Криминално проявен стрелял три пъти срещу витрината на бургаско заведение, не му разрешили да си допие след 11 часа вечерта. Предният ден самозабравила се шофьорка налетяла на друга, защото и била направена забележка, че може да предизвика катастрофа с поведението си. Почти по същото време бе съобщено, че по време на пандемията двойно се увеличили случаите на домашно насилие.
Трябва ли да чакаме да бъде погубен поредния невинен човешки живот, за да се вземат подобаващи мерки? Или както обикновено се случва – ще се вдигне медиен шум, ще има призиви за по-голяма строгост, а някои, като в онзи случаи в Борисовата градина, дори ще бъдат съдебно оправдани, въпреки документирани признания...
Не, точно във времето на тази безпрецедентна пандемия, е необходима повече отговорност. И бързи реакции към проявите на слободия. Особено към онези лица, които са си въобразили, че са над всички. На такива, освен полагащите им се от закона наказания, трябва да им се забрани достъпа до заведение, точно както на футболните ултраси, на шофьорите хулигани – да им се отнема книжката завинаги, а тези, които бият вкъщи, да нямат достъп до пострадалите.
Някой може би ще възрази, че не живеем във времето на Хан Крум. И сега се чуват призиви, че не може да се вземат мерки в битката с коронавируса, каквито са има в тоталитарнитe държави, защото в страната ни има демокрация. Това, което се случва, не от вчера, обаче показва, че не всички живеят с ценностите на демокрацията. И точно затова не бива да има предизборна търпимост.
Има и още нещо - трябва самите ние да изберем как да живеем. Като в онази притча за мухата и пчелата: да сме негативни, озлобени и гневни и превръщаме своя и на другите живот в мъчение, или да сме позитивни, оптимистични и ведри дори в най-тежки моменти. Така че нека не чакаме някой друг да решава.
