно мъж. Не можем да го приемем не само заради това, че първата лъжа на Калинка бе за нейната бременност...
Нали си спомняте какво отговорило радио Ереван като го попитали "Възможно ли е мъж да забременее от мъж?".
"Не, но в Ориента опитите продължават" – тутакси отговорило то ...
Тъкмо щяхме да му разкажем този виц, когато научихме, че министърът се поправил. След като жена му се обадила и го нахокала, разбира се...
Та след тази кратка, но съдържателна телефонна дискусия с булката, министър „Стара планина“ обявил, че в предложението му за бъдещо ръководство на новата мега агенция има и жена... Но в крайна сметка кой да оглави агенцията премиерът щял да реши...
Няма какво да добавим към думите на министъра, освен заключението: Парен каша духа!
Двойният аршин на Ловеца
То бива лицемерие, ама чак пък толкова. Всъщност какво друго му остава освен да се опита отново да ни преметне. С изтъркани популистки хватки. Затова никак не ни учудва решението на държавния глава да върне за ново обсъждане приетия в края на миналата година Изборен кодекс. Няма да коментираме подробностите. Ще отбележим само, че неговата квота във висшата съдебна инстанция не си мръдна пръста, когато бяха разместени едни мандати по близък повод. Така че няма защо днес да лее крокодилски сълзи.
Всъщност кой ли вярва вече на човек с две имена. И това си личи от мижавата подкрепа на неговото движение АБВ. Ясно е, че като удавник за сламка ще се хваща за всяка възможност да се върне отново в играта. Не трябва да се изненадваме, че все по-близки стават действията му с тези на една друга партия, по-известна като „Ред, законност и Държавна сигурност”.Не е нужно да си припомняме кой провали импийчмънта срещу него, за да ни светне какво искат да възраждат.
Не е забравено и кой се опита да награди с орден „Стара планина”последния главен прокурор от времето на Тато.
Няма да питаме Ловеца с харамийския псевдоним защо проспа възможността да бъде социален президент, както обещаваше. И вместо това поиска да ни преметне и с „Българската Коледа”. Но да спрем дотук. Не е нужно да се връзваме на неговите номера. Добрата новина е, че двойният му аршин си има мандат. И той изтича безвъзвратно.
Всъщност кой ли вярва вече на човек с две имена. И това си личи от мижавата подкрепа на неговото движение АБВ. Ясно е, че като удавник за сламка ще се хваща за всяка възможност да се върне отново в играта. Не трябва да се изненадваме, че все по-близки стават действията му с тези на една друга партия, по-известна като „Ред, законност и Държавна сигурност”.Не е нужно да си припомняме кой провали импийчмънта срещу него, за да ни светне какво искат да възраждат.
Не е забравено и кой се опита да награди с орден „Стара планина”последния главен прокурор от времето на Тато.
Няма да питаме Ловеца с харамийския псевдоним защо проспа възможността да бъде социален президент, както обещаваше. И вместо това поиска да ни преметне и с „Българската Коледа”. Но да спрем дотук. Не е нужно да се връзваме на неговите номера. Добрата новина е, че двойният му аршин си има мандат. И той изтича безвъзвратно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)