Крайно време е провалилите се политици от “Партията на промяната” да спрат да ни баламосват. И да крият взаимното надцакване с доскорощни съюзници и опозицията с “червени линии”. Такива се видя, че всъщност няма. Например, онова криене като щрауси с пушилката “изнасяме или не изнасяме оръжие за Украйна”. Няма да коментираме и изхвърлянията с ареста на бившия премиер и гоненето на 70 руски дипломати. Борбата с “мафиотската корупция” и “доказването на преданноста” към НАТО с подобни дилетантски постъпки си има вече последствия за изпълнителите им, а във външен план срива дългогодишни традиции. Вече бившите управляващи извадиха късмет само с френското предложение за Северна Македония. Защото сега “горещият картоф” не е в нашата страна, а на родните националисти им се пресече политическият устрем. Така че сега може лека полека да се върне приятелството с нашите събратя.
Нека припомним че първо започнаха с “изчегъртването”. Още със служебните правителства и след това в провалилите се един през друг парламенти миналата година. Междувременно бе задействана репресивна машина, уж срещу купуването на гласове, каквато не бе имало от мрачните времена на “Възродителния процес”. И днес се опитват да ни пробутат този вътрешен министър в оставка за шеф на КПКОМПИ. С благовидният мотив, че това било в помощния план на ЕС и без включването на точно този самозабравил се човек, едва ли не, нямало сме да получим нито лев. Наясно сме, че не го искат повече в МВР, но защо им е това ново предложение и противопоставяне на останалите парламентарни групи. Всъщност това е поредното доказателство за наивно управление и нежелание за диалог в този парламент.
Нека кажем направо – основната причина за бързия провал на това управление са поставените още в самото начало “червени линии” и робуването на мантри. От опозицията в първите дни на този парламент беше намекнато на кандидат премиера, че пленарната зала е свещено място. И че не трябва новите управляващи да се водят по провалилия се нееднократно през годините арогантен начин на поведение срещу опозицията. Ако искаха от Партията на промяната да демонсткрират нов политически стил, още като кандидат за премиер, техният лидер, поне от кумова срама, трябваше да посети всички парламентарни групи. Вместо това, той замени “изчегъртването” с нови “стени”. А после заради инатливо детинско поведение, прие да се градят такива “стени” и в самата управляваща коалиция.
Парите, разбира се, са другата причина. Завистливото гледане в кои министерства отиват повече пари и защо в това на “нашия” министър не се дават толкова, както и популисткият отговор, че парите щели да потънат в осем фирми, но сега ги получили като компенсации бизнесът и пенсионерите, не беше убедителен. Но беше фитилът за взривяването на коалицията. Разбира се, че друга причина е стремежът на всички извън трапезата на властта да се докопат до нея. Точно заради тях, от разпадащата се коалиция останалите три партии изведнъж решиха да вдигнат бариерите и да проявят сговорчивост. Вероятно защото някои от тях започнаха да разбират, че ще останат извън парламента.
А на ПП и светна, че няма защо да “настъпват мотиката два пъти”, както се изрази техният провалил се кандидат премиер. Но можеше да кажат направо, че няма да подкрепят правителство с третия мандат, а не да го осукват. С добре познатите ни мантри и сочене с пръст, сякаш зад тези партии не стоят хиляди избиратели. Добре че промиерът в оставка поне изтри онова откровено хомофобско набеждаване за “меките китки” от поста си в Мрежата. Защото политическото му бръщолевене може да пропуснем между ушите си, но вкарването на такъв израз в политическия изказ оставя петно за цял живот.
Всъщност повече от 50 милиарда лева са парите, които ще дойдат на трапезата на властта. Тоест не са само 13 милиарда по Плана за възстановяване и развитие. От еврофондовете се очакват още 11,5 милиарда евро или 23 милиарда лева, които прибавени правят 34 до 35 милиарда лева за периода 2022 – 2029 г. Към тези пари има заеми с преференциални условия в размер на близо 9 милиарда лв, със срок на заявка до догодина. Към общата сума трябва да прибавим директните субсидии за земеделци, които са още шест милиарда евро, тоест 12 милиарда лева. Само ще отбележим, че общата сума е повече отколкото страната ни е получила дотук по всички европрограми от началото на членството ни в Евросъюза...
Е, трябва ли да се учудваме защо Партията на промяната бяга от “мотиката” и заедно с останалите водещи партии се ориентира към бързи избори. Държавният глава пък е готов да забави разпускането на парламента, за да бъдат приети някои от подготвените от правителството закони отварящи пътя към парите. От БСП му опонират да не бави процедурата с другите два мандата, за да може след почти сигурният им провал, неговото служебно правителство да подготви законите. А от ПП твърдят, че има време само да се приеме избора на нов шеф на ПККОМПИ.
Изводът е, че така са се вторачили към тези милиарди, че не си дават сметка за настъпващата в света рецесия. Не искат да разберат, че сегашният ни икономически ръст ще изчезва, а това съчетано с инфлацията ще доведе до свиване на разходите, поради липсата на приходи. В настъпващите нови времена отъпканият път “стани, за да седна”, вече не само не върви, но и рискува да доведе неподозирани беди. Така че тия пари са много важни – но не за “усвояване”, а за всеобща полза. Това трябва да осъзнаят тези които искат да ни управляват, да загърбят противопоставянето и обединят усилията си.
