Отговорност или състрадание

След всяка драма в държавата, винаги изплуват мнимо загрижени НПО-активисти, но не за да помогнат, а за да получат пая си на лешояди. Първо “стожерите на справедливостта” ловко се възползваха от трагичния инцидент в петък, (когато преобърналият се в канавката на магистралата автобус остави 6 трупа и 26 ранени, някои от които в тежко състояние,) като атакуваха журналисти, че прекрачвали етичните принципи, само за да изрекламират наръчник, написан с грантове след поредна трагедия. Последва ги друго НПО след трите инцидента, в които бус с работници също се преобърна и взе жертви, пияна и дрогирана танцьорка помете десетина коли и автомобил от рали излезе извън пистата като помете няколко човека. Активисти, представящи се за борци за “пътна безопасност”, размахаха пръст и гръмко поискаха от институциите да им докладват на какво се дължат тези инциденти. 

Ще попитаме направо – сега ли чак забелязаха пътните трагедии, те са всекидневна дъвка не само на медиите, но и за всички институции, които имат отношение!?... И защо тези НПО-та реагират единствено, когато имат личен интерес!?.. 

Очевидно е, че първото място в Европа по смъртни случаи от пътни инциденти, не ни стряска. И ако чипът е повреден, това не означава, че той ще може да се поправи чрез псевдомерки. Както се вижда за някои “състраданието” и “загрижеността” са пътят към доброто припечелване на гърба на човешкото нещастие 

Няма място и за популистки спекулации, придружени с дежурно прехвърляне на топката. И на това сме се нагледали. Въпросът се свежда единствено до личната отговорност – на този, който сяда зад волана на автомобила, на контролните органи, които проверяват изправността на превозното средство, на пътниците, които също трябва да се погрижат за безопасността, на служителите в пътните агенции, които трябва да обезопасят пътищата, на катаджиите, които трябва да бдят за реда и да преследват джигитите, на...

Но да не изреждаме повече, без всеки да си понесе кръста, няма как да спрат трагедиите.