Видяхме,че заради пандемията, принудителната изолация се отразява тежко на мнозина. По този повод нека си представим как се чувстват инвалидите, обречени с години на такава изолация, лишени от възможността да се придвижват като останалите граждани.
Затова не може да не отбележим стартирането на поредната кампания за създаване на достъпна жилищна среда за хората с трайни увреждания. Обявяването и още в първите дни на новата година ще даде възможност и шанс на още стотици да получат лесен достъп до жилища, да преоборудват личните си автомобили, а на бъдещите шофьори да им бъде платен специализирания курс.
Под една или друга форма такива програми съществуват от десетилетие, има вече изградени хиляди рампи, подемници и други транспортни съоръжения. Поради невъзможността всички нуждаещи се да бъдат удовлетворени, е имало и многобройни критики. Самото осъществяване на програмата изисква усилията на много хора и институции. Успехът и винаги е зависел от навременната информираност и добрата координация.
Няма да коментираме колко инвалиди са получили такъв достъп през миналата година, колко са изградените стълбищни и вертикални подемници, рампите и специалните асансьори. На фона на развитите европейски страни не е много. Но не може да не се отбележи последователността в осигуряването на по-добър живот на тази част от нашите сънародници.
От друга страна емпатията и съдействието от страна на живеещите в големите жилищни сгради към хората със затруднен достъп в осъществяването на тези проекти са тези, които спомагат за духовното възраждане на нацията ни.
