Добре е, че синдикати и министър разговарят за проблемите на надзирателите в затворите. Въпросът обаче не е само до това как да се разпределят отпуснатите допълнително 15 млн.лв за заплащането на труда им. А какво трябва да се направи, за да се подобри и най-вече промени цялата система за изпълнение на наказанията.Това не може да стане с наливане на пари за заплати и мизерни капиталови вложения в рамките на два три милиона лв.годишно. Както е известно последният затвор е строен преди много години. Има недостиг от няколко хиляди места, а някои от местата за изтърпяване на наказанията са направо претъпкани. Не случайно Брюксел ни е взел на прицел, а по делата за ужасните условия в затворите, държавата плаща стотици хиляди левове.
Така сметката не излиза.
Ако въпросът беше само до парите, и това можеше да се преглътне. Но поразяващото с наглостта бягство преди седмици на двама убийци през централния вход на емблематичния централен софийски затвор, преля чашата на обществената търпимост. Не може да има европари от Норвежкия фонд, да има проект и вече шест седем години да се бави строителството на нов затвор. Продължаващото подценяване на проблема, може да доведе до бунтове и жертви на невинни.
Очевидно е, че министерството на правосъдието само няма как да реши проблема. И са необходими общи усилия преди всичко на политиците и разбира се на управляващото правителство, което и да е то. Престъпността отдавна е национален проблем. И тя не може да се реши с половинчати мерки.
Накрая нека припомним, че преди столетие, министърът инициирал и построил софийския централен затвор, го направил с такава любов, че все едно е строил дом за себе си. И наистина, след няколко години, станал негов обитател. Нека това да не забравят тези, които управляват страната.
