За бълхата и юргана

  
Народът го е казал: не може заради бълхата да изгорим юргана. Очевидно е, че случаят с ранената полицайка по време на футболен мач премина границата на търпението за подобни прояви. Вижда се, че само с временни арести, глоби, санкции срещу клубовете, декларациите и призивите на фен клубовете няма да се спре футболното хулиганство. Никак не е успокоително, че същите бесове витаят и по терените на нашите съседни страни. Собствениците на клубове си дават сметка, че стадионите са празни не само заради слаби игри, но и от страха на мнозина да отидат на мач. Обществеността пита как така в емблематична за футболните сбивания страна като Великобритания те отдавна са минало и всеки мач във Висшата лига там се превръща в празник за всички. 

Истината е в драстичните мерки, модерните стадиони, в камерите с висока резолюция, поименните билети. Не случайно причината хулиганът, хвърлил бомбичката, да бъде трудно индентифициран, е в лошата резолюция на камерите. И защо трябва да има шествия и хореографии на футболни фенове, които замерят невинни граждани с бомбички и скандират нецензурни лозунги? При това, охранявани от полицаи. Така че техните шефове да не се правят на пирати с превръзки на едното око в знак на солидарност с пострадалата колежка...

Също така законодателите, които ще обсъдят мерките, не трябва да се притесняват, че ще бъдат нарушени права на фенове, като им се отнеме възможността да присъстват на стадиона. Нещо повече, чуждата практика показва, че за да не присъстват на мачове зад гърба на полицията, нарушителите биват привиквани на контролирани от органите на реда места извън стадиона и там гледат мача. Т.е.правата им не са нарушени. 

Има и много други мерки, които могат да се предприемат. И това е работа не само на футболните клубове, а преди всичко на други институции, защото вината винаги е персонална. Не може заради група вандали, да бъдат лишавани хиляди от възможността да наблюдават мачове на живо.